Сценарий за 8 март за тебе, мамо!
Изтегляне 25.94 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Баба Лена
- Петьо
- Царят
- Трети царедворец
- Втори царедворец
- Царят:/
|
СЦЕНАРИЙ ЗА 8 МАРТ ЗА ТЕБЕ, МАМО! Дневна. Баба Лена току-що е погледнала през прозореца. Баба Лена: Сенките по-тъмни стават, а децата закъсняват. Празникът е у Мария, но тревожа се, не крия. /Звъни се./ Ах, прибират се накрая Петьо, Ивето и Мая. Мая: Добър вечер, бабо мила, да не си се притеснила? Баба Лена: Чаках дълго, вас ви няма…Скоро ще се върне мама и това ме разтревожи…Трябва масата да сложим. Петьо: Нека си признаем честно – беше много интересно. Ива: Пяхме, скачахме, играхме… Мая: и до сълзи се посмяхме. Петьо: Аз похапнах до насита вкусна, още топла пита. Мая: И от тортата, момче, взе огромното парче. Баба Лена: Е, добре де, знаем всички – той е с лакоми очички. Моля те, спомни си, Мая, стиховете. Мая: Аз ги зная! Казват, че на мама аз приличам, имам нейните очи добри. Аз не знам, но много я обичам, без да си приличаме дори. Казват, като мама мога също хората да радвам с песента. Аз не знам, но с обич я прегръщам – моето съкровище е тя. Баба Лена: За артистка си те бива, а сега да чуем Ива. Ива: Моето стихотворение иска друго настроение. Ще го кажа, но след малко… Баба Лена: Ако сбъркаш, ще е жалко! Ива: Знам го по-добре от Мая, а сега да си призная…. Тази вечер леля Веса страшно много ми хареса! Мая: Тя е майка на Мария. Ива: Бабо, нека ти разкрия – в мен се зароди мечта – моя майка да е тя. Баба Лена: Иве, ти ме изненада! Ива: Тя е хубава и млада! Пък и толкова добра е! Баба Лена: Истината всеки знае – всички майки са добри и красиви – разбери. Петьо: Бабо, не я слушай Ива. Мама си е най-красива. Ивето е недоволна, че за лошото контролно мама малко и се скара – затова тя вдига пара. Ива: Ще повторя – леля Веса страшно много ми хареса. Баба Лена: Нищо лошо тука няма, но не я разменяй с мама. Майката една е само и в сърцето и голямо грее обичта крилата – обичта и към децата. Петьо: Бабо, ще попитам кратко: а къде поставяш татко? Баба Лена: Той до майката застава, рожбите си защитава. Те родители са двама – на света по-скъпи няма. Слушайте сега и тримата… Приказка такава има… Децата сядат настрани заедно с баба си. Появяват се първият и вторият разказвач. Първи разказвач: В едно село имало дълбок кладенец. Толкова дълбок, че ако се отронел камък, чак след три часа се чувал плясъкът във водата. Хората вярвали, , че кладенецът е вълшебен. Ако при пълнолуние се наведеш над него и прошепнеш някакво желание, то се сбъдва. Втори разказвач: Истина ли било или не – не знам, но хората разказвали за това със страхопочитание. Мълвата стигнала и до царя. Имал си и той съкровено желание. Вече три години бил женен, а все още нямал престолонаследник. Решил да намери вълшебния кладенец. Свикал той свитата си и поел на път… На сцената е поставен макет на кладенец. Пристига царят със свитата. Царят: Колко път изминахме… Надявам се, че това е кладенецът. Първи царедварец: Сигурно е това, царю честити. Втори царедворец: Нали ни казаха, че щом излезем от селото ще го видим. Трети царедворец: Ето го и старият орех там… Втори царедворец: Ако заповядате, царю честити, ще пусна камък… Царят: Не е необходимо! Друг кладенец не виждам. Дано да е вълшебен! Втори царедворец: Толкова много се говори за него… Трети царедворец: Все трябва да има истина в тези приказки… Първи царедварец: Разказват, че една жена се помолила за детенце… Царят:/ нетърпелива/ Е, и какво станало? Първи царедварец: На другата година в люлката се чувал детски смях. Царят: Дано да е истина! Дано да е истина! Изтегляне 25.94 Kb. Сподели с приятели:
|