KONSTANTIN
PRESLAVSKY
UNIVERSITY
S H U M E N
|
|
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ
|
Указание за Цитиране
в научни и научно-дидактически студентски разработки
Достоверното пресъздаване на информация и добросъвестното цитиране са основни изисквания към всяка студентска разработка с научен и научно-дидактически характер – статия, реферат, курсова работа, дипломна работа и др. Тези изисквания са свързани с коректното посочване на точно определени данни, които са необходими за идентифицирането на първоизточника, от който се взема информация.
1. Цитиране в основния текст на разработката
Препращането към първоизточника в основния текст може да стане по различни начини – в скоби след съответния цитат или пресъздаден пасаж, в бележка под линия, в самата авторска реч, чрез посочване на пореден номер от библиографската справка и др. Най-икономичният и най-информативен вариант е следният: в скоба се посочва индекс на цитирания източник: името на автора, годината на издаване на труда, например (Паси 1988) и, ако е нужно, след двоеточие се указва страницата, която се има предвид – (Паси 1988: 68).
Индексът, който се поставя в скобите, може да представлява и някакво условно съкращение, например (Речник 2006) или (Oxf 2000).
Самият индекс се повтаря в библиографския апарат в края на разработката и след него се дава цялата справка за цитирания текст (вж. т. 2).
Може да се предпочете и друг начин на препращане към източника. Цитирането под линия на съответната страница1, но какъвто и да е този друг начин, той не би могъл да се конкурира по точност, информативност, икономичност и удобство с препоръчания тук.
Особеност има при цитирането на библейски, евангелски, коранични и други подобни източници, за които е важно да се посочи книга, раздел, част или друга съставка. Например към дадена част от „Книга на пророк Даниил” се препраща така: „В Дан. 8:9 се казва, че малкият рог ще напредне на юг, на изток и към Юдея”.
2. Оформяне на библиографски апарат след основния текст
2.1. За цитирането на монографии, учебници, сборници, речници, справочници и други видове книги е нужно да се даде следната информация:
- име на автор (редактор или съставител),
- заглавие,
- място на издаване,
- издателство (може и да не се посочва),
- година на публикуване.
Актуална алтернатива на мястото на издаване е електронният адрес в интернет, ако източникът е ползван от там.
Примери:
Паси 1988 – Паси И. Метафората. София: Наука и изкуство, 1988
Oxf 2000 – Oxford Advanced Learner’s Dictionary. 6th еd. Oxford: Oxford University Press, 2000
Аристотел 1975 – Аристотел. За поетическото изкуство. Превод: (трябва ли : ?)Александър Ничев, 1975. Електронна обработка Светлана Славова, 2008 – http://theseus.proclassics.org/node/76
2.2. За цитирането на публикации в сборници нужните данни са повече:
- име на автора на публикацията,
- заглавие,
- име на редактор или съставител на сборника,
- заглавие на сборника,
- място на издаване,
- издателство (може и да не се посочва),
- година на публикуване.
Пример:
Лехтонен 2004 – Лехтонен Я. Корпоративна социална отговорност – ново предизвикателство пред глобалния ПР. – В: Златева М. и др. (съст.). Европейска интеграция и интеркултурна комуникация. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски”, 2004
2.3. Цитирането на публикации от списания (респ. годишници, известия и други периодични издания) изисква:
- име на автора на публикацията,
- заглавие,
- название на периодичното издание,
- брой (книжка, пореден номер),
- година.
Пример:
Андрейчин 1958 – Андрейчин Л. Дали другарката Х е “член” или членка на дадена организация? – Български език, кн. 1, 1958
Указанието е утвърдено на заседание на Факултетния съвет на Факултета по хуманитарни науки от 16.11.2012 г. (Протокол № 4).
Сподели с приятели: |