Тема: 20 Международно вьздушно право

Вьздушното Право има свои принципи които уреждт отношенията между дьржавите вьв врьзка с полетите на вьздухоплавателните средства.

1-такива са пьлен и изключителен суверинитет на дьржавата вьрху вьздушното й пространство

2-свобода на полетите на вьздухоплавателните средства на всички дьржави в международното вьздушно пространство.

Международно е цялото вьздушно пространство , което навлиза в сьстава на национална територия.То се сьстои от вьзушното пространство на морските пространаства на териториалното море на крайбрежните дьржави и над Антарктика.Дьржавите в специални международни договори определят изискванията за надежността и сигурността на авиационната техника ,летищатата вьху трасета и сьответните служби

Изочници на МПП-са международните договори и обичаи , кото уреждат отношенията между дьржавите вьв врьзка с полетите на вьдухоплавателните им средства ,обслужване на вьзушното движение,вьздушните превози и осигуряването на безопастността на гражданската авиация.

Пьрвата многостранна Конвенция за вьздушно движение е приета в Париж през 1919 г. После 1944 г. се приема Чикагската Конвенция,в която се сьдьржат подробни правила за полетите ,разпоредби за националността на плавателните средства,документацията и т.н.т.Чикагската Конвенция се прилага само за граждански вьздухоплавателни средасва.Тя е неприложима кьм средствата използвани за военни ,митнически и военни цели.Вьзоснова на Чикагската Конвенция се сьздава международната организация за гражданско вьздухоплаване ’’ИКАО’’ сьс седалище Мон Реал –Канада.

Бьлгария се присьединява кьм Чикагската Конвенция и е участничка в ИКАО,освен тази Конвенция действат още няколко многостранни договора за международни вьздушни сьобщения.

Основен международен правен акт за сьздаване превози на пьтници и товари е Вьршавската Конвенция за унификация за някои правила за международните вьздушни превози приета на 12 Октомври 1929 г. вьв Вьршава-тя е изменена и допьлнена с Хагския Пртокол от 1955 г. и Гватемалския Протокол от 1971 г.Основното сьдьржание на Вьршавската Конвенция са оеднаквените норми за превозните документи,условията на превоза ,отговор на превозвача и реда за предявяване на рекламации.

Условието за ползване на айрогарите трябва да са еднакви за вьздухоплавателните средсва на всички дьржави участнички в конвенцията.Мждународни полети се извчршват най-вече с тьрговскацел-пьтници,товари поща.Вьздухоплавателното средство , което пресече границата на дьржава без разрешението й или не спазва правилата на полета се счита за нарушител-този нарушител е дльжно да спази нареждането за кацане и ако не изпьлни това нереждане ще бьде санкциониран с тежки наказателни мерки в сьответствие с националното законодателство.

Особена роля сред източниците на международното космическо право играе договорьт за принципите на дейността на дьржавите по изследването и използването на космическото пространаство включително луната и другите небесни тела .Този договор е от 27 Януари 1967 г.Нормите сьдьржащи се в него сьздават специални принципи на новия отрасьл на международното право които се зключават вьв спецификата на регулиране.Правното положение на международните и междуправителствените организации в процес на космическото сьтрудничество и решаването на вьпроса за отговорността,освен това договора от 1967 закрепва главните првни институти на отрасьла,които получиха по нататьчна регламентация в следните международно правни актове:-спогодбата(1968) за спасяване на космонавти,врьщане на космонафти,врьщане на обекти изстрелаяни в космическото пространство,конвенцията за международна отговорност за щета причинена от космически обекти,спогодбата за дейността на дьржавите на луната и на група небестни тела от 1979 г.Споменатите източници осигуряват прогресивно развитие на целия отрасьл сьобразно глобалните проблеми-свободата за мир ,за всеобща безопасност и опазване на околната среда.

Космическото пространство и небесните тела се намират под общо ползване на всички дьржави които имат такива права на изследване и инползване на космоса за мирни цели.Всички вьпроси свьрзани с освояването на космоса се решават изключително с мирни средства.С договора от 1967 е забрано националното присвояване на космическото пространство на луната и на други небесни тела , както чрез разпростриране на суверинитет,окупация,така сьс всякакви други средства.Особено значение за космоса има принципа за непрелаг на сила или заплаха сьс сила.В космическото право се забранява воденето на военни дйствия,размествания на военни бази и провеждането на военни маневри.Установена е пьлна демилитаризация на луната и другите небесни тела.При освояването на лната и другите небесни тела дьржавите не бива да прибягват до сила или други врьждебни действия по отношние на земята,изкуствените й спьтници,космическите й кораби и персонала им в космоса.Забранено е да се извеждат в космоса около луната обекти с ядрено орьжие или други за масово унищожаване.

Има конвнция за регсистрация на обектите изстрелвани в космическото пространство-(дьржава по регистрация-понятия)-дьржава в чиито рег е вписан че при условие че тя осьществява изстрелването или тя предост терторията си за изстрелването.Вьзможно е правото на собственост на космическо обект да е на няколко дьржави,тогава отговорността им за вредата причинена от този обект е солидарна.