Учениците с картон за направените им ваксини Фелдшери за децата във всяко школо Стават „асистенти”, ще пишат и рецепти

Фелдшери да поемат лекарските кабинети в училищата, домовете за изоставени деца и детските градини. Това изменение е залегнало в Закона за здравето, който предстои да бъде гласуван окончателно в началото на октомври в пленарна зала. Проектът предвижда те да имат право да работят самостоятелно, без да се налага до тях да има постоянно лекар, каквото изискване съществува сега. Единственото условие е работещият в школския лекарски кабинет да е със степен „бакалавър” по някоя медицинска специалност, което означава, че там могат да бъдат назначавани и медицински сестри.

Фелдшерите или медсестрите ще отговарят за здравето на малчуганите, докато хлапетата са на училище, и ще им оказват първа помощ при наранявания. Предвижда се те да

придружават децата на екскурзии ако класният ръководител не е успял да осигури лекар.

На всеки ученик медицинските специалисти ще завеждат картон, който ще е различен от амбулаторния, който се следи от педиатъра или личния лекар. В него фелдшерите ще вписват какви имунизации са направени на детето или ако не са, по какви причини не са направени, както и алергичните му реакции и хроничните заболявания, от които то страда. Те ще имат грижа да следят и здравето на децата с тежки заболявания, докато са в школото. Това пък е залегнало в проектонаредба на Министерство на здравеопазването, което се подготвя паралелно с изменението на нормативния документ. Например ако сред учениците има диабетици, фелдшерът или медицинската сестра им бият инсулина и ще следят общото им състояние.

Медицинските специалисти ще отговарят и за задължителния имунизационен календар на децата. В началото на всяка учебна година те ще се допитват до родителите дали са водили малчуганите на задължителните имунизации и реимунизации. Ако се окаже, че някои не са го направили и не желаят децата им да бъдат ваксинирани срещу социално значими заболявания като морбили например, те ще уведомяват за това регионалните служби за опазване на общественото здраве. Тяхна грижа ще е и провеждането на

кампаниите за безопасен секс предпазване от СПИН и венерически заболявания, както и часовете по обща здравна култура, които се провеждат периодично в българските училища по различни програми на Министерството на здравеопазването.

Фелдшерите занапред ще се наричат „лекарски асистенти” и ще могат да изписват лекарства по рецепта, предвижда още проектозаконът. Колежите, където те се дипломират сега, обаче ще бъдат закрити, а за специалността вече ще се учи четири години. Тя ще бъде към медицинските факултети. Медиците имат възможност да специализират и в областта на спешната помощ.

Става дума за 4000 човека, колкото са те сега в нашата страна. По изчисления на съсловната организация за 20-ина години броят им е намалял наполовина.

Според председателя й Александър Александров фелдшерите са обучени да извършват медицинска дейност, профилактични прегледи, диагностика и терапия и могат да се справят добре в спешната помощ. По думите му сега ги третират като специалисти по здравни грижи, но те били професионалисти с медицинска насоченост. Александров отбеляза, че в момента фелдшерите се причисляват към асоциацията на сестрите и акушерките, което не е правилно.


Провал на лекарската стачка
Големите болници в страната, каквито са университетските, областните и многопрофилните, няма да стачкуват ефективно от днес въпреки призивите на Българския лекарски съюз, установи репортерска проверка на „Монитор”.

Джипитата също няма да заключат кабинетите си. Някои от тях обаче ще протестират символично с лентички върху ревера на престилките.

За 4 октомври в „Пирогов” не са предвидени стачни действия, съобщиха от спешната болницата. Стачният комитет реши, че се съобразява и поддържа решенията на БЛС от 50-ия извънреден събор. А именно – че при неизпълнение на предявените искания ще се включи в протестните действия, насрочени за 11 октомври тази година. За понеделник, 4 октомври, не са предвидени протестни действия. Наред с това се събират подписи за преброяване на желаещите да участват в евентуални стачни действия, организирани от националните синдикати, каза представителят на комитета д-р Светлозар Сардовски.

От синдикатите в многопрофилната болница „Света Анна” в София също бяха категорични, че няма да спрат работа днес. Работа продължават още медиците в Александровска болница, университетската „Майчин дом” и „Царица Йоанна”, както и Спешна помощ.

Назначаването на д-р Стефан Константинов за министър на здравеопазването по никакъв начин няма да се отрази на хода на протестите, каза радио „Фокус” зам.-председателят на БЛС д-р Георги Ставракев.


Четирима проглеждат след уникална операция
Ели Крумова

Четирима пациенти получиха вчера реален шанс да виждат нормално след уникални успешни безшевни операции на очите в УМБАЛ „Св. Георги”. Хирургическите интервенции направи на живо пред участниците в Петия витроретинален симпозиум в Пловдив италианският хирург офталмолог проф. д-р Чезаре Мариоти. Това съобщи ръководителят на Клиниката по очни болести в Пловдивската университетска болница доц. д-р Нели Сивкова.

Тя уточни, че операциите са били безплатни за четиримата пациенти. Те трябвало да платят само консумативите, които не поема здравната каса. Страдащите били избрани случайно, когато отишли на контролни прегледи, обясни доц. Сивкова.

В Италия подобна безшевна операция на очите струва 1600 евро, когато пациентът е здравноосигурен, заяви проф. Мариоти. Той уточни, че възстановяването на пациентите след подобен тип безшевна операция е много по-бързо от традиционната хирургическа интервенция. Само два-три дни болничен престой е необходим, а след изписването си болният получава реални шансове да вижда нормално.

Първият пациент, подложил се на уникалната операция, е 53-годишен пловдивчанин с диабетна ретинопатия и с тежък кръвоизлив на стъкловидното тяло в дясното око и с неуспешна лазерна коагулация поради това, че кръвта е пречила да бъде изработена ретината. Той почти не е можел да вижда. Лявото му око било със старо тежко отлепване на ретината заради диабета. Лекарите преценили, че пациентът би имал по-добри шансове след операция на дясното око, което вчера възстановили успешно. Мъжът виждал на около 70% преди операцията, а след нея получавал шанс за нормално зрение.


Сбъркани приоритети
ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ, СИЛВИЯ Николова

Лекарското съсловие се стяга за протести. Поне така твърди ръководството на неговата съсловна организация – Българският лекарски съюз. Отдавна обаче се наслушахме на подобни закани. Затова и никой не гледа на сериозно на подобни реплики.

От известно време хардкрилото в съсловната организация се държи твърде несериозно за положението си и най-вече имайки предвид претенциите си. Дори се изживява като профсъюзен деятел от времето на соца при положение, че и двата големи синдиката в страната имат свои медицински федерации.

За трета поредна години лекарският съюз излиза с подобна закана. И по всичко личи, че отново ще мине само с вадене на плашилото. Помним неуспехите от предишните опити за стачки, когато на сърцераздирателните вопли на гореспомената организация се отзоваха твърде малко лекари.

Отсега медиците в големите болници в страната категорично отказват да се включат ефективно в протестите. Джипитата също не гледат сериозно на призива за протестни действия.

Дори от съсловната организация на медицинските сестри вече са категорични, че повече няма да играят подгряваща група на ялови протести.

Българските лекари, за разлика от някои хора по върховете в съсловната им организация, се доказват като професионалисти в кабинетите, в операционните, пред пациентите. Защото са избрали своята професия по призвание и желаят да се докажат като практици точно в нея, а не като теоретици на криво разбран синдикализъм. Освен това българският лекар, дори в изключително тежки моменти, е доказвал, че по призвание е лечител. Спомнете си само как в студената и гладната Виденова зима медиците ни не спряха операциите, не върнаха нито един пациент независимо че трудът им бе подценен.

За коремна операция по спешност хирург от „Пирогов” в онези години взимаше унизителната сума от 23 лева (инфлационни), което по днешни сметки прави ни повече, нито по-малко от 2.30 лева. Тогава нашите доктори излязоха по улиците и площадите и извисиха глас за по-достойно заплащане, но го направиха само тези, които в момента не бяха на смяна. В болниците не бе лишен от медицински грижи нито един пациент. В тогавашните поликлиники без помощ не бе отпратен нито един болен. Българските медици показаха, че са хора на място и ние с основание се гордеем с тях!

Преди петнадесет години обаче тогавашното ръководство на Българския лекарски съюз ясно, точно и конкретно артикулираше проблемите на съсловието, от което спечелиха всички лекари. Защото тогава обществото разбра за какво протестират техните доктори, а именно не само за достойни възнаграждения, но и за по-добри условия на труд.

Към днешна дата исканията на съсловието се свеждат до бойкот на делегираните бюджети на лечебните заведения. Всъщност това е напълно логично – в една демократична държава всеки може свободно да заяви свята воля и да постави своите искания. Нелогичното обаче е, че изискванията се поставят в момент, когато не само страната ни, но и в Европа е в икономическа криза. В момент, в който е пределно ясно, че средствата в хазната съвсем не са толкова, колкото ни се иска да бъдат. Само че се разпределят по възможно най-оптималния начин, за да не пострада нито един сектор. Все неща, които навеждат на една единствена мисъл, че с ланшно плашило никой днес не може да бъде уплашен.

Тази идея била обсъждана на среща с премиера Бойко Борисов, лекарския съюз и директори на болници, съобщи в интервю за “Труд” ген. Стоян Тонев, началник на Военномедицинската академия в София.

Според идеята финансовото министерство щяло да управлява само парите, които държавата плаща за здравноосигуряваните от нея групи. Става дума за децата, пенсионерите, студентите, безработните и държавните служители.

Най-вероятно сумите, събрани от изрядните платци на здравни вноски, ще бъдат пазени в БНБ. Но не е изключено банката да е друга, каза още ген. Тонев. Контрол на средствата ще има, като един от начините ще е излишъкът да се влага единствено в купуването на държавни ценни книжа или инвестиции (но ще е допустим много малък процент - между 6 и 14 на сто).

Първият председател на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (от 1999 г. до април 2002 г.) Стефан Софиянски коментира вчера пред “Труд”,че подобна идея се лансира още по негово време. “Но тогава не се съгласихме, защото не е редно. Най-сигурно е тези пари да се държат в БНБ”, каза още Софиянски.

Сега в БНБ се съхранява т.нар. голям резерв на здравната каса, който вече възлиза на над 1,2 млрд. лв. Експерти от финансите са коментирали пред колеги от здравното ведомство, че от резерва не се вземат средства за други цели, защото той крепял баланса евро-лев.

- Тези средства са добро начало. Когато се събрахме при министър-председателя, обсъждахме, че има спешни и стратегически задачи в сектора - той нареди да мислим стратегически, не на парче. В случая (с допълнителните пари- б. р.) беше решен належащ проблем и бе “пусната кръв” в системата.

Защото поради много причини здравеопазването е “обезкървено”, което обаче не е от днес или от вчера. А от времето на социализма. Тогава се наблюдаваше развитието на два основни етапа - единия, чисто организационен. Той приключи 1962-1963 г. и след това бавно започна натрупване на кадри и апаратура. Същият проблем стои и в момента.

- Искате да кажете, че сме се върнали в 1963 г.?

- Да, точно в такава ситуация, в която се нуждаем да направим следващата крачка. Какво имаме днес? Добри лекари на средното и над средноевропейското ниво. Имаме отворена врата към Европа и света. Всяка година от общо 300 наши нови лекари около 70 завършват в чужбина. Т. е. това е голямо предимство в кадрово отношение. Лошото е, че много малка част от тях се завръщат в България. Но ако им създадем условия, те ще се върнат. Другото, с което разполагаме, е добре структурираното по разположение болнично здравеопазване. А какво нямаме?

- На първо място достатъчно финанси.

- Нямаме информационна система. Нямаме стратегически план за инвестиции в здравеопазването и най-вече в апаратура. Нямаме работеща здравноосигурителна система. В света има 3 модела. И трите по някакъв начин работят, но и от трите никой не е доволен.

Едната система е скандинавският модел и към нея можем да прибавим Англия. Това е вариант на социален модел, при който държавата отделя от данъци на населението нужните финанси за здравеопазване. Но даже и една Швеция не можа да си го позволи и въведе отделни здравни осигуровки за стоматология. Вторият модел е този с една основна здравна каса и множество допълнителни. В някои страни като Холандия има задължителна осигуровка от 6,6%, а всичко останало се осигурява от държавата. Във Франция вноската вече е 15%.

Но отново искам да подчертая, че липсва монопол на една каса. Монополът е само за основния пакет в здравеопазването. Така държавата гарантира основни медицински услуги на всеки свой гражданин. Например, за да бъде трансплантиран тежко болен или да се извърши пълно лечение на онкозаболяване, пациентът трябва да има допълнителна осигуровка. Високотехнологичните дейности в медицината, които са много скъпи, са извън възможностите на каквито и да е допълнителни фондове. Защото е неефективно. Чувствителният момент във всяка система е достъпът до болнична и доболнична помощ да е равностоен за всеки човек - и за най-бедния, и за най-богатия. И да не се различава.

- Остана третият - американският модел.

- Да, който доста се промени с идването на президента Барак Обама. Зад Океана държавата осигурява безплатно лечение на децата до 1 година и на възрастните след 70. А на всички останали социално слаби гарантира медицински грижи в конкретни болници.

Основната задача на Обама е да осигури на лекуващите се 41 млн. бедни американци в тези определени здравни заведения достъп и до другите - по-високотехнологичните. Като държавата поема осигуровките. В пълния им обем. Което по-скоро говори за приближаване на американския модел до европейския, който е най-социалният в света, отколкото до някакво ново решение.

Има и още един момент - в целия свят големите фирми и концерни осигуряват допълнително своите служители. Например компанията “Шел” плаща пълната осигуровка, без да взема дела на работника. “Газпром” пък има 14 млн. осигурени за негова сметка. Другият модел е като в заводите “Фиат”.

- Какво имате предвид?

- Няма да забравя, когато през 1974 г. бях студент и прочетох в “Работническо дело” как заводите “Фиат” заробват всеки инженер. Т. е. на всеки един, който отиде в тях, му дават жилище, купуват му кола и изплащат възнаграждение и на съпругата, и на децата му.

По този начин служителят се заробва. Той не може да напусне работа, защото трябва да плати за тези неща. Т. е. на всеки модел може да се гледа и от едната, и от другата страна. Ако трябва да обобщим: и трите модела изискват дългосрочно стратегическо мислене. Не за една година, не за две.

Частните фондове никъде не решават основните проблеми. Точно затова в Европа почти навсякъде съотношението между държавното и частното участие в здравеопазването е 70 към 30. Всеки процент в повече влошава общите медицински грижи, защото много малко хора имат достъп до лечение. В момента на няколко пъти у нас, благодарение на премиера, се решават наистина спешни проблеми. И последния път беше точно такъв пример (с решението на Борисов да отпусне пари на касата, за да се покрият дълговете й към болниците- б. р.).

Но на срещата с министър-председателя в сряда бяха обсъдени и стратегически проблеми. Един от тях беше доколко касата може да се отдели като финансиране и финансов ресурс от Министерството на финансите.

- И това ще стане, така ли?

- Идеята беше следната: за да не се повишава общият дефицит на държавата, първото, което икономистите предлагат, е да се заложи на структурен дефицит. Т. е. да има структурен дефицит в няколко приоритетни области. И те да не влизат в общия дефицит. Това решава проблема на макроикономическо ниво. А ресурсът от здравните вноски на българите...

- Които се плащат от 1,5 млн. българи!

- Да, точно така, да се отдели като обществен ресурс, независим от държавата. А това, което тя плаща за служителите си, за децата, безработните, пенсионерите и т. н., да се контролира от Министерството на финансите.

- А кой ще контролира обществените пари?

- Навсякъде по света това става чрез банка. Дали БНБ или друга. Но банка. Т. е. на тези пари се гледа като на ресурс на банка. От този ресурс пак ще се заделят пари като резерв в БНБ. Както в момента всички търговски банки заделят резервен фонд.

- Искате да кажете, че парите, които дава българинът, ще бъдат “откъснати” от контрола на финансовия министър Симеон Дянков?

- Да.

- Представители на съсловните организации, на банката, в която се намират средствата, и от профсъюзите.

- Без намеса на държавата?

- Да.

- Премиерът заяви, че ако трябва, ще стане. Защото непрекъснато му съобщавали: “Ама, има дефицит.” А той трябва да разполага с ресурс, който да се развива. Освен това всички ограничения, които по света важат за здравните и пенсионните фондове, ще важат и за този тип организация.

- Кой ще носи отговорността, ако тези пари не се харчат по предназначение или сметките започнат да не излизат?

- Това е погрешен начин на разсъждаване, защото когато в България се създава нещо, то не се създава да работи, а веднага се пита кой ще носи отговорността и кой евентуално може да получава повече пари от другите.

Обществени фондове с необходимия обществен контрол съществуват в целия свят. Но те имат ограничения - не може например излишъкът от пари да се използва безконтролно. А могат да купуват държавни ценни книжа и в много нисък процент - между 6 и 15 на сто, да се използва за инвестиции. Т. е. контролът, който се извършва, е и по този начин - така, че ресурсът се използва за купуване на държавни ценни книжа.

- Кога тези промени ще станат факт?

- Те трябва да станат. Второто, което трябва да се случи, е закон за доброволното здравно осигуряване.

- Защото сега липсват някои регламенти?

- Да. Ето, нашата болница вече има договори с чужди здравноосигурителни дружества. Те искат да разчитат, че като стане катастрофа, техен пациент до 1 час ще може да попадне в болница. Защото при нас спешната и бързата помощ са обединени.


В чуждия стол е най-лесно
Здравният министър не трябва да е лекар, иначе няма да може да наложи реформите, рече евродепутатката д-р Антония Първанова.

Какво ли ще стане, ако Бойко Борисов размени за месец-два ресорите на министрите, та да тръгнат реформите?

Вежди да поеме омразните нему финанси. Да видим ще посмее ли да отпусне още пари за родните културтрегери, като види хала на останалите...

Дянков може да влезе в културата. Целта ни е весела публика, бе казал той преди време. Да видим как ще стане с гладни актьори... За началник на изкуствата става и Мирослав Найденов. Поне ще въведе култура на хранене.

А здравето? Пасва на Цветанов, който тича сутрин по 8 км. Всяка сутрин ще ни строява за физзарядка и инвазивните кардиолози ще станат безработни.

Желаещи няма да има само за стола на Божидар Димитров. Кой ще иска в тая криза да му вземат портфейла?

Хирургическа помощ "по документи" е сред многобройните нарушения, разследвани от прокуратурата и от финансови ревизори. Над 400 пациенти са сред свидетелите.

Проверяващите допускат, че към половин милион лева са източени от здравната каса, докато шеф на болницата е бил хирургът д-р Мехмед Ахмедов. Самият той категорично отхвърля обвиненията.

Eдин по един следователи издирват и разпитват над 400 пациенти: лежали ли са в болницата в гр. Омуртаг, оперирани ли са и колко пъти.

В мащабно разследване за източването на над половин милион лева от здравната каса докторите пък всеки ден давали обяснения за заведената техника - къде се намира, виждали ли са апаратите, описани в документите. Вещи лица проучват дали цените на ремонтите и техниката са реални, разказаха стресирани лекари.

Следствието е срещу неизвестен извършител, но се проверява периодът, в който болницата е управлявана от д-р Мехмед Ахмедов - 2006-2009 г.

Под лупа минават негови операции и прегледи - дали не е присвоявал пари с неверни документи.

Самият д-р Ахмедов категорично отхвърля обвиненията и твърди, че го преследват заради дребни грешки и може би по политически причини. Тезата му е, че винаги е гледал интересите на болницата.

Но в постановлението за образуване на досъдебно производство прокурор Нели Владимирова от Омуртаг е отбелязала, че: "Д-р Ахмедов едновременно е изпълнителен директор, член на съвета на директорите на дружеството и е получавал неправомерно суми от медицински център в размер на 63 973 лв. Тези граждански договори са сключени в противоречие със Закона за лечебните заведения, Търговския закон, устава на дружеството, договора за възлагане на управлението... В качеството си на изпълнителен директор той е и изпълнител на платени медицински услуги. В резултат от незаконосъобразното му участие в хирургични интервенции неоснователно са изтеглени суми от бюджета на РЗОК в размер на 458 967 лв."

Повече от година в болницата тече и финансова ревизия. "Труд" научи, че тя е под личния, почти всекидневен надзор на шефа на Агенцията за държавна финансова инспекция Теменужка Петкова.

Официална информация засега няма, но според наши източници ревизорите били смаяни, че е възможно да има толкова много нарушения. "Където пипнеш, и има проблем. Щетите сигурно ще отидат към половин милион", коментирали те пред лекари.

"Недоумявам как е възможно подобно нещо. Синът ми Симеон, който е на 14 години, също беше извикан в полицията да го питат лежал ли е в хирургия преди 4 г. и опериран ли е. Детето въобще не е и влизало в това отделение, а било отчетено, че е оперирано. Дори не знам от какво е писано, че е било болно", потресен разказа бившият шеф на болницата Стелиян Григоров, който я управлява през 1998-2004 г.

Той чул и за други случаи, в които по документи хора са били в болница, и то на няколко пъти, и са оперирани, а те не знаели и научавали "диагнозите" си при разпитите в полицията.

"В града се говори, че в един и същи ден докторът писал, че оправи операция, преглеждал в кабинета си, пуснал командировъчно, че е в София, а накрая представил и документ за даден обяд. Наистина не знам как да коментирам подобно нещо. Как може човек да попълни такива документи", чуди се д-р Григоров.

Сегашният шеф на болницата д-р Боян Филев категорично отказва да говори пред репортери за проверките. Само отбелязва, че болницата работи в ужасни условия, защото продължителната ревизия изнервяла всички.

"Безобразията са огромни - каза пред "Труд" лекар, настоял да запази анонимност. - Ахмедов като не успя да пробие като кандидат-кмет от ДПС през 2003 г., ни го натресоха за шеф. Вярно, че накрая пак от ДПС го махнаха. По негово време реално всеки от нас заработваше по 3000 лева, а получавахме едва по 350 лв. и докторите започнаха да бягат..." Той допълва, че са правели ремонти, които били отчитани за много пари, а стрували в пъти по-малко.

"Сигурно сме болницата с най-скъпите тоалетни и санитарни възли - твърдят бивши колеги на д-р Ахмедов. - Едната е излизала по 10-12 хиляди лв. В същото време той довършваше заведението на вече построената бензиностанция, в която е съдружник. Сигурно част от материалите са отивали там."

А турски котли за парното били купени за 100 000 лева, въпреки че на нашия пазар има далеч по-евтини, смятат лекарите.

"Първо сложихме котлите за 100 000 лв., а на другата година ги ремонтирахме за още толкова", спомнят си те. Според тях имало далавера и при купуването на линейка и служебен автомобил, в който трябвало да се вози целият борд.

"Линейката е такава, че носилката трудно влиза вътре, но затова пък Ахмедов си купил от същата автокъща кола и за себе си. Вероятно е получил отстъпка заради големите поръчки. Говори се, че даже подаръкът за сватбата на кмета Неждет Шабан бил платен с пари от болницата", допълват картината запознати с историите медици.

Според мълвата в града със заработеното докторът довършил бензиностанцията, купил апартамент на дъщеря си във Варна, направил си фитнес у дома, демонстрирал лукс.

"Болницата в Омуртаг беше най-проверявана и с най-големи глоби. Доколкото си спомням, едната година платиха санкции от 40 000 лв. - заяви тогавашният директор на районната здравноосигурителна каса в Търговище Емил Стоянов. - По отношение на договорите с болницата няма как да има проблеми, защото документите се проверяват от работни групи. 5-6 експерти дават становище и едва тогава се сключват договори. Цялата ни дейност пък подлежи на контрол от националната каса, а тя не е установявала в този период нарушения."

Според Стоянов няма проблем директорът да прави операции, освен ако това не е изрично забранено в договора му за управление.

"Шокирани сме от досегашните събрани материали по делото, че от една толкова малка болница могат да се източат толкова пари, и то по този безочлив начин - каза за "Труд" прокурор Нели Владимирова. - Ще поискаме от главния прокурор удължаване на срока на работа поради огромния обем материали. Не сме подвели под отговорност д-р Ахмедов, защото доказателствата все още се събират. Изясняваме съпричасността и на други лекари и отговорни лица от болницата към случилото се и ще преценим кого да подведем под отговорност."