Особености на творбата а/ заглавие подготвя читателя за предстоящите „митарства”
Изтегляне 29.2 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- б/ ролята на фантастичното в творбата
- 2. Дядо Матейко
- 3. Мотивиране на неверието на героя във висшата справедливост
- 4. Апокрифни представи, възпроизведени в текста
- 5. Посланието на творбата
- - приказката е дала почивка на уморената от грижи душа, укрепила е подсъзнателно вярата в справедливостта и хармонията между добро и зло
„На оня свят” – Елин Пелин
а/ заглавие -подготвя читателя за предстоящите „митарства” на героя в отвъдното; - какво ще стане с човека в задгробния свят, как ще се държи там, как ще погледне отстрани на събитията на земята, която завинаги е оставил – това са въпросите, вълнуващи разказвача б/ ролята на фантастичното в творбата - авторът използва приказката и апокрифа; - преплитането на реално /смъртта на стареца/, фантастично /попадането му в рая/ и смешно превръща разказа в приказка, в небивалица, приобщавайки ни към всичко случващо се не рационално, а емоционално; - чрез фантастичното се осмиват реалните житейски противоречия – липсата на справедливост, прекомерните човешки страдания, безизходност на индивида в/ сюжет - както в приказния сюжет, така и в сюжета на разказа е необходимо да се измине определен път, осеян с необичайни препятствия, които героят трябва да преодолее; - дядо Матейко тръгва по пътя за „оня свят” с убеждението, че за хора като него с „дрипи” и „попукани ръце” посоката е „у пъклото”; - горчивият житейски опит е научил героя, че за бедняка няма „рахат”, че още след като се е родил е записан „у дяволския тефтер”; 2. Дядо Матейко - неукротимото влечение на дядо Матейко да се шегува – знак за непогубена жизненост; - способността му да разсмива и развеселява е Божи дар, носещ радост в трудното ежедневие; - името на героя – Матейко –умалително от името на евангелиста Матей /дар от Бога/; героят е дарен с чуден талант и е белязан за изпълнение на дадена мисия; - дядо Матейко е лишен от самосъзнанието за своята изключителност, гледа на себе си като бедняк, забравен от Бога; - в селото не могат да повярват в смъртта на шегобиеца, защото интуитивно приемат смеха като нещо неунищожимо, трайно като живота; - леката смърт на героя е своеобразно изкупление за осемдесетгодишното му съществуване, изпълнено с мъки и теглила 3. Мотивиране на неверието на героя във висшата справедливост - едно ангелче съобщава на дядо Матейко, че е „писан за рая”;с типичното за българския селянин неверие във висшестоящите, героят отказва да приеме това;героят прави жизнена равносметка, изпълнена с немотия и страдание, и сам си отрежда място в ада; - обръща се към ангелчето и Свети Петър без благоговение и страхопочитание; лукавата реч, грубото подмятане, самоиронията са проявления на силата на слабия – като не може да промени света, то може да му се присмее, да се съмнява във всичко, да пренебрегва силата на институциите; - скептицизмът кара героя да смята, че няма небесна справедливост за земните дела, разколебава вярата му в Божията воля и справедливост; - убеден, че е грешник поради слабостта си към пиенето, дядо Матейко не проси снизхождение, а спори и отстоява своето – знак за несломимото непокорство на селянина 4. Апокрифни представи, възпроизведени в текста -раят е обрисуван като място, изпълнено със светлина и ангелско пеене, което е знак за духовно блаженство; - за героя, който не може да си накваси гърлото с ракийка, раят е затвор; - в разказа е разгърната идеята за посмъртната справедливост – в ада са запратени и поп Николай /давал пари с лихва/, и владиката /горделив, гнусял се е от сиромасите/; - отвъдното е представено като място, където се въздава мир и блаженство на кротките и търпеливите, а алчните и жестоките се наказват с вечни мъки; - няма кръчми, но няма и бирници; правото, законът, маркиращи земния порядък, се оказват фалшиви двойници на моралното; 5. Посланието на творбата: - ограбван материално, унизяван духовно, героят е овъзмезден едва в посмъртния си живот; - щастливият изход от сблъсъка между доброто и злото, вярата и неверието във финала на разказа напомня края на приказка; - финалът е средство за катарзис на човешката мъка, пречиства душата от натрупаната горчивина и потъпкано човешко и природно право, подхранва вродения в личността оптимизъм; - приказката е дала почивка на уморената от грижи душа, укрепила е подсъзнателно вярата в справедливостта и хармонията между добро и зло Каталог: bel bel -> Съдържание bel -> Имена клас проверител общо точки преслава Валентинова Стоянов б 73 73 73 bel -> Конспекти за изпити за самостоятелна форма на обучение X клас български език и литература зп bel -> Ренесанс Етапи bel -> Сборник нов e ли "Декамерон" Мигел де Сервантес Сааведра bel -> Отдел “Методичен” bel -> Въпрос №1 Цел и съдържание на курса Изтегляне 29.2 Kb. Сподели с приятели:
|