Курсова работа
на тема
на населението. Основни тенденции и вариации на плодовитостa.
Рзвитието на населението и протичащите демографски процеси в административните - териториални единици на страната се определят от съществуващите основни демографски структури на населението в тях, естествено и механично движение на населението и промените в териториалното деление на страната. Силно влияние оказва също икономическото и социалното развитие на регионите и населените места.
-
Териториално разпределение на населението – броят на населените места в България в края на 2008г. е 5304, от които 253 са градове и 5051 села. От общото население на страната към 31.12.2008г. – 7 606 551 души, близо 71% живее в градовете, а 29% в селата. С население над 100 хил. души са седем града на страната. В 144 населени места няма население.
Брой на населението в градовете с население над 100 хил.души:
-
Административно – териториалното деление на страна включва 28 области и 264 общини. За статистически цели са обособени 6 района на страната. Близо половината от населението на страната живее в Югозападния район и в Южния централен район с население съответно 1122 хил. и 991 хил. души, или общо за двата района 28% от населението. Северният централен район и Северозападният район имат съответно 924 хил. и 916 хил. души, или по 12% от населението на страната. Най – малката по брой на население е област Видин, в която живеят 110 хил. души, или 1.5% от населението на страната. А най – голяма е област София – 1247 хил. души, или близо общо 27% от населението на страната. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са осем области, които обхващат 27% от населението на страната. Третата по брой на население е област Варна с население 463 хил. души, а непосредствено след нея се нарежда област Бургас с 421 хил. души. Следващи са областите Стара Загора (353 хил. души) и Благоевград (329 хил.души).
-
Големи са различията и в броя на населението по общини. В шест общини то е под 2 хил. души. Това са най – малките общини – Трекляно, Чавдар, Антон, Челопеч, Бойница, Маджарево – и тяхното население общо е близо 10 хил. души. С население от 2 до 20 хил. души са 173 общини, като в тях живеят 1616 хил. души, или 21% от населението на страната. На територията на 54 общини с население от 20 до 50 хил. души живеят 20% от цялото население (1 553 хил. души). По – малак е броя на общините с население между 50 и 100 хил. души. Те са 21, общото им население е 1470 хил. души, или 19.3% от населението на страната. Само шест общини имат население между 100 и 200 хил. с общ брой 832 хил. души, което е близо 11% от общото население. Най – големите общини в страната са тези с центрове градовете София – 1247 хил. (16.4%), Пловдив – 348 хил. (4.6%), Варна – 327 хил. (4.3%) и Бургас – 205 хил. (2.7%). Големината на тези общини се определя изцяло от броя на населението в градовете, които техни административни центрове.
-
Възрастова структура на населението – общата тенденция на остаряване на населението води до промени в неговата основна възрастова структура – разпределение на населението в под, във и над трудоспособна възраст. От общото население на страната 63.2% са в трудоспособна възраст. В 16 от областите тази категории население е под този относителен дял, като най – нисък е в областите Видин, Монтана, Ловеч, Плевен и Габрово – под 60%. С най – нисък относителен дял на лицата в трудоспособна възраст са областите София (67%), Смолян (66%), Благоевград, Варна, Бургас и Кърджали (около 65%). С най – висок относителен дял на младото население до 16 години (над общия за страната – 14.5%). В останалите области този показател е под средния за страната, като най – нисък е в Перник (12%), Габрово (12.5%), Велико Търново (12.7%) и Кюстендил (12.8%). Общият относителен дял на населението в над трудоспособна възраст за страната е 22.4%. В сравнение с него най – висок относителен дял на това население са областите Плевен, Кюстендил, Перник, Ловеч, Габрово, Монтана, Враца и Видин – по реда на нарастването от 26% до 30%. В тринадесет области относителният дял на населението до 16 години е под средния за страната, а най – малак е в Благоевград, София, Кърджали, Варна и Бургас – между 19% и 20%.
-
Естествено движение на населението – в сравнение със средното равнище на раждаемостта за страната най – висока е раждаемостта в Североизточния и в Югоизточния район на страната, а така също и в Югозападния район. Раждаемостта е най – ниска в Северозападния район. С най – висока раждаемост са областите Сливен - 13.2‰, Варна - 12.2‰, Бургас- 11.7‰, София - 11.7‰ и Кърджали - 11.3‰, С най – ниска раждаемост през 2008г. са областите Смолян и Видин, където тя е съответно 7.3 и 7.8‰. Коефициентът на раждаемост се увеличава в сравнение с предходната година, като това увеличение е най – голямо в областите Плевен и, Разград - с 0.9‰ и София с 0.8‰. Намаление на раждаемостта с 0.2 - 0.3‰ ама в областите Смолян, София и Хасково. Равнището на смъртността в отделните статистически райони варира между 13.2‰ за Югозападния район до 18.5‰ за Северозападния район. С по високо равнище от средното за страната (14.5‰) е този показател за Северния централен район - 15.7‰, а в останалите то е равно или по ниско от това за страната. Сред всички административни области в страната с най – висока смъртност са областите Видин (21.8‰) и Монтана (19.4‰), а с най – ниската – областите Благоевград и Кърджали: съответно 11.5 и 11.7‰. Под тези за страната са стойностите на коефициента на смъртност още и в областите Смолян, София, Варна, Бургас, Пазарджик, Пловдив и Разград – между 12.2 и 13.9‰. Коефициентът на смъртност е намалял в сравнение с 2008 г. в по голямата част от областите. Изключение правят Габрово, Кърджали, Перник, Сливен, Шумен и Ямбол, в които има слабо увеличение на смъртността с 0.3‰. По – голямо е увеличението в област Велико Търново - с 0.8‰. С най – ниска детска смъртност са областите Смолян (4.0‰), София (4.8‰), Габрово (5.6‰), Разград (6.2‰), Враца (6.3‰), Русе (6.4‰) и Кюстендил (6.6‰). Този показател е по – нисък от средния за страната в областите Ловеч (7.2‰) и Варна (7.5‰). В областите Благоевград и Стара Загора детската смъртност е близка до тази на страната, а за всички останали този показател и по – висок. Най – висок коефициент на детска смъртност е регистриран в областите Търговище (16.1‰), Шумен (15.2‰), Ямбол (12.6‰) и Монтана (12.4‰). Както общо за страната, така и за останалите райони за планиране и областите и характерен отрицателния естествен прираст. Коефициента на естествен прираст по абсолютна стойност е най – нисък в Североизточния (-2.5‰) и Югозападния район (-2.6‰), а най – висок в Северозападния район (-9.8‰). С най – малки по абсолютна стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите Варна, София, Кърджали, Благоевград и Сливен. В седем от областите коефициентът на естествен прираст е между - 1.0‰ и средния коефициент за страната (-4.3‰). С най – голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен прираст на областите Видин и Монтана, в които отрицателният естествен прираст достига съответно -14.5‰ и -10.9‰. Във всички останали области коефициентът на естествен прираст е под -10‰, но над равнището за страната.
-
-
Механично движение на населението – през 2008 г. 120 хил. души са променили своят настоящ адрес в рамките на страната. Най – голямо териториално движение има по направлението „град – град” (43%). Значително по – малки по брой и относителен дял са миграционните потоци са по направлението „село – село” (11%). Броят на преселилите се от селата в градовете е по – голям (28%), отколкото в обратното направление „град – село” (18%).
Структура на миграционните процеси в страната:
От градовете през 2008 г. общо се изселват 75573 и в същото време се заселват 86291 души. За селата тези данни са съответно 46647 и 35053 души. В резултат механичното движение на населението в градовете се увеличава с над 11 хил. души за сметка на това в селата. Сред областите с най – голям механичен прираст през тази година е София, в резултат на което населението на столицата се увеличава с 7075 души. След нея се нарежда област Варна с 3804 души. С положително миграционно салдо са в областите Бургас (1457), Пловдив (1432) и Велико Търново (946). В резултат на миграцията най – много намалява населението в област Плевен, Монтана, Враца и Смолян. Този баланс се дължи преди всичко на вътрешната миграция, тъй като официално отчетената вътрешна миграция оказва несъществено влияние върху броя на населението в регионален аспект. В резултат на естественото и механичното движение на населението в края на 2008 г. във всички области на страната с изключение на София, Варна и Бургас, населението намалява, което е обща тенденция за развитието на броя на населението страната. В тези три области увеличението на населението се дължи изцяло на техния положителен механичен прираст. Положителен механичен прираст има и в областите Пловдив и Велико Търново, но при тях не се увеличава населението, тъй като стойността на отрицателен естествен прираст е по – голяма от тази на положителния механичен прираст.
Раждаемостта изразява честотата на детеражданията при определена съвкупност от населението. Честотата обикновено се отнася до една календарна година. Равнището на раждаемост се намира под действието на демографски, социално- икономически, национално- исторически, културно- психологически и други фактори.
Неконтролираната раждаемост води до свръх населеност. Това от своя страна е предпоставка за много социални напрежения и проблеми, свързани с масова имиграция, изхранване, безработица и други.
Раждаемостта се използва за описване на влиянието на икономическите фактори. Измененията в раждаемостта са еднопосочни с измененията в доходите.Нарастването на дохода на мъжете намалява алтернативната цена на времето за труд на жената, поради което тя може да напусне трудовия пазар и да отдели повече време за отглеждане на деца. По време на икономически подем нараства и заплащането на труда на жената.Затова алтернативната цена на времето за труд се повишава, съответно увеличават се разходите за отглеждане на деца, въплътени във времето, което жената трябва да отдели за тях.В този случай плодовитостта намалява.По време на рецесия се наблюдава точно обратното- поради нарастването на безработицата и намаляването цената на времето за труд спада и стойността на разходите за отглеждане на децата,съответно плодовитостта нараства. Това е според класическата разработка на Бъц и Уорд,които приемат, че плодовитостта е цикличен процес и дължината на цикъла е съизмерна с икономическия цикъл.
Карлсън дава отговор на въпроса:Циклична ли е раждаемостта в източноевропейските държави?Според него в тези страни е налице екстензивно развитие на икономиката и затова трябва да се очаква, че нарастването на трудовите ресурси ще доведе до повишаване на доходите и на раждаемостта;респективно изчерпването на “екстензивния фактор” води до обратните тенденции;съкращаването на притока на трудови ресурси води до спадане на раждаемостта.
Демографският преход е закономерност, която се отнася до всички страни в света.Под демографски преход(демографска революция)трябва да разбираме смяната на един режим на възпроизводство на населението с друг.Създател на тази теория е френският демограф Анри Ландри. В основата и лежи концепцията за трите сменящи се хода в историята демографски режими - примитивен, преходен и съвременен. Примитивният режим се характеризира с висока раждаемост и висока смъртност;ръстът на населението зависи от продоволствените ресурси. При преходния режим ръстът на населението започва да се влияе от икономическия прогрес;смъртността и раждаемостта продължават да бъдат високи.Съвременният режим на възпроизводство на населението се обуславя от смяната на аграрното стопанство, характерно за традиционните общества, с индустриално. В резултат на това смъртността намалява по-бързо от раждаемостта и се стига до увеличаване естественият прираст на населението до един максимум. След това раждаемостта започва чувствително да спада,а смъртността, достигнала един минимум, леко се покачва, вследствие на възрастовата структура на населението. Естественият прираст бързо спада и като краен резултат се стига до просто възпроизводство на населението.
За определяне равнището на раждаемостта много често се използва скалата на руския демограф Урланис, според която раждаемостта е ниска, когато е под 16% (не осигурява просто възпроизводство). Средно висока раждаемост се наблюдава при коефициент от 16% до 25% и висока над 25% (осигурява разширено възпроизводство).
Равнище на раждаемост, осигуряващо разширено възпроизводство у нас, се наблюдава до началото на 50-те години на нашия век. Най-висока е раждаемостта в България до Балканската война. В тези години основната част от българското население живее в селата и е заето в сферата на примитивното земеделие. Нуждите от работна сила при тогавашното екстензивно развитие на този отрасъл поддържат висока раждаемост. Равнището на последната се влияе и от ниското културно равнище на населението и силно принизените критерии за отглеждане на деца. Липсата на социална осигуреност принуждава родителите да имат повече деца като опора за старини, а много високата детска смъртност води и до по-голям брой раждания с надежда за продължаване на рода
.
По време на трите войни (Балканска, Междусъюзническата и Първата световна война в периода 1912-1918 г.) общата раждаемост показва спад и големи колебания. В тези години се нарушават семейните отношения, а броят на браковете спада. За последен път много висока раждаемост се наблюдава в периода 1920-1926г. Тогава при население около и малко над 5 млн. д. се раждат около 200 хил. д.,като през 1924г. броят им е над 204 хил. Това е компенсационен период след тежкото военно десетилетие, а и голям контингент женско население, родено в началото на века, навлиза в детеродна възраст.
О
Непосредствено след войната многолюдното поколение, родено в началото на 20-те години, реализира голям брой раждания което е съчетано с демобилизацията и общото преместване към едновременни условия.
т 1927 до 1946 г. раждаемостта показва значителен спад. Разпада се постепенно старото патриархално семейство, засилва се процесът на урбанизация и се повишава културното равнище на хората. Нарастват и изискванията при отглеждането на деца. В навечерието и по времето на Втората световна война раждаемостта показва още по-голям спад – поради военната психоза и масовата мобилизация на мъжко население.
От началото на 50-те години България преминава към средно висока раждаемост (осигуряваща просто възпроизводство). Тя показва обща тенденция на спад, като през 1966 г. бележи най-ниската си до този момент стойност (14,9%), но след това отново бележи леко покачване. Въпреки намаляването на раждаемостта, до началото на 80-те години може да се приеме, че тя е в състояние да осигури просто възпроизводство на нацията, а темпът на този спад не е висок. Преходът към просто възпроизводство в тези години е свързан най-вече с промяна на ценностната система на българина, която формира нов тип репродуктивно поведение. Наблюдава се еманципация на жената, насилствено ликвидиране на частното земеделие, а от там и отпадане на икономическите функции на семейството. Засили се процесът на урбанизация и се повишиха изискванията на населението по отношение на подрастващите (стремеж за материално осигуряване и даване на по-високо образование). Наред с това все по-голямо значение придобива семейното планиране. Старото патриархално семейство изчезва. Родителите по-слабо разчитат на децата си като опора в своите старини, а намалената детска смъртност не изисква и толкова голям брой раждания.
От 80-те години по отношение на раждаемостта България навлезе в период на стеснено възпроизводство. Коефициентът на общата раждаемост намаля още и то с бързи темпове, като за 1995 и 1996г. той е 8.6%, а за 1997г.-7.7%. За 2003 година в България броят на родените деца е 67 908, което е с 860 деца повече от предходната година. Рекордно ниската раждаемост у нас е свързана и с ниската женска плодовитост. От 1960 до 1997 година тя намалява повече от два пъти, като този спад е катастрофален след 1992г.
Съвременното равнище на плодовитост е резултат не само на застаряване на женското население от възрастовия диапазон 15-49 години, но и на големите промени в репродуктивните нагласи (все по-голямо нежелание да се ражда повече от едно дете, а често пъти и отказ от раждане).
Низходящата динамика в развитието на раждаемостта може да се проследи и по т.нар. тотален коефициент на плодовитост (тотален коефициент на раждаемост), който представлява сума от едногодишните по възрастови коефициенти на раждаемост в разчета на една жена. Той показва колко деца средно ражда една жена през нейния детероден период (15-49г.) и е доста точен, защото не зависи от възрастовата структура на населението, а от равнището на брачност. /Приложение 1/
Тер. единица
|
1934 г.
|
1946 г.
|
1956г.
|
1965 г.
|
1975 г.
|
1985 г.
|
1992 г.
|
2001г.
|
Пазарджишка област
|
211 451
|
244 385
|
277198
|
296641
|
314006
|
326188
|
326123
|
310723
|
Батак
|
8 159
|
8 779
|
13 758
|
10 542
|
9 445
|
8 585
|
7 639
|
7 189
|
Белово
|
12 416
|
13 405
|
14 184
|
15 021
|
14 724
|
14 191
|
12428
|
11 069
|
Брацигово
|
13 041
|
14 790
|
15 643
|
15 441
|
14 618
|
13 411
|
12514
|
11 596
|
Велинград
|
17 911
|
22 617
|
30 545
|
34 856
|
39 367
|
42 103
|
43059
|
42 722
|
Лесичово
|
12 766
|
13 576
|
12 239
|
10 701
|
9 444
|
8 030
|
7289
|
6 633
|
Пазарджик
|
65 067
|
78 671
|
88 904
|
106559
|
118160
|
128974
|
133685
|
127900
|
Панагюрище__24_781__27_350__28_503__31_791'>Панагюрище
|
24 781
|
27 350
|
28 503
|
31 791
|
33 146
|
33 825
|
32599
|
29 818
|
Пещера
|
10 970
|
12 955
|
18 314
|
17 940
|
20 558
|
22 029
|
22233
|
22 037
|
Ракитово
|
8 865
|
9 861
|
12 095
|
12 825
|
13 925
|
15 031
|
15764
|
15 868
|
Септември
|
27 886
|
31 818
|
33 356
|
32 725
|
33 092
|
33 107
|
32263
|
29 872
|
Стрелча
|
9 589
|
10 563
|
9 657
|
8 240
|
7 527
|
6 902
|
6 650
|
6 019
|
В България през последните години се наблюдава ерозия в двудетния модел и преминаване към еднодетният. Все повече се разпространява и отказът от деца. Друг фактор, който води до тази ситуация, е намаляването на плодовитостта на жените, както и броят на тези във фертилна възраст. Брачността спада и все по-широко разпространение придобива свободното съжителство. От края на миналия век до средата на 70-те години тя се запазва на високо равнище (средно по 8-9 брака на 1000 жители), дължащо се на достатъчния брой население в брачна възраст, както и на обществените нагласи и на господстващия морал. В тези години, включително и до 1989 година, свободното съжителство е било осъждано от общественото мнение, като пред желаещите да живеят без регламентиран брак се поставят различни ограничения. В нашата демографска история най-висока е брачността непосредствено след Първата и Втората световна война (съответно 14 и 11 брака на 1000 жители), което е свързано с демобилизацията и с т.нар. “закъснели” бракове. За сравнение през 2003 година брачността у нас е 3.9% (4.5 при градското и 2.6% при селското население). Естествено е това ниско равнище да оказва негативно влияние върху раждаемостта. През последните години България има един от най-ниските коефициенти на брачност (сключени бракове на 1000ж.). /Приложение 2/
Общини
|
Общо
|
Вероизповедание
|
Не се
самоопределя
|
Непоказано
|
християнско
|
мюсюлманско
|
друго
|
Област Пазарджик
|
310723
|
253729
|
46338
|
536
|
9514
|
606
|
в т.ч. по общини:
|
|
|
|
|
|
|
Батак
|
7189
|
4391
|
2769
|
5
|
6
|
18
|
Белово
|
11069
|
11023
|
10
|
1
|
19
|
16
|
Брацигово
|
11596
|
10577
|
864
|
7
|
124
|
24
|
Велинград
|
42722
|
21620
|
19357
|
116
|
1547
|
82
|
Лесичово
|
6633
|
6089
|
460
|
8
|
60
|
16
|
Пазарджик
|
127900
|
113860
|
9930
|
271
|
3571
|
268
|
Панагюрище
|
29818
|
29303
|
20
|
22
|
426
|
47
|
Пещера
|
22037
|
16048
|
5306
|
22
|
618
|
43
|
Ракитово
|
15868
|
8388
|
5881
|
23
|
1556
|
20
|
Септември
|
29872
|
26662
|
1703
|
58
|
1392
|
57
|
Стрелча
|
6019
|
5768
|
38
|
3
|
195
|
15
|
Други фактори, оказващи негативно влияние върху раждаемостта, са емиграцията на младо население от страната, намаляването на жизненото равнище, безработицата, повишаването на издръжката на децата, сексуалните отклонения, жилищната криза, разпространението на проституцията, измененията в психологическата нагласа и др.
Раждаемостта в България от 1911г. се наблюдава и по местожителство. От тази година до началото на 50-те години тя е била по-висока в селата, отколкото в градовете (постепенно с около 10 пункта, а след това двата показателя се изравняват). Това е съвсем нормално с оглед социално-икономическите условия в българското село в онези години и действието на демографските фактори (младо население, висока брачност, висока женска плодовитост). В следвоенния период големият миграционен от селата към градовете наруши силно възрастовата структура на тази категория население и ограничи възпроизводителните възможности, а насилственото коопериране лиши селското семейство от голяма част от функциите му. В резултат от придошлото в големи размери от селата младо населените повиши общата раждаемост на градовете. След 1966г. разликата между двете категории население по отношение на този показател постепенно нараства, но в последните три години отново се стеснява и за 2003г. при него тя е 8.9%, а при селското – 7.9%.
Много важен съвременен фактор за ниската раждаемост в случая е възрастовата структура на страната (общо на градското и селското й население). През 2003г. 36.76% от населението в България е над 50 години, т.е. не участва във въз производствен процес. В случая е необходимо да се разгледа и категорията население от 15 до 48 години, т.е. лицата в репродуктивна възраст. От Освобождението до края на Втората световна война тази категория нараства, което е свързано с низходящата тенденция в развитието на раждаемостта (по - малък контингент население навлиза в детска възраст, а по - многоброен – от детска в репродуктивна). В следвоенния период, когато режимът на възпроизводство бележи по-нататъшно изменение, започва намаляване и на репродуктивния контингент.В последните години България губи от това население и поради външни миграции. Проблем пред населението в репродуктивна възраст е и фактът, че при тях нарастват лицата над 40 години за сметка на тези до 30 години. В бъдеще застаряването ще продължи, което ще окаже допълнително негативно отражение върху равнището на раждаемостта.
Друг биологичен фактор, определящ равнището на раждаемостта, е делът на жените във фертилна възраст (15-49г.). Именно в този период жените реализират почти всичките си раждания. Според данни от Националния статистически институт през 2003г. броят им в тази възраст е 1 889 553 д., като 1 447 418 са градско население. Това означава, че делът на тези жени спрямо цялото женско население е 47.12% (съответно 51.41% в градовете и 48.59% в селата).
Отрицателно влияние върху раждаемостта има не само ограничаването на това население, а и неговото застаряване. Жените във фертилна възраст от демографска гледна точка се поделят на две групи – в долна (15-29г.) и горна (30-49г.). Основна част от ражданията се реализират до 30 години и по тази причина от въз производствена гледна точка е много важно съотношението между тези две групи. През 1946г. то е 50.2:49.8, а през 2003 – 42.99:57.01. Последното отношение е неблагоприятно за поддържане на по-висока раждаемост. При сегашната демографска ситуация все по-малък брой лица от женски пол ще навлизат в долна фертилна възраст и все повече ще преминават в горна. Възрастовите съотношения все повече ще се нарушават, а като цяло фертилният контингент ще намалява. Това ще бъде част от общата тенденция на застаряване. Като цяло може да се каже, че фертилният контингент у нас става все по- недостатъчен за осигуряване нормалното равнище на раждаемост. /Приложение 3/
При сегашната средна продължителност на живота у нас при двата пола (общо около 70 години) просто възпроизводство на населението, т.е. нормална заменяемост на поколенията може да се получи при коефициент на нормална плодовитост около 2.1. Това означава задължителен двудетен модел на семейства, като част от тях имат и по три деца. До 70-те години включително разглежданият показател осигурява просто възпроизводство на българското население. През 80-те години въпреки низходящата тенденция той се запазва все още на сравнително нормално равнище.
Наблюдава се и низходяща тенденция при бракоразводността (1.5 развода на 1000 жители през 2003г.). Зад тези данни не се крие укрепване на българското семейство, а са свързани с материални трудности и проблеми при развода.Освен това нарастват много разделените семейства.
№
|
Година
|
Живородени
|
Умрели
|
Естествен прираст
|
|
Относ. Дял живиродени %
|
Относ. Дял умрели %
|
1
|
1970
|
138 745
|
77 095
|
61 650
|
нарастване
|
17,01%
|
8,00%
|
2
|
1980
|
128 190
|
97 950
|
30 240
|
нарастване
|
15,71%
|
10,16%
|
3
|
1990
|
105 180
|
108 608
|
-3 428
|
намаляване
|
12,89%
|
11,27%
|
4
|
1995
|
71 967
|
114 670
|
-42 703
|
намаляване
|
8,82%
|
11,90%
|
5
|
2000
|
73 679
|
115 087
|
-41 408
|
намаляване
|
9,03%
|
11,94%
|
6
|
2005
|
71 075
|
113 374
|
-42 299
|
намаляване
|
8,71%
|
11,76%
|
7
|
2006
|
73 978
|
113 438
|
-39 460
|
намаляване
|
9,07%
|
11,77%
|
8
|
2007
|
75 349
|
113 004
|
-37 655
|
намаляване
|
9,24%
|
11,73%
|
9
|
2008
|
77 712
|
110 523
|
-32 811
|
намаляване
|
9,52%
|
11,47%
|
|
Общо:
|
815 875
|
963 749
|
-147 874
|
намаляване
|
100,00%
|
100,00%
|
В резултат на направения анализ на раждаемостта в страната и сравненията с миналото се установява, че тенденцията на влошаване на демографската ситуация през последните години е спряна, но достигнатото равнище на естествено възпроизводство на населението е силно ограничено. Това равнище ще влияе върху бъдещото развитие на броя и структурите на населението. Към това влияние следва да се добави и въздействието на външната миграция, която пряко и косвено, също ще променя демографската ситуация у нас. Застаряването на населението на България е много голямо и е резултат от характера на възпроизводството през последните десетилетия – ниска раждаемост, а след 1989 година и голяма емиграция. Тази възрастова структура, формираща недостатъчен и застаряващ фертилен контингент, в съчетание с ниска брачност и цялостно изменено репродуктивно поведение, белязано в условията на криза, води до ниска раждаемост. Последната се влияе и от редица други неблагоприятни фактори. Най-ясен индикатор за сегашното равнище на раждаемост е състоянието на тоталния коефициент на раждаемост. Той е показателен за сегашните репродуктивни нагласи в обществото. Днешното състояние на раждаемостта у нас буди сериозни тревоги поради невъзможността за нормална заменяемост на поколенията. У нас проблемите от материално-битов характер имат голямо значение при съвременния етап на страната. Именно поради тази причина България достигна до сегашното състояние на раждаемост. Реалното й повишаване до стойностите от миналото дори при стопанска мобилизация е невъзможно, защото те са продукт на друго време. Все пак при успех в започналите реформи и по-нормални условия на живот може да се очаква нормално повишаване на раждаемостта. Според нас ще се ограничи броят на лицата, които не желаят деца, а част от еднодетните семейства ще преминат към двудетен модел. Освен това в никакъв случай не бива да се използват репресивни закони, като този за облагане на ергенски данък на лица без семейства и деца. Това противоречи на човешките права и не би довело до някакво реално положително въздействие върху демографката ситуация.
Съдържание:
-
Териториално разпределение на населението.
-
Възрастова структура на населението
-
Естествено движение на населението.
-
Механичен прираст на населението.
Мария Димитрова
Автор:
|
Проверили:
|
Мария Гинчева Димитрова
|
Ас.Миглена Стоянова
|
ФН:11040, 44гр., Стокознание
|
Доц.Др.Стефан Дражев
|
Сподели с приятели: |