Североизточнородопското понижение от втори ред (СИРП) се отъждествява с пространството, рамкирано по границата на Ранилисткото понижение, Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог и западните участъци на Кърджалийската депресия. Към него спадат Маджаровската, Боровишката и Татаревската вулкано-тектонска структура. В по-регионален план по периферията с кристалинните бордове се маркират откъслечни площи, отнасящи се към обхвата на по-ранните Крумовградско и Припекско съставни понижения.
СИРП има генерално СЗ–ЮИ направление (~130º), дължина около 75 km и сравнително постоянна (~40 km) ширина. На СЗ тя е тектонски ограничена по разломи, оформящи Тополовския клин. Югоизточният ù фланг се маркира по центриклинално оформена зона, отново тектонски ограничена по ССИ–ЮЮЗ разлом, разположен между селата Багрилци и Подрумче или зоната на Авренския разлом (к. л. Крумовград – М 1:50 000). Второразрядната структура не бива да бъде съпоставяна със „Североизточнородопско понижение” (Боянов и др., 1995) и само отчасти отговаря на т. нар. Североизточнородопска зона (Boyanov, Goranov, 2001).
В обхвата на понижението се отделят четири части – северозападна, централна, югоизточна и източна. В рамките на картния лист са застъпени фрагменти от централната и северозападна част на СИРП.
Като цяло подзоната е сравнително изометрична (25 х 27 km). За нея е характерен относително най-висок стил на нагънатост, следящ генералната ориентация и свързан с етапа на троговото заложение (R23). Самата тя може да се подели на три паралелни участъка, маркирани по СИ и ЮЗ клонове на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог, както и един разделителен (централен), оформен по разположението на Габровската и Солищенската структура (к. л. Николово – М 1:50 000).
Северозападната граница на централната част на СИРП се маркира по външния, най-често тектонски обусловен контур на разпространение на продуктите от докалдерния и син-посткалдерен етап от развитието на наложената Боровишка вулкано-тектонска структура. Като най-общо югоизточно разположена ограничителна линия се възприема коляновидно прегънатото трасе на Кърджалийския разлом, разделящ централната част от североизточната част на второразрядното Момчилградско понижение и западната – Звинишка част на Звинишко-Ибреджекската комплексна структура.
В пределите на картния лист в пространството на централната част на СИРП попадат две треторазрядни единици, както и част от „трансзоналната” Кърджалийска депресия. Условно, нейната характеристика също се прави в настоящето описание.