ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА
КЪМ ГЕОЛОЖКАТА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
М 1:50 000
КАРТЕН ЛИСТ
К-35-76-В (Книжовник)
Б. Йорданов1, С. Саров1, С. георгиев1, в.вълков1,
е. балканска1, в. гроздеВ1, Р. Маринова1, Н. Марков1
С участието на К. КОЛЧЕВА2, Б. БАНУШЕВ3, Д. Синьовски3
Редактори: Б. Йорданов1, С. САРОВ1
1 НИИ „Геология и геофизика“ АД
2 СУ „Св. Климент Охридски”
3 МГУ „ Св. Иван Рилски “
СОФИЯ 2008
ЗАДАЧА „СЪСТАВЯНЕ НА ДЪРЖАВНА ГЕОЛОЖКА КАРТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В М 1:50 000 ЗА РАЙОНИТЕ НА РИЛО–РОДОПСКИЯ МАСИВ, ЗАПАДЕН И ЦЕНТРАЛЕН БАЛКАН И КРАИЩЕ–ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ”
възложител – Министерството на околната среда и водите
изпълнител – Консорциум Геокомплекс ООД
по Договор № 425/20.07.2004г.
© Министерство на околната среда и водите
Българска национална геоложка служба
Печат „Унискорп” ООД
Съдържание
5.2.3.1.Североизточнородопското понижение (СИРП) 53
1. ВЪВЕДЕНИЕ
Картен лист K-35-76-В (Книжовник) с площ 384,4 km2 е разположен в юг–югоизточната част на страната (фиг. 1).
В морфографско отношение южната част на площта включва източните отдели на рида Чуката и западните на рида Гората, вододелите между водосборните басейни на р. Марица и р. Арда. Северните части попадат в южните окрайнини на Горнотракийската равнина.
В хидрографско отношение площта е част от Егейската отточна област. Отводнява се от горните течения на р. Бързей и р. Бисерска, десни притоци на р. Марица. Южната част се отводнява от долинната система на р. Перперек, ляв приток на р. Арда.
Районът се характеризира със сравнително сложен нееднороден геоложки строеж. Изгражда се от Тракийска литотектонска единица; палеогенски седименти – Ивановска група и теригенен комплекс; вулкано-седиментните и вулкански скали на Свободиновската и Кърджалийската вулкано-седиментна група, както и на Поповецкия, Нановишкия и Силенски вулкански комплекс; седиментите на Вълчеполската свита и песъчливо-глинестата задруга; плиоцен-плейстоценски и кватернерни наслаги. Определящи по отношение на съвременния строеж са късноалпийските структурообразувателни процеси.
От тектонска гледна точка в района попадат части от Изворовския купол, Тракийската депресия и условно възприетата като първоразрядна късноалпийска структура, обединяваща палеогенското пространство в региона Източнородопско комплексно понижение (ИРКП). От второразрядните структури в рамките на ИРКП са застъпени фрагменти от централната и източна част на Североизточнородопското понижение (СИРП) и Звинишко-Ибреджекската комплексна структура (ЗИКС).
Източната част на СИРП е представена от западните окрайни участъци на Лозенското понижение като част от Припекското съставно понижение от ранното развитие на областта. Централната част на СИРП включва части от Ранилисткото понижение и Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
Звинишко-Ибреджекската комплексна структура е представена от западния фланг на Ибреджекския хорст от Звинишката кръгова структура. Южната и западната периферна част на ЗИКС включва части от Високополянското понижение и Бряговско-Вълчеполското понижение.
Към обхвата на ЗИКС и СИРП са отнесени фрагменти от „трансзоналната” Кърджалийска депресия.
Към Тракийската (Горнотракийска) депресия се отнасят окрайни зони на Хасковското и Орешец-Любимецкото понижение. Съвсем условно към нея е отнесено и изолираното, т. нар. тук Воденецко понижение.
От гледна точка на геоложката опасност изследваният район може да се разглежда като сравнително опасен. Предпоставки са възникването на
Фиг. 1. Обзорна карта на Източни Родопи с местоположението на картния лист
опасни процеси и явления, създаващи рискови ситуации са сложният геоложки строеж и интензивното хоризонтално разчленение на релефа, съчетани със специфичните климатични условия.
Геоложката карта е съставена по Проект 425/20.07.2004 г. на Министерството на околната среда и водите за съставяне на държавна Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000, като е част от задачата „Ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 на части от Източни Родопи в района на градовете Хасково, Ивайловград, Златоград и Кърджали“ с ръководител С. Саров. Материалите от цялостното изпълнение на задачата са обобщени в доклад, който се съхранява в Националния геофонд при Министерството на околната среда и водите. Авторите на обяснителната записка са извършители на геологокартировъчните работи. Участието им в съставянето на записката е отразено в съдържанието.
Картирането е съпътствано от комплекс аналитични изследвания, извършени в Минно-геоложкия университет – петрографски описания (Б. Банушев), химични (ЦНИЛ „Геохимия”) и възрастови определения (Д. Синьовски); в Софийския университет – петрографски (К. Колчева), в Геологическия институт при БАН (Геолаб) – химични. Консултант към картата относно метаморфния терен е Ж. Иванов (СУ).
Проведеното геоложко картиране за по-голямата част от картния лист е ревизионно, основаващо се на съвременната геоложка карта в М 1:25 000 за този район (В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2000ф, 2002ф). Ревизионното картиране е осъществено по система от маршрути, като точките на наблюдение са привързвани и сателитно чрез GPS. Полевите работи са извършени през периода юли – ноември 2005 г.
Геоложката карта е ситуирана на векторизирана облекчена топографска основа в координатна система WGS84, проекция UTM, зона 35N. Разграфката на картните листове е от 1950 г. Работният компютърен макет на геоложката карта във формат MapInfo е изготвен от Р. Климова под редакцията на Б. Йорданов и С. Саров. Крайният компютърен вариант на картата в ArcGIS среда, поддържаща графичната информация и съпътстващата я специализирана геобаза данни, е разработен от С. Начев, М. Аргирова и Г. Добрев.
Сподели с приятели: |
