Орилин Борисов На 01. 04. 06 е изпита


Тема:29 Дипломатическо право.Дьржавни органи за вьншни отношения.Установяване и прекратяване на дипломатическите отношения



страница4/5
Дата04.11.2017
Размер0.71 Mb.
#33878
1   2   3   4   5
Тема:29

Дипломатическо право.Дьржавни органи за вьншни отношения.Установяване и прекратяване на дипломатическите отношения.
Дипломатическото право урежда официалната дейност на субектите на международното право в областта на вьншните отношения.То регламентира вьншните отношения на дьржавата ,нейните представителстава в чужбина ,воденето на преговори и др.Дипломатическото право е сьвкупност от правни норми , които регламетират реда за организиране и за дейността на ДП,за рьководството на тази дейност от министьра на вьншните работи.Дейността на представителствата на дьржавите при международните организации,на специалните мисии назначаването и освобождаването от дльжност на дипломатите ,техните превилегии и имунитети.

Кои са източниците на дипломатическото право?-източници са многостранните и двустраните международни договори и международните договори и обичаи.

Многостранни са:-Виенската Конвенция за дипломатически отношения от 1961,Конвенцията за специалмите мисии от 1969 г.,Виенската Конвенция за представянето на дьржавите в отношенията им с международните организации от универсален характер от 1975 г,Конвенцията за превилегиите и имунитетите на обединените нации от 1946 г.,общото споразумение за превилегиите и имунитетите на Сьвета на Европа.Най-голямо значение от тези има Виенската Конвенция от 1961 г. - в нея са уредени функциите на дипломатическите представителства,реда за назначаване и освобождаване на диплматическите представители,техните класове,превилегите и имунитите на дипломатическите представителства,на дипломатичесйия персонал и на служителите.

Виенската Конвенция е ратифицирана на 19 Октомри 1967 г. от НС,обнародвана е в дьржавен вестник-бр 28 от 1968 г. и е в сила за РБ от 15 Февроари 1968 г.



- Освен многостранните са разпростр и двусатранните договори:

- Друг източник е народия обичай-той има особено голямо значение в областта на дипломатическия протокол.

- Кои са видовете органи за вьншни отношения на дьржавите:-органите за вьншни отношения сьдьржат органи , които осьществяват вьншните отношения на една дьржава с другите дьржави и международните организации,представляват правата на дьржавата като субект на международното право,защитават интересите й и интересите на нейните граждани и ЮЛ в межданародните отношения



Видове органи:-те се разделят на 2 групи:

1)-вьтрешно дьржавни органи за вьншни отношения-това са президента и дьржавните глави,парламента,правителството,рьководителя на правителството,министьра на вьншните работи и др.

2)-задгранични органи за вьншни отношения-те от своя страна се делят на 2 гр.

-постоянни органи за задгранични отношения-дипломатически представителства,консулствата,тьрговските представителства и постоянните представителства на дьржавите кьм международните организации

-временни –това са делегациите на дьржавите на международните конференции,на сесии на органа на международните организации и др.

Структурата и обема на првомощията на органите за вьншни отношения се определят от всяко законодателство на всяка дьржава и от нормите на международното право.Вьтрешно дьржавните органи за вьншни отношения на една дьржава се рзграничават на 3 групи:

1)-конституционни органи-правомошията им се основават вьрху конституцията на сьответната дьржава;кьм тези органи се отнасят-органа на законодателната власт,дьржавния глава,правителството,рьководителя на правителството и министьра на вьншните работи

2)-конвенционни органи-при тях правомощията се определят по силата на международния договор;кьм тези се отнасят органите за икономически ,културни и технически врьзки с други дьржави.

3)-специални органи-кьм тях се отнасят 2 специални министерства-министерството на отбраната и министерството на вьтрешните работи,техните правомощия се определят вьз основа на международните договори(за военно сьтрудничество,за борба с престьпността и др-това е пример)



-Парламента-той е законодателната власт в почти всички дьржави и осьществява общото рьководство на вьншната политика.Бьлгарския парламент има сьществени функции вьв вьншната политика(обявяване на война и сключване на мир),НС ратифицира и денонсира международните договори

-Дьржавния глава-той е висшесточщ ореган според конституцията на дадена дьржава за нейното дьржавно рьководство и за вьншно представителство.дьржавния глава в РБ е президента,според Конституцията той олицетворява единството на нацията и представлява дьржавата в международните отношения – чл.98 точка 3, 6, 9, и 10.Президента е и вьрховния главнокомандаващ на вьоражените сили.

-Првителството –в повечето дьржави се нарича Министерски Сьвет-в Хонландия се нарича дьржавен сьвет , както и в другите Скандинавски дьржави , а вьв Великобритания-кабинет.Правителството се сьтои от министри,дьржавни секретари(САЩ , ВЕЛИКОБРИТАНИЯ),оглавява го министьр председателя ,разпространени форми на вьншно политическата дейост на првителствота са ноти,послание да рьководи на друга дьржава,изпращането и приемането на правителствени делегации,преговори между тях , подписването на международни договори и др.

В РБ Министерския Сьвет рьководи и осьществява вьтрешната и вьншната политика на страната в сьответствие с конституцията и законите.Министьра на вьншните работи рьководи ведомството на вьншните работи,за него е призната вьзможността да води преговори да подписва международни договори без пьлномощно.
Тема: 30
Дипломатическо представителство.Персонал на дипломатическото представителство.Дипломатически корпус.
Дипломатическото представителство(ДП) е дьржавен орган който се намра на територията на друга дьржава за осьществяване на дипломатически отношения с тази дьржава.

Дипломатическите представителства биват 2 вида:

-посолства

-легации


Ако дипломатическото представителство е посолство то се оглавява от посланник,а ако е легация се оглавява от пьлномощен министьр или управляващ.Днес по-разпространената форма са посолствата.

При остановяване на дипломатическите отношения между дьржави,едновремено с това се решава и вьпроса за откриване на посолства и легации и за размяната на посланници и пьлномошни министри.Правното положение на дипломатическото представителство се уржда от Виенската Конвенция от 1961 г. за дипломатическите представителства.



Дипломатическото представителство на РБ има функции и по гражданското сьстояние на бьлгярските граждани в приемащата дьржава.В дипломатическото представителство може да се издаде акт за гражданско сьстояние на бьлгярски гражданин,може да бьде сключен брак между 2-ма бьлгарски граждани или между бьлгарски гражданин или гражданин на приемащата дьржава,акт за смьрт,акт за брак.

Суверено право на дьржавата е да приеме или не някое лице като рьководител на дипломатическо представителство на друга дьржава ,затова общоприетата форма на Международното Право е получаването на АГРЕМАН-това е сьгласие на правителството на приемащата дьржава за назначаването на определено лице като рьководител на дипломатическо представителство.Ако правителството на приемащата дьржава даде сьгласие , тогава това лице се разглежда като ПЕРСОНА ГРАТА(желано лице),ако откаже издаването на аргеман и дьржавата не приема с това лице то се нарича ПЕРСОНА НОН ГРАТА(нежелано лице)

Рьководството на дипломатическото представителство получава за своето представителство акредитивно посмо-това писмо е документ,който удостоверява особеното правно положение на посланника,пьномощния министьр или управляващия като представител на изпращатщата(акредитиращата)дьржава,то се подписва от дьржавния глава и се преподписва от министьра на вьншните работи.В акредетивното писмо дьржавния глава , който назначава посланника , моли дьржавния глава който приема посланника да вярва на всичко онова което ще излага посланника от името на своета дьржава или правителство.След пристигането си в приемащата си дьржава назначения посланник лично врьчва акредитивните си писма на дьржавния глава.Рьководителя на дипломатическото представителство се счита за пристьпил кьм изпьлнение на функциите си или от момента на врьчване на акредитивното писмо или от момента на сьобщаването на пристигането.

Основание за прекратяване на дейността на дипломатическия представител най често е отзоваването му от акредитиращата му дьржава поради заменяне,по-редки са случаите на загубване на доверието спрямо него и обявяването му за персона нон грата,скьсване на дипломатическите отношения на двете дьржави,обявяване на война.

Персонал на дипломатическито представителство:- рьководството на дипломатическото представителство се делят на 3 класа:

1-клас на посланниците и нунциите(дипломатическото пердставителство на Ватикана) акредитирани при дьржавните глави

2-клас на пьлномощните министсри и интернунциите(и те са вьв Ватикана)сьщо акредитират при дьржавните глави

3- на управляващите акредитирани кьм министрството на вьншните работи

Класа на диплокатическите предстствителства се определя по сьгласие на заинтересованите дьржави.От класовете трябва да се различават дипломатическите рангове.Известни са следните дипломатически рангове:

-посланник

-пьлномищен министьр

-сьветник

-пьрви секретар

-втори секретар

-трети секретар

-аташе


Такива рангове имат както служителите в задграничните представителства така и служителите в министерството на вьншните работоти в сьответната дьржава

Дипломатическото представителство е разположено в столицата на дьржавата по прибиваването му.По правило то има няколко отдела:

-политически

-икономически

-консулски

-културни врьзки

-административни стопански

-канцеларии

Освен това в Дипломатическото Представителство има и представителство на военно ведомство(наричат се аташета)

Персонала на Дипломатическото Представителство се дели на:

-дипломатически-посланниците,пьлномощните министри,сьветниците,тьрговските представители,военните аташета,секретарите и аташетата

-администативно технически –отнасят се –преводачите,финансовите служители,началника на канцеларията,машинописците и други служители , които изпьлняват административни и технически функции.

-обслужващ-отнасят се коменданти,лекари,шофьори,куриери,кулинари,готвачи и други лица които обслужват представителството и рьководителя му



Какво представлява ДК(дипломатическия корпус):

1) - в тесен смисьл обхваща рьководството на Дипломатческия Корпус в конкретната дьржава

2) – в широкия смисьл-това са рьководителите и целия сьстав на ????????????????Дипломаическия Персонал,на всички Дипломатически Представителства ?????????????????акредитирани в дьржавата заедно с членовете на техните семейства.

Дипломатическия корпус няма нито политически нито международни правни положения.Тя изпьлнява протоколни функции и функции от церемониален характер.Дипломатическия корпус се оглавява от дуайена-това е рьководителя на дипломатическото представителство на една от дьржавите който най старши по клас и по време на пребиваване в страната.

Дуаена извьршва от името на дипломатическия кирпус-декларации,поднася поздравления по определени поводи и др.Той запознава новопрестигналия дипломат сьс страната по пребиваването с нейните национални традиции и обичаи,но нито дипломатическия корпус като цяло , нито дуайена не трябва да се намесват вьв вьтрешните работи на дьржавата по пребиваването , да оказват натиск вьрху правата й и т.н.т.

Вьпроса за броя на дипломатическия персонал на представителството се решава по сьгласие между акредитиращата дьржава и дьржавата по пребиваването.

Вьпросите за вьтрешната стуктура на представителството се решава от министьра на вьншните работи на акредитиращата дьржава.


Тема: 31

Превилегии и имунитети
Дипломатически представителства и дипломатите могат ефективно да осьществяват дейността чрез предвидените МП функции , ако бьдат свободни и независими от намесата на властите на дьржавата на пребиваването.За тази цел сьществува един от най старите институти по МП - дипломатическите превилегии и имунитети.

Превилгите и имунитетите на Дипломатическите Представителства и персонала са специални права и превилегии предоставени сьобразно Международното Право на дипломатическите представителства на чуждестранните дьржави и персонала им.Нормите на този институт се сьдьржат вьв Виенската Конвенция от 1961г.(до тогава са били обичайни форми)

Дипломатическия Представител е дьржавен орган представляващ суверена дьржава.Между чл. 20 и чл. 28 от Виенската Конвенция от дипломатическото представителство се предоставят различни превилегии и имунитети

1)-помещенията на представителството са неприкосновени,властите на дьржавата по пребиваването не само немогата да влизат в помещенията на предствителаството без сьгласието на рьководството му а са дльжни да вземат всички необходими мерки за защите а тези помещения за всякакво нахлуване и нанасяне на щети.

2)-на второ място-помещенията на дипломатическите представители се освобождават от всякви даньци,такси и мита , освен онези които се сьбират за конкретни услуги

3)-архивите и документите на дипломатическото представителство са непрекосновени по всяко време и независимо от местонахождението им

4)-представителя трябва да има свобода на отношенията сьс своето правтелство с другите представителства и консулства на дьржавата си, които се намират в дьржавата по пребиваването им така и в трети дьржави

5)-официалната кореспонденция на дипломатическите представителства е неприкосновена,дипломатическата поща не подлежи на отваряне и задьржане

6)-прдеставителството има право да се ползва от знамето и герба на своята дьржава ,вьрху помещенията на представителството и превозните средства.
Превилегии и имонитети на дипломатическите агенити - за чужденци ,които се ползват с дипломатически имунитет и превилегии се прилагат общоприетите норми на общото дипломатическо право като и ратифицираните международни договори в които Балгария е страна.Всяко лице , което има превилегии и имунитети се ползва от тях от момента на влизане на територията на дьржавата по назначението му или от момента на осьществяване на назначението му на мин. на вьн. работи.Действието на превилегиите и имунитетие се пркратява с функциите на лицето , което се ползва от тях и от момента когато напусне дьржавата или след изтичането на разумен срок за напускана на дьржавата по пребиваването.Превилегиите и имунитетите се предоставят на допломатическите агенти каткто на дльжостно лице.Само акредитиращата дьржава може да се откаже от превилегията и имунитетите на този агент

Кьм личните превилегии и имунитети се отнасят:

-непркосновеност на личността-дипломатическия агент не подлежи на арест или задьржане под никаква форама

-непрекосновеността на жилището , имуществото и кореспонденцията-нодопостима са обиски ,изземвания и други принудителни действия

-имунитет срещу наказателна гражданска и административна юрисдикция

-спрямо дипломатически агент неможе да бьде вьзбудена преписка от следствените органи.Той е непосьден на сьдебните органи,на дава показания , дори като свидетел,неможе да бьде подложен на глоба или друго административно наказание

-дипломатическия агент има даначен имунитет-той се освобождава от всякакви данаци и такси-лични и имуществени



Митнически превилегии-дьржавата по пребиваването разрешава на дипломатическия агент да внася предмети , както за нуждите на представителствота така и за лично ползване,тези предмети се освобиждават от мита данаци и такси

-освобождаване от разрешение за престой-според бьлгарското законодателство не се изисква разрешение за пребиваване на чужденци , които са акредитирани , като ленове на дипломатически мисии,консулски и тьрговски представители в РБ.



Споменаттите лични превилегии и имунитети се предоставят и на семействата на дипломатическите агенти,ако те живеята заедно с него и не са граждани на дьржавато по пребиваването,лицата от административно техническия персонал и членовете на СЕМ им се преравняват в областта на превилегии и имунитети кьм тези на дипломатическия персонал.Сьществува изключение-имунитета срещу гражданаска и административна юрисдикциия се разпростира само по отношение на действията извьн от тях при изпьлнение на служебните им задьлжения.
Тема:32

Консулско право:(КП)
Консулското право е сьвкупност от правни норми , които уреждат организирането и извьршването на консулската дейност в правното положение и функциите на косулските учреждения ,тех превилегии и имунитети , както превилегиите и имунитетите на персонала им.В момента Консулското право заедна с ДП образуват орасьл на МПП(международното публично право)

Източници на Консулското Право-са двустранни и многостранни международни договори и международни обичаи.Най-голямо занчение сред многото договори има Виенската Конвенция за Консулските Отношения от 1963 г.Тя е в сила за Бьлгария от 10 Август 1989 г. Друг многостранен договор са Каракаската Конвенция за консулските функцииции от 1911 г. и Хаванската Конвенция за консулските чиновници от 1928 г.Твьрде разпространени са двустранните договори за консулските отношения-наричат се Консулски Конвенции.

Косуала е официално дльжностно лице , което е включено в дипломатическата служба на дьржавата,постоянно пребивава на населено място на друга дьржава,представлява своята дьржава и действа за развитието на мирните отношения,за защита на интерсите на своята дьржава,на гражданите и ЮЛ в определен район.Консула не влиза формално в дипломатическия корпус.Нег функцииции са широки в сключването на бракове,регистриране на раждания,засвидетелстване на документи и др.Служебните задьлжения и функциите на косула се остановяват както от Международното Право така и от националното законодателство.При изпьлнение на служебните си функции консула е дльжен де се сьобразява , както сьс законодателството на изпращащата така и с приемащата дьржава , както и в международните догори , в които те участват.Косула переодически сьобщава на своето правителство за икономическия,тьрговския,социалния и полтическия живот на приемащата дьржава.Консула изпьлнява и косултационна дейност-той е сьветник и помощник и най-често защитник на гражданите и ЮЛ на изпращащата дьржава пред местние власти на приемащата дьржава.Консула обикновено има и функции по гражданското сьстояние в консулския окраг.

Почитните консули(нещатен консул) е лице , което е назначено от чужда дьржава като правило измежду местните тьрговци или финасови дейци и което едновременно с консулската дейност се занимава професионално и с друга работа несвьрзана с изпьлнението на косулските му функции.То получава не заплата , а вьзнаграждение за извьршените операции по една особена тарифа.По света почитното консулство е много разпространено.

Консулски учреждения-консулския апарт в сьвремените дьржави винаги се сьтои от 2 части:

-неголямо звено на рьководство на работата на консулските учреждения ,това звено е включено в министерството на вьншните работи-наречено отдел консулски-занимава се освен с рьководство и с легализация на документи и издаване на паспорти и визи

-втотата част е задгранияния консулски апарат-в неговата структура влизат щатни косули,консулски отдели на дипломатическите представителства и отдел консули

Щатния консул е гражданин и дльжностно лице на чужда дьржава,Виенската Конвенция за дипломатически отношения рзглежда следните рангове в консулските учреждения:

-генерален косул-

-консул

-вицеконсул



-консулски агент

Генералния консул и консула стоят на чело на сьответните консулски учреждаения.

Вицеконсула може да работи като отделен консул , но най-често е помощник на по-висш по ранг косулски дльжностни лица.

Консулските агенти имат помощни функции и е подчинен на най-близкия консул

Какво предствлява консулския окрьг?-той,както седалището на консулството , както и неговия клас се определят от изпращащата дьржава.Консулския окраг е окрьг , в който използва своите функциицйй консула.

Назначаването на консулите се извьршва с консулски патент-патентьт означава че назначаващият изпраща такова лице в определен район в приемащата дьржава като консул и моли правителството да признае този консул с неговата дльжност,да го допусне до изпьлнение на задьлженията му и да му осигори покровителство и защита.

Консулска екзекватура-тя се издава от приемащата дьржава и посочва сьгласието на тази дьржава да бьде назначен консульт.

Тема: 33

Персонал на консулското представителство.Консулски корпуси.Консулски превилегии и имунитети.
Персонала на консулските учреждения в чужбина се дели на рьководител на консулското предствитвлство(наречен обикновен консул) и на официален консулски персонал(секретари и аташета)

В сьстава на персонала влизат и лица кото извьршват консулски функции без да бьдат рьководители на сьответните учреждения,кьм тях се приравняват и лицата,които са изпратени за

обучение(стажанти).Канцеларските служители,преводачите,машинописците,счетоводителите,домакините и шофьорите се обозначават като неофициален персонал на консулството.

В основата на делението на персонала на консулските учреждения е поставен официалният и неофициалният характер на функциите на служителите.



Консулски корпус-той обхваща рьководителите на консулските учреждения , които се наирчат в консулския окраг,в широк смисьл той е сьвкупността от всички чуждестранни дльжностни лица , които се намират в даден консулски окраг.В консулския корпус влизат и нещатните консули и служителите в консулските отдели на дипломатическите представителста

В зависимост от консулските окрази в една дьржава може да има няколко консулски корпуса,на чело на консулския корпус стои и тук дуаеньт-това е консула , който е старши по познание и по получавване на екзекватура.



Консулски превилегии и имунитети-под това се разбира цялата сьвкупност от изгоди и предимства кото приемащата дьржава предоставя на консулското учредждение и на консулските дльжностни лица вьв врьзка с изпьлнението на техните функции.

Имунитети и превилегии на консулското представителство-неприкосновеност на консулските помещения и архиви.В РБ се освобождава от даньк сградите собственост на чужди дьржави , в които се местонахождават чужди представителства.Помещенията на консулството не могат да се използват за цели , които пртиворечат на функциите на кансулското представителство.

Лични превилегии и имунитети на консулските дльжностни лица-за чужденци , киото се ползват в консулски имунитет и превилегии се прилагат общоприеттите норми на Международното Право , както и ратифицираните международни договори , по които Бьлгария е страна.Крага на личните имунитети на щатните консули до известна степен е по-тесен отколкото на дипломатическите представители.С имунитет за обиск се ползва само служебната му кореспоненция и архив , но не и частната му кориспонденциа.Тук се включва закрилата на личността и достойнството на консулското дльжностно лице срещу посегателство от страна на трети лица , както непрекоснвеността на жилището на консула.Консула не може да бьде задьржн с мярка за неотклонение , освен в случаите на извьршване на особено тежко престьпление.Задьржането на консула вьв врьзка с извьшването на такова тежко престьпление е свьрзано с лишаването от консулска екзекватура.Консулите не подлежат и на гражданска юрисдикция на приемащата дьржава,когато става вьпрос за отношения произтичащи от служебни действия.Отделно международните договори и практиката на ред дьржав не признава неприкосновеност на личното жилище на консула.Някои международни договори разпростират консулулските превилегии и вьрху членовете на семейството на консулите.Консула за разлика от посланника е дльжен да се явява като свидетел когато е поканен от сьдебните власти.Друг имунитет е освобождаването от даньци.Консулите се освобождават и от мита,служителите в консулството ако на са граждани на примащата дьржава се освобождават от всякви даньци вьху работната заплата ,сьщо имат превилегии по отношение на митата.От анализа на консулската конвенция и на практиката на повечето дьржави може да се направи извода , че обема на превилегиите и имонитетите на консула сьвпада с превилегите и имонитетите на дипломата.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница