3. Квалификация на преподавателите„Педагогическите специалисти в българското учители изпълняват своята мисия в групи и
паралелки с деца и ученици, които:
– принадлежат към различни етнокултурни общности;
– са в риск от отпадане и преждевременно напускане на образователните институции;
– са подложени на тормоз и агресия;
– не владеят
българския език на ниво, достатъчно за да се справят с учебните си задачи;
– имат затруднения в обучението;
– имат специални образователни потребности (СОП)
– са с изявени дарби и др.
Огромната част от българските учители е поставена да работи в условия на сериозен дефицит от базови познания както за възможностите, които дава приобщаващото образование за подобряване на образователната среда в институциите от системата на предучилищното и
училищното образование, така и за спецификите на образователната интеграция, като основен аспект на интеркултурното образование. Дефицитът от обучителни програми както по приобщаващо, така и по интеркултурно образование в бакалавърските и магистърски програми в педагогическите факултети,
подготвящи бъдещи учители, става все по-осезаем. Сериозни допълнителни проблеми са свързани и с факта, че българското учителство е все по-застаряващо,
т.е. подготвяло се е за тази професия преди 30 и повече години, когато педагогическата теория неглижираше различията в обществото (особено етнокултурните сред тях) и крайната цел на българското образование в този контекст беше унифицирането и пълното атрофиране на етнокултурните различия. Тази равносметка буди сериозно основание за безпокойство и по отношение на готовността на масовия български учител да прилага в своята практика както държавния образователен
стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование, така и държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
В интерес на истината трябва да се отбележи, че през последните няколко години видимо се засилва интересът както към образователната интеграция на деца и ученици от
етническите малцинства, така и към приобщаващото образование. Безспорното наличие на етническо,
религиозно и езиково разнообразие у нас „отключва” към по-висок принос на детската градина и българското училище в осъществяването на подетата от Министерството на образованието и науката (МОН) трайна политика за балансиране и хармонизиране между принципа за образователната интеграция на децата и учениците от малцинствата и принципа за съхранението и развитието на тяхната идентичност. В приобщаващото образование пък образователната ни система все по-често започва да припознава практически решения на лавинообразно натрупващите се проблеми, свързани най-вече с децата със СОП, в риск, със затруднения в обучението и т.н.“ (Й. Нунев, 2019, стр.8)
Сподели с приятели: