Опасностите за празното сърце
Изтегляне 143.24 Kb.
|
| Опасностите за празното сърце
Отворете Библиите си на Лука 11:24-26. Това е една от кратките притчи на Исус и казва: “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си други седем духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.” Ще започна с кратко въведение в притчите Христови. Повече от една трета от записаните в Библията ученията на Исус съдържат притчи. Защо Исус говореше с притчи? Притчите, по времето на Исус, бяха това, което днес наричаме визуални помощни материали. Доказано е, че тези материали, това, което видят очите, остава по-дълбоко впечатление, от това, което просто чуваме. Притчите са словесни картини. Исус използваше случките от живота, нещата от природата, неща, които хората познават и по този начин им представяше прекрасните духовни истини. С други думи, Исус използваше притчите, за да представи на слушателите си вестта за спасението по ясен и прост начин. Чрез притчите хората можеха да разберат Христос, Неговата мисия и царство, което дойде да установи. Интересно е, че за онези, които приеха Христос като Месия, притчите станаха средство за изясняване на Неговата вест и истина. За онези, които отхвърлиха Христос, същите притчи скриваха истината. Същото е и днес. Притчите Христови са дадени, за да ни помогнат да разберем Неговата спасителна дейност, Неговата мисия, Неговото царство и ни помагат да определим отговора си. Избрах за първото ни изучаване тази кратка притча, защото когато разберем какво се опитва да ни каже Христос, ще открием, че тя е най-подходяща за начало на това изучаване. Тя е много подходяща и от гледна точка на нашата християнска опитност. Шест месеца преди Христос да започне Своята служба, Бог изпрати Йоан Кръстител да приготви пътя за Христос.От Библейския доклад знаем, че Йоан Кръстител имаше огромен успех. От градовете и от цялата страна се събираха хора, за да го слушат. Между юдеите имаше пробуждане и те бяха кръщавани с кръщението на покаянието. Но, за жалост, трябва да кажем, че шест месеца по-късно, когато Христос, на Когото сочеше Йоан, се появи на сцената, сърцата на много от хората бяха изстинали. Те бяха забравили опитността си и не само отхвърлиха Христос, но някои от тях станаха Негови най-върли врагове. Като разказа тази притча, Исус докосна корена на проблема. Едно от нещата с което християнската църква се сблъсква е точно това; как да поддържаме благословенията, които получаваме? Вижте Петдесятницата. Това беше прекрасно благословение, което ранната църква получи, но беше краткотрайно. Вижте реформацията, която донесе огромно съживяване в Европа, но само след няколко години теолозите станаха либерали и силата на благовестието беше почти занулена и безплодна. Вижте великото съживяване в Англия в 19-ти век с Джон Уесли. След смъртта му всичко се провали. През 1970 бях в университета Андрюс и колежите в Съединените Щати преживяха голямо съживяване. Настана възраждане между младите хора. Може би някои от вас си спомнят това. През 1975 г. се върнах от мисионското поле в отпуск и всичко беше замряло. Сигурен съм, че всеки от вас е преживял такава опитност. Получавали се благословения, може би на палатковите събрания или по друго време, но проблемът е как да поддържаме това благословение. Надявам се изучаването на тази притча да ни помогне. Първо да разгледаме контекста. Важно е да разберем какво искаше да каже Исус на хората, на които говореше. Ако прочетем Лука 11:14 , ще открием, че Исус изгонваше демони, показвайки силата си над дявола. “Веднъж Той изгони един ням бяс; и като излезе бесът, немият проговори и множеството се удиви.” Но някои от очевидците Го обвиниха, че изгонва бесове чрез Веелзевул, водача на дяволите. Лука 11:15: “А някои от тях казаха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.” Но имаше и други, в стих 16, които настояваха Той да им даде знак от небето, за да могат да повярват: “А други, като Го разпитваха, искаха знамение от небето.” В стихове 17-20 Исус им отговори: “Но Той, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено против себе си, запустява и дом, разделен против себе си, пада. Също така, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му, понеже казвате, че изгонвам бесовете чрез Веелзевул. И ако Аз изгонвам бесовете чрез Веелзевул, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии. Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.” “Ако изгонвам бесовете чрез силата на дявола, тогава дяволът е разделен, а домът, който е разделен ще падне.” Сега зная, че Той каза, че дяволът е луд, но не е глупав. Той каза: “Това, което казвате е глупаво. Няма никакъв смисъл. Ако Аз изгонвам дявола чрез силата на дявола, тогава какво да кажа за вашите водачи? Чия сила използват те?” И тогава в стихове 21,22 Той ни казва нещо много важно. В 21 стих Той казва: “Когато силният човек с оръжие (това се отнася за Сатана, той е силният въоръжен мъж) пази дома си, имотът му е в безопасност.” Когато Сатана успя в повалянето на Адам и Ева, той пое контрола над целия свят. След падението Сатана доминираше над човека, и никое човешко същество не можеше да му се противопостави. Но (в стих 20 има едно “но”), когато дойде някой по-силен, а това е Христос, когато Той дойде, дойде да победи врага на душите. Когато Христос дойде, се казва: “Но когато един по-силен от него го нападне и надделее над него, взема му всичкото оръжие, на което е разчитал, и разделя плячката.” С други думи, когато Христос дойде, дойде да освободи пленниците. Това и направи. Но Лука 11:23 казва, че за нещастие, има някои, които на приеха освобождението и затова Исус се обърна към онези, които обърнаха гръб на Месия, към онези, които охладняха: “Който не е с Мене, той е против Мене...” Ти си или с Христос, или против Христос. “Който не е с Мене е против Мен, и който не събира заедно с Мене, той разпилява.” Когато Исус умираше на кръста, с Него бяха разпънати и двама разбойници. И двамата разбойници бяха грешници. Те представляват света, но разликата е, че единият от тях прие Христос; другият Го отхвърли. Затова Исус каза: “Ако ме отхвърляте, сте против Мен.” Вие сте или с Него, или против Него. Или сте разпънати с Христос, или викате: “Разпни Го!” В този контекст Исус каза тази притча. Сега какво ни казва притчата? Преди всичко Исус казва: Когато нечистият дух излезе от човека...” Терминът “зъл дух” (или “нечист дух”) е еврейски израз, синоним на това, което наричаме дявол. Това беше термин, който обикновено използваха за дявола. Кога те напуска дяволът? Когато по-силният дойде и обитава в теб. Когато приемеш Христос и Той обитава в теб чрез Светия си Дух, дяволът трябва да напусне, защото Исус е по-силният и Светият Дух е по-силен от дявола. Какво става с дявола? Той си отива и си търси дом другаде. Думите “безводни места” са друг израз, който евреите използват за пустиня, а тя ти предлага много малко неща. В 1980 г. след приключване на събранията за работници в Египет, за да изразят благодарността си към мен, ме поканиха на екскурзия до планината Синай. В онези дни Израел и Египет не бяха приятелски настроени страни, но се бяха спогодили за някакъв мир. Пътувахме миля след миля през пустинята, а там нямаше нищо привлекателно. Навсякъде беше сухо и моите мисли се върнаха в Изхода и си казах: “Евреите никога нямаше да го направят, ако не беше за слава на нашия Господ Исус Христос.” Той им беше топлина през нощта, защото там е много студено нощем, но е много горещо, непоносимо горещо през деня, толкова горещо, че когато отваряхме прозорците, въздухът беше по-горещ, отколкото при затворени прозорци на колата. Така че трябваше да затворим прозорците на колата, въпреки че колите нямаха климатик. Някой ми каза, че е било 122 градуса (по Фаренхайт). Наистина беше много горещо. Дяволът иска да си почине. Когато четем израза “търси спокойствие”, това не е нашата идея за почивка. Когато искам да си почина, аз си лягам в стола “мързеливо момче”, столове, при които краката са на по-високо ниво от тялото, има ги само в Америка, прекрасни столове, просто релаксираш. Това си представям, когато търся почивка. Някои си отпочиват край някоя река, ловейки риба. Но когато дяволът търси спокойствие, почивка, това е нещо съвсем различно. Ще ви посоча един текст, който ни казва какво значи дяволът да търси почивка. Да отворим Библиите си на 1 Петрово 5:8. Тук апостол Петър ни казва какво значи дяволът да тръгне да търси почивка. Това е много уместно изказване от гледна точка на нашата притча. “Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, обикаля като ревящ лъв, като търси кого да погълне.” Това е идеята на Сатана за търсене на почивка. Той иска теб. Той е обезумял, защото Христос го е изгонил от жилището му и той не може да намери покой, според притчата. Какво казва Сатана? Лука 11:24: “....Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл.” Думата “къща” често се използва за човешките същества. Ние сме къщата. Бог ни създаде, за да може Светият Дух за обитава в нас, а не дяволът. В това затруднение сме поради падението. “...Ще се върна в къщата си, от която съм излязъл.” Той е напуснал човека, но иска да се завърне. И той се завръща, но познайте какво открива? Стих 25: “И като дойде, намира я пометена и наредена.” Какво иска да каже притчата с това? Когато дойдете при Христос какво правите? Ще ви прочета 1 Йоан 1:9, ако дойдете при Христос, изповядвате греховете си, и Той е верен да ви очисти и да помете всичката мърсотия: “Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” Ето тук един християнин, който е приел Христос и Той го е очистил от всяка неправда; изоставили сте всичките лоши навици; решили сте да водите нов живот и сте украсили къщата си с нови решения. Често като посещавам къщи, откривам надписи като: “Христос е Главата на този дом” и подобни. И така, украсявате се с обещания, решения, резолюции, а това правим често в началото на годината. Вземаме решения. Казваме: “Миналата година се провалих, но тази година съм решил да отделя повече време за изучаване на Библията, повече време за молитва, повече време за свидетелстване.” Дяволът идва, вижда изчистената къща, вижда прекрасните плакати и обещанията и какво прави? Той казва: “Трябва ми помощ. Този приятел е станал по-силен откакто го напуснах.” И стих 26 ни казва: “Тогава отива и взема със себе си други седем духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там.” Очевидно между падналите ангели има степени на злостност. Но думата “седем” показва, че той се връща в пълнота, в пълна сила. Въпросът е: “Влиза ли?” и притчата казва: “Да”. Те не само влизат, но остават там. “И последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.” Къде е проблема? Защо е възможно дяволът да влезе? От стих 21 разбрахме, че Христос и Светият Дух са по-силни от дявола. Как е възможно дяволът да влезе? Какъв е проблема? Отговорът не се намира в Лука, а в Матей. Ще ви прочета отново притчата от Лука. Същата притча е разказана и от Матей, но Матей прибавя една дума повече, дума, която Лука изпуска. В тази единствена дума е отговорът на нашия проблем. Отворете Библиите си на Матей 12:43 и следвайте текста, а аз ще прочета притчата още веднъж от Лука. Слушайте внимателно и открийте различната дума. “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я пометена и наредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.” Сега чуйте Мат. 12:43-45: “Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира. Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, намира я празна, пометена и подредена. Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото.” Матей прибавя една дума, която не намираме в Лука и това е думата “празна”, “незаета”. Думата “празна” прави нещата много, много по-различни. Тя е пометена, тя е чиста, пълна с обещания и решения, но празна. И когато дяволът разбере, че е празна, това му дава възможност да влезе и да се настани там. И когато се настани там постоянно, той е сигурен и се чувства по-силен отколкото в миналото и последното ти състояние е по-лошо от първото. Защо беше празна? Това е проблем на човека. Според благовестието на Исус Христос спасението е чрез вяра в Христос от началото до края В Йоан 15:5 Исус каза: “Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да направите нищо.” “Без Мене не можете да направите нищо.” Но, разбирате ли, ние, човешките същества се раждаме егоцентрични. Раждаме се зависими от себе си и в момента, в който си почиваме забравяме, че имаме на разположение Светия Дух, Който беше изпратен като наш Утешител, наша сила и ставаме зависими от себе си. В момента, когато се почувстваме зависими от себе си, в момента, когато се опитаме да вършим това, което е Божие дело, ние сме в опасност. Искам да ви дам два примера. Да отворим Галатяни глава 3. Църквата в Галатия беше получила благовестието; бяха приели Христос чрез проповедите за Христос нашата Правда от смия Павел. Но по някакъв начин християните в Галатия бяха убедени, че благовестието не е “не аз, но Христос”, но е “Аз и Христос”. Някак си те се отвърнаха от истинското благовестие към себе си. В Галатяни 3 глава Павел използва няколко много силни думи. Преводът Кинг Джеймс използва по-мека дума “неразумен”. Гръцката дума е много по-строга от тази. Тя е близка по значение на думата “глупав, тъп”.Павел беше сърдит, защото тези християни бяха измамени и казва в Гал. 3:1,2: “О, неразумни (глупави) галатяни, кой ви омая – вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат? Само това желая да науча от вас: Чрез дела изисквани от закона (като сте били добри) ли получихте Духа (опитността на новорождението), или чрез вяра в евангелското послание?” Как получихте Духа? Чрез вяра. Как продължавате да притежавате Духа? Чрез вяра. Ти и аз не сме достоен противник на дявола. Ти и аз не сме достоен противник на плътта, но Духът е. И Павел пита християните в Галатия: “Как получихте Духа?” Отговорът е ясен. Галатяни 3:3: “Толкова ли сте неразумни (глупави), че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта.” “Опитвате ли се сега да се представите по-добре пред Бога? Как може да сте толкова глупави?” казва той. “Кой ви подхлъзна?” Казвам ви, че дяволът ви подхлъзна. Защо казвам така? Защото когато Павел казва: “Кой ви омая”, той използва единствено число. Хората, които ги измамиха бяха юдаистите. Бяха повече от един. Но зад тях стоеше една личност, дяволът. Той първо те мами, че можеш да живееш без Христос; можеш да бъдеш добър като използваш силата на волята си, чрез решения и обещания и затова те пропаднаха. Тогава дяволът влезе и последното им състояние беше по-лошо от първото. Да изясним нещата. В Римляни 7 Павел посочва един много важен проблем, с който се срещаме и той се нарича “законът на греха, който действа в моите части.” (Римл. 7:23). Забележете, че той го нарича закон и така той има предвид, че той е принцип или сила, точно така, както използваме термина “закона на гравитацията.” Законът на гравитацията е постоянна безкрайна сила. Така и във всяко грешно, паднало човешко същество съществува този закон на грях и смърт, който ни дърпа надолу. Павел казва: “Дори ако избера да не се подчинявам на закона на греха, откривам, че не мога да спазя избора си, не мога да го изпълня. Опитвам се, но пропадам.” В края на тази битка той вика в отчаяние (Римл. 7:24). “Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?” “Кой ще ме избави от това тяло, контролирано от закона на греха, който ме води към смърт? “ И казва (Римл. 7:25), “Благодаря на Бога! Има избавление чрез нашия Господ Исус Христос!” “Не мога да му се противопоставя, той е силен, а аз съм пленник, но благодаря на Бога чрез Исус Христос.” Думата “окаян” се появява само два пъти в целия Нов Завет, поне в оригинала. Вторият път я откриваме в Откровение 3 глава, където Исус, Верният Свидетел, казва на Лаодикийската църква: “А не знаеш, че ти си окаян, нещастен, , сиромах, сляп и гол” (Откр. 3:17). Затова Бог иска да ни даде масло за очите, за да можем да осъзнаем какво ни разкрива и заявява Павел в Римл.7:18: “Защото зная, че у мене, т.е. в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.” Но Павел не завършва с думите: “Благодаря на Бога чрез Исус Христос, нашия Господ!” В Римл. 8:1,2 той ни казва откъде идва силата, къде е източникът на победата. “И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, защото законът на животворящия Дух ме освободи в Исус Христос от закона на греха и на смъртта.” “Защото законът на Духа на живота в Исус Христос ме освободи от закона на греха и на смъртта.” Тук има две сили: закона на Духа и закона на греха. И двете са постоянни. Силата на моята воля не е закон. Тя е сила, но никога не е постоянна. Понякога е силна друг път слаба, но законът на Духа е постоянна сила и законът на греха е също постоянна сила и тези две сили се срещнаха в Христос. И познайте кой победи? Законът на Духа в Исус Христос и тази сила е достъпна и за нас. В Римл. 8:9,10 Павел казва, че ако Духът не обитава в нас, значи че не му принадлежим: “Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов. Обаче, ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха , духът е жив поради правдата.” И Павел продължава в Римл 8, че този Дух може да подтиска твоето смъртно тяло и да произвежда правда в теб. Има някои, които твърдят, че не проповядвам освещение. Имам същото желание като всеки от вас да видя Христовия характер изобразен в църквата. Може би не приемаме един и същ метод за постигане на това. Вярвам, че и оправданието, и освещението са само чрез вяра. Не мога да прибавя нито йота към моята праведност, нито преди оправданието, нито след оправданието. Всичко, което мога да направя от само себе си е себеправедност, която може да изглежда прекрасно отвън, но отвътре е омърсена със себичност. Но когато Духът обитава в мен, дяволът не може да ме докосне. В 1 Йоан 4:4 чета, че този, който е в мен е по-велик от този, който е в света: “Вие сте от Бога, дечица, и сте ги победили; защото Този, Който е във вас е по-велик от онзи, който е в света.” Но проблемът е, че Светият Дух не действа в нас автоматично - бих искал да е така. Всичко, което трябва да направя е да натисна копчето, както правя с пералната. Със сигурност зная едно, че Светият Дух не живее в мен автоматично. Трябва постоянно да ходя с Него. И както казва Павел, трябва да се моля непрестанно, трябва да поддържам постоянна връзка с Него, защото Светият Дух няма да направи нищо без моето съгласие. Той не е диктатор. В Еф. 4:30 чета: “Не оскърбявайте Светия Дух, с Когото сте запечатани за деня на изкуплението.” Не отпращайте Светия Дух. В 1Сол. 5:19 четем: “Духа не угасвайте...” Мога да изпия чаша вода и да кажа: “Това ми стига. Достатъчно пих.” Но никога не можем да кажем на Светия Дух, че не се нуждаем повече от Него. В миналото имаше някои скъпи братя, които създадоха движението наречено “Пробуждането” и учеха, че когато пробният период приключи, ще живеем без Посредник, и така изопачиха становището на Елън Уайт. Да, ще живеем без Посредник, защото няма да се нуждаем от адвокат след решението на Съда. Имали сме нужда от Защитник, но Елън Уайт не казва, че ще живеем без Спасител, без Светия Дух. Всъщност, ще бъдем запечатани със Светия Дух. Той ще бъде с нас, за да ни преведе през времето на скръбта. Дяволът те иска. В момента, в който позволиш на Христос да обитава в теб, дяволът е прогонен, но това не е края на проблема. Нека се върнем обратно в Лука 4 глава, където са докладвани трите изкушения на Исус след кръщението Му. Знаете какви бяха (Лука 4:1-12), но искам да забележите две неща, които последваха изкушенията. Лука 4:13: “И като изчерпа всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.” Успя ли дяволът? Не. Опита се да завладее Христос, но пропадна. Тогава дяволът каза ли си: “Няма нужда да опитвам повече.” Не. Той се оттегли от Него “за известно време.” Когато преживяваш голяма опитност чрез Божията благодат, ти можеш да прогониш дявола, но мога да ти гарантирам, че той си казва: “Ще изчакам докато се върне вкъщи към нормалния си график. Ще почакам докато се изтощи и умори и в момент на слабост ще вляза в сърцето му.” И за нещастие често успява. Той остави Исус за известно време. Върна ли се? Да. Колко често се връщаше? Евреем 4:15 ни казва, че беше изкушаван във всичко като нас: “Защото нямаме такъв Първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил изкушен във всичко като нас, но пак е без грях.” Има ли време, когато дяволът да не ви изкушава? Не. Той винаги се опитва да се върне. Искам да прочетем и следващия текст в Лука 4:14: “А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.” Моля се, когато завършиш този урок да се оставиш на силата на Духа. Не Го дръж настрана от теб. Нуждаем се от Него двадесет и четири часа на ден, седем дни в седмицата. Притчата приключва, но искам да приключа с това, което се случи след като Исус разказа притчата. Лука 11:27: “Когато говореше това, една жена от множеството Му каза със силен глас: Блажена утробата, която те е носила, и гърдите, от които си сукал.” Преводът Кинг Джеймс казва: “Каква щастлива жена.” Не мисля, че се е чувствала щастлива в подножието на кръста. В Лука 11:28 Исус казва: “А Той каза: Блажени онези, които слушат Божието Слово и го пазят.” Бог да ви благослови. Каталог: MEDIA%20SET -> Opravdanie -> Books -> E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Притчата за безплодната смокиня Лука 13: 6-8 Books -> Библейски курс “Защото Бог толкова възлюби света част първа – невероятно добрата вест на Евангелието Books -> Адвентистите от седмия ден отдавна имат трудности, свързани с вестта към Лаодикия, записана в Откровение 3: 14-22 E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Неблагодарният слуга Матей 18: 21-35 E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> #1 Притчата на Десетте Девици #2 Матея 25: 1-13: #3 E.H.%20Jack%20Sequeira%20Parable%20of%20Jesus -> Скритото съкровище Изтегляне 143.24 Kb. Сподели с приятели:
|