Варна 2017г. Въведение Предприятията работят в среда, в която се откриват множество процеси и последствия от тях, тенденции и перспективи - желани и нежелани, планирани и непланирани. Предприятията са част от икономиката и като такива притежават присъщи фундаментални свойства, устойчивост от една страна, но и променливост от друга. Те са даденост, която ни кара да задаваме различни въпроси, за да разберем техния бизнес, респективно неговата стойност. Впечатляващи са процесите на промени и преобразувания в тях, а също и на интересите към тях. В последните години се налага убеждението, че се създават нови предпоставки за развитието на отношенията към предприятието. То се проявява като богата и сложна конкретика от икономически, технологически и институционални елементи, които трябва да могат да бъдат оценени. Оценяването на предприятието като процес се отличава с висока сложност и многостранност, но и доказва, че се явява динамичен във времето.
Глобализацията на икономиката и трансграничните инвестиции все повече налагат необходимостта от изготвяне на оценки на различни обекти. Въпреки че законодателството в областта на оценяването е въпрос от компетентността на всяка държава-членка, нормативната уредба на Европейския съюз има значително влияние върху оценителската политика на отделната държава. При условие че ЕС има единна валута и вътрешен пазар със свободно движение на хора и капитали, е необходимо правото на инвеститорите да бъде гарантирано.
Изборът на актуалността на темата на тази разработка е продиктувана от различни мотиви: от развитието на оценяването като научна дисциплина, като нормативна рамка и практика и от значението му за вземане на адекватни икономически решения от различните потребители.
Поради дискусионния характер на третираната проблематика не е налице амбиция да се представят всички аспекти на оценяването на предприятие, поради което не може да се претендира за изчерпателност и безспорност на направените изводи, нито за строги аналитични стандарти за приложимост на моделите за оценка.