Това е полето на будната дейност на човека, където кой сее семената на доброто и злото, които ще зреят в бъдещето. От материалните дрехи на човека в наши дни физическата е най-добре организирана и в нея той извършва делата, които приготвят дългото бъдеще. Всичко зло, което човек мисли, желае и върши, всичко, което е противно на Закона, е семе за бъдещи страдания, което семе прераства и дава плод според рода си в този физически свят или в средния. Желания, а също и мисли, които имат началото си в ламтеж по приятни предмети и по задоволството от постигането им, по самата си природа принадлежат към средния свят и дават своите плодове там, както преди, така и след смъртта.
Низките желания растат чрез задоволяване и техният главен резултат на земята, резултат от самия този растеж, е постепенното повреждане и, в крайни случаи, разстройство на нервната система от превъзбуда. Подобна липса на мъдрост подготвя ужасна жетва от страдания в последния свят, защото когато фи-,зическото тяло отпадне при смъртта, средствата за задоволяване изчезват, но желанието остава в Душата, която е била слуга на тялото. Това именно незадоволимо желание, което остава след тялото, поради това, че няма как да бъде задоволено, поражда неизбежни и естествени страдания у онези, които са ги култивирали във физическия живот.
Високите желания също растат чрез задоволяване - желания за чиста привързаност, за изкуства, за природни красоти и други подобни - и понеже принадлежат по-скоро на Душата, отколкото на тялото, те остават в човека незасегнати от смъртта и са източници на радост в средния и небесния свят. Ако накратко обобщим: когато Душата е роб на тялото във физическия свят, в средния свят следват страдания; когато Душата е господар на тялото във физическия свят, резултатът е мир и щастие.
Средният свят
Детайлите на този свят са представяни по различен начин от различните религии, въпреки че всички приемат принципа, формулиран в предишното изречение. Индусите разделят средния свят на две пог ловини - Страната на предците (Пигрилока) и Страната на духовете (Преталока). Втората те разделят допълнително на различни видове адове (нарака), всеки от тях със специфична грозота. Будистите правят почти същото. Всички тези места са временни и служат за чистилите, тьй като по-късно човек минава в небесния свят (сварга), откъдето, след по-дълъг или по-къс престой - според умствената и морална стойност на предшестващия живот, - той се връща на Земята. Някои християни вярват в рая като състояние на щастие, което предшества пълното небе, и в състояние на страдание, което предшества пълния ад. Едно малцинство като че ли отхвърля средното състояние, християните - православни, католици и англиканци -пазят древното предание, според което раят е за много чиетите, чистилището - за голямата маса от хора, откъдето гс минават или в рая или, в много редки случаи на светии - в небесата. Най-накрая всички преминават в небесата. Както се каза и преди, някои християни и вероятно някои мюсюлмани вярват в съществуването па вечен ад.