С. Саров1, Б. Йорданов1, С. георгиев1, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3
Редактори: С. САРОВ1, Б. Йорданов1 1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД по Договор № 425/20.07.2004г.
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Картен лист K-35-89-A (Ивайловград) е разположен в югоизточната част на Южна България, на границата с Гърция (фиг. 1). От него на българска територия попада площ от 218,5 km2.
В морфографско отношение районът включва североизточните отдели на рида Сърта от Източните Родопи. Южно от долината на р. Арда релефът е хълмисто-нископланински до равнинен с надморска височина 200–500 m, интензивно хоризонтално разчленен. На север е с нископланински характер.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от р. Арда и нейните притоци, изграждащи долинната система на реката в долното ù течение. В терените, изградени от седиментни скали, се формират широки долини с полегати склонове. В проломната долина на р. Арда е построен яз. Ивайловград.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от: скалите на Източнородопския метаморфен терен – Белоречка и Мандришка литотектонска единица, разделени от екстензионни зони на срязване; палеогенските седиментите на Крумовградската и Ивановската група, теригенния комплекс, мергелно-варовиковата и туфозно-теригенно-карбонатната задруга; скали от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група; вулканитите на Планинецкия вулкански комплекс; седиментите на Вълчеполската свита; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от първоразрядните късноалпийски тектонски единици – Източнородопският метаморфен терен и Източнородопското комплексно понижение.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като средно опасен. Предпоставки за възникването на процеси и явления, създаващи рискови ситуации, са сложният геоложки строеж и дълбокото разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Настоящата геоложка карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като представлява част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководители С. Саров (метаморфни терени) и Б. Йорданов (неозой).
Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г. Ревизионното проучване е осъществено чрез система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS.
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на картния лист
Геологокартировъчните работи са съпътствани от аналитични изследвания, извършени в МГУ „Св. Иван Рилски” от Б. Банушев (петрографски) и Д. Синьовски (биостратиграфски).
Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в геоложки доклад (Саров и др., 2006ф), който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите.
Настоящата геоложка карта е съставена под редакцията на С. Саров и Б. Йорданов. Обяснителната записка към нея е съставена от авторски колектив, като участието на отделните автори е отразено в съдържанието.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от И. Георгиева, Р. Климова, Л. Московска под редакцията на С. Саров, Б. Йорданов. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
