Осигурително право проф. Н. Йосифов №1 Предмет на Осигурителното право



страница3/9
Дата23.10.2018
Размер2 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Същност на осигурителния случай


Осигурителен случай може да има само, ако преди това е бил налице осигурен риск. Ползването от осигурителните лица на осигурителни права е възможно при настъпването на ОСР т.е. да е налице осигурителен случай. Оттогава съществува осигурителното правоотношение между осигурителя и осигуреното лице и изпълнението на осигурителните задължения на осигурителния орган спрямо осигурените лице. Следователно осигурителният случай е вече настъпило събитие, което поражда правото на осигуреното лице да иска, задължението на осигурителния орган да заплати обезщетение/отпусне вид пенсия, при условия и по ред определени със закон.

Осигурителният случай се отличава основно по това, че докато ОСР е бъдещо, случайно, вероятно и в повечето случаи несигурно събитие, то осигурителния случай е вече настъпило събитие, пораждащо определени от законодателството последици за субектите на осигурителните правоотношения.

Като ЮФ осигурителният случай е от категорията на юридическите събития, тъй като тяхното настъпване е предизвикано от действието на биологични, физиологични, природни, обществени и други подобни причини и закономерности, които като правило не зависят от волята на осигуреното лице.

Осигурителният случай е от категорията на относителните юридически събития: настъпването им е резултат от развитието на процеси и явления, подчиняващи се на обективни, биологични, природни и обществени закономерности. Правото се интересува от резултата, до който те са довели, а не от волята и съзнателните действия на правните субекти.

Характерът на юридическото събитие на осигурителния случай произтича от същността на общественото осигуряване като система за материално обезпечение на осигурените лица, когато те изпаднат в материално затруднение. Осигурителният случай има значение в ОП в няколко насоки:

a)внася съществена промяна в правното положение на осигуреното лице. Това е основен и непосредствен преобразуващ ефект. Осигуреното лице става неработоспособно поради общо заболяване, трудова злополука, остава безработно и други. Правната промяна, предизвикваща осигурителният случай може да засегне и правоотношението върху основата, на което е създадено осигурителното правоотношение, настъпването на значителна част от осигурителните случаи при осигурените Р/С се отразява и върху тяхното трудово правоотношение. Някои случаи т.е. при осигурителните случаи, водещи до временна неработоспособност на трудовото правоотношение спира изпълнението му. Други случаи / т.е. при осигурителни случаи, водещи до трайна неработоспособност при придобиване право на пенсия трудовото правоотношение се прекратява.

В ред такива основания за прекратяване на трудовите правоотношения стоят настъпили осигурителни случаи от ОСР – общо заболяване, инвалидност, старост, смърт.

Осигурителният случай е елемент от фактическия състав, от който съществуват субективни права на материално обезщетение на осигуреното лице към осигурителния орган. Осигурителният случай, за да произведе правно действие, трябва да бъде установен, т.е. да се признае настъпването и протичането му като ЮФ в правната действителност. Само той е предпоставка за създаване на права и задължения по осигурителнто правоотношение между осигурителния орган и осигуреното лице. Само установеният осигурителен случай е правопораждащ ЮФ, от който се създават права и задължения за страните по осигурителното правоотношение.

ОСР са изрично изброени в действащото законодателство. Осигурителните случаи са многобройни.

Всеки ОСР се реализира ежегодно, многократно при осигурените лица. Според характера им, една част от ОСР могат да се реализират многократно при едно и също осигурено лице. Има ОСР, които се реализират еднократно при едно и също лице, например: смърт.

Видове осигурени социални рискове


1. С оглед условията, при които се осъществява трудовата дейност на осигурените лица:

а. С професионален характер. Се осъществяват във връзка с упражняваната професионална дейност на осигурените лица, вредни/опасни условия на труд. Трудовата злополука и професионалното заболяване са такива рискове.

б. С непрофесионален /общ/ характер. Не са свързани с упражняваната професия от осигурените лица. Тази професия може да влияе върху честотата и тежестта на настъпване. Може да е фактор, но не е единствен причинител на риска. Например: старост, общо заболяване.

Причините за б. са общи или неопределени. Ето защо осъщественият социален риск не се свързва с упражняваните от осигурените лица професии и се търси причинна връзка професия-осигурителен случай, както това е при рисковете с професионален произход.

За съществуването на осигурителни права/осигурителни задължения в правоотношението между осигуреното лице и осигурителния орган е достатъчно само рискът да е настъпил през времето, когато осигуреното лице се е намирало в кръга на осигурените лица.

2. С оглед на това дали ОСР, при настъпването им засягат здравето и работоспособността/ живота на осигурените лица, а и възможността осигурените да упражняват трудова дейност.

а. Риск с биологичен произход. Засягат физическото и/или психическото здраве на осигурените лица и свързаната с него работоспособност, а и живота на осигурените лица. Например: майчинство, общо заболяване, трудова злополука, професионално заболяване, старост, смърт.

б. Икономически риск. Осигурените лица не са засегнати физиологично. Работоспособността им е запазена, но те са лишени от възможността да упражняват трудова дейност и от нея да получават доходи: безработица.

в. Социално-демографски произход: нямат вредоносен характер, но пораждат тежест в семейството на осигуреното лице: майчинство.

Обект на ОП не са всички социални рискове, а само такива, чиито вредоносен резултат се изразява в настъпването на временна/трайна неработоспособност, оставане без работа или смърт на лицето и води след себе си до загуба на трудов доход, получаван от лицето преди настъпване на осигурителен случай.

Временната/трайна неработоспособност и временното оставане без работа, а и смъртта са елемент на ОСР. Ядрото на риска е събитието/ действието, което причинява оставането без работа или временна/трайна неработоспособност на осигурените лица.

ОП включва в предмета си само тези социални рискове, при които временното оставане без работа, временната/трайна неработоспособност, смъртта на лицето, е в резултат на събития/действия, които законодателят определя като важни на даден етап от общественото развитие.

Обект на обществено осигуряване са и рискове, които не водят до настъпване на вредоносен резултат. Те не са рискове в истинския смисъл на това понятие. Например: майчинство.

Осигурените рискове по българското законодателство, съответстващи на Конвенция № 102/1952г. МОТ за минимални норми на социално осигуряване, макар неработоспособността от България, са:


  1. майчинство;

  2. общо заболяване;

  3. трудова злополука;

  4. професионално заболяване;

  5. безработица;

  6. старост;

  7. инвалидност;

  8. смърт.



№ 16 Общо заболяване
Рискът “Общо заболяване” /ОЗ/ има две страни – биологична и социално-икономическа. Биологичната страна се изразява в нарушаване на физическото и/или психическото здраве. Тази страна на риска е обект на органи на Експертизата на неработоспособността. Социално-икономическата страна се изразява в неработоспособността на осигуреното лице и лишаването ми от доходи, които то е получавало при упражняване на трудова дейност. Тази страна на риска е обект на ДОО.

ОЗ от медицинска гл.т. е анормално състояние на физическото и/или психическото здраве на човека. За ОП риска ОЗ има значение, когато причинява временна неработоспособност, която не е предизвикана от трудова злополука или професионално заболяване. Временната неработоспособност, настъпила в резултат на ОЗ, може да прерасне в инвалидност/да предизвика смърт. ОЗ и трудовата злопoлука и професионално заболяване си приличат по това, че водят до нарушаване на нормалната функция на орган/система на човешкия организъм. От гл.т. на ОП увреждането на физическото и/или на психическото здраве ще има значение, ако е довело до настъпване на временна неработоспособност, инвалидност или смърт на осигуреното лице. Тези рискове се различават по произход; процент на парични обезщетения; предпоставки за придобиване на правото на парично обезщетение/пенсия. ОСР “трудова злопoлука”, “професионално заболяване” като правило са свързани с наличието на трудово правоотношение. Поради това към тях се прилага принципа на професионалния риск. Той дава право на пълно обезщетяване от осигурителя РД.

ОСР “общо заболяване” няма професионален произход. Паричното обезщетение за временна неработоспособност или пенсията за инвалидност се представят на осигурените лица по социално-икономически съображения, с цел компенсиране загубения доход на осигуреното лице.

ОЗ се различава от “трудовата злопoлука” и по това, че ОЗ не е в причинна връзка с трудовата дейност на осигуреното лице. Във внезапния, случаен и непредвидим характер на “трудовата злопoлука”. Такива признаци при ОЗ няма.

ОЗ се различава от “професионалното заболяване” по това, че не попада в списъка на професионалните болести, в който са включени наименованията на болестите, свързани с условията на труда. ОЗ има двойна престация: лекуване на осигуряваното лице чрез обезпечаване на лекар, лекарства, болнично заведение. Престацията е обект на задължителното здравно осигуряване.

Изплащане на обезщетения за временна неработоспособност, а когато тя прерасти в инвалидност, ако са налице установените от законодателството предпоставки, се предвижда право на пенсия. Обезщетенията имат предназначение да заместят изгубените доходи през време на временната неработоспособност.



№ 17 Инвалидност
Инвалидността /И/ е състояние на човешкия организъм изменен от ОЗ или ПЗ или от ТЗ с наличие на трайни и невъзвратими функционални смущения, които довеждат до постоянна или продължителна трайна/частична загуба на работоспособността на човека. Според степента на загубената работоспособност, неработоспособността се дели на пълна и частична. Пълната неработоспособност е налице, когато осигуреният не е в състояние да извършва каквато и да е трудова дейност по времето, докато трае състоянието на неработоспособността. Частичната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице разполага с остатъчна работоспособност и може да изпълнява подходяща за нея трудова дейност. В такива случаи се извършва трудоустрояване на осигуреното лице. Постоянната неработоспособност е налице, когато осигуреното лице има тежки физически, анатомични или психични увреждания и не е в състояние до края на живота си да упражнява трудова дейност. Постоянната неработоспособност може да бъде по рождение или пък да бъде резултат на осъществяване на рисковете – ОЗ и ПЗ или ПЗ на лицето.

Трайната неработоспособност е налице при реализиране на ОСР – ОЗ, ТЗ,ПЗ и старост. Докато трайната неработоспособност предизвикана от ОСР - ОЗ, ПЗ, ТЗ води до настъпване на ОСР – И, то ОСР старост не води до И. ОСР старост е свързан с настъпването на трайна неработоспособност, предизвикана от биологично износване на човешкия организъм. Трайната неработоспособност е предполагаема неработоспособност с навършване на определена, от закона, възраст на осигуреното лице. Трайната неработоспособност, предизвикана от ОЗ/ПЗ или от ТЗ настъпва по време, когато още не е налице съответната възраст, установена от закона за придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Затова трайната неработоспособност, предизвикана от ОЗ/Пз/Тз се нарича инвалидност. При тези ОССР И настъпва обикновено след определено време, през което продължава временната неработоспособност. През периода на временната неработоспособност на осигуреното лице се изплащат парични обезщетения при наличието на установени от закона предпоставки. Когато временната неработоспособност прерасне в инвалидност на осигуреното лице се отпуска пенсия за И при наличието на установените в закона предпоставки.

И е стабилизирана неработоспособност. При нея не се очаква за продължителен период от време да бъде възстановена работоспособността. Инвалидността е неработоспособност за винаги или за продължително време.



Инвалидността като вид трайна неработоспособност се подава на степенуване. За основа, от която се определя трайната неработоспособност служат нормалните възможности на здравия човек. Налице е И, когато е загубена работоспособността на осигуреното лице 50% или повече, затова при трайно намалена работоспособност от 50% не е налице инвалидност и осигуреното лице се смята за работоспособно. По отмененото законодателство /до 1999г./ трайната неработоспособност се степенуваше на групи инвалидност. С КСО трайната неработоспособност вече не се степенува по групи инвалидност. Степенуването се извършва в проценти спрямо възможностите на здравия човек при най-малко 50% загубена работоспособност. Инвалидността има три степени на загубена работоспособност:

1 степен – от 50 до 70% - съответства на 3 група И по отменения Закон за пенсиите;

2 степен – от 70,99 до 90% - съответства на втора група И;

3 степен от 90,99 до 100% - съответства на първа група инвалидност.

Инвалидността се установява с експертно решение на ТЕЛК или на НЕЛК. С решението на ТЕЛК/НЕЛК се определят:


  1. степента на трайно намалена/загубена работоспособност, % спрямо здравия човек;

  2. потребността от чужда помощ и срока й;

  3. срокът на И и датата, на която изтича определеният срок на И;

  4. противопоказни условия на труд.

При тежка степен на намалена работоспособност /над 90,99%/ ТЕЛК/НЕЛК се произнасят в експертното решение и по потребността от чужда помощ.

Чуждата помощ се определя на лица, които не са в състояние да се самообслужват в битова отношение – ставане, обличане, личен тоалет и други. Чуждата помощ се определя и на психично болни лица, които не са в състояние да контролират действията си. Срокът на чуждата помощ може да бъде същия или по-кратък от срок на намалената работоспособност, в зависимост от увреждането и неговата динамика, но за не по-малко от 6 месеца. Срокът на И е от 1 до 3 години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на развитието му и възможностите за възстановяване на работоспособността. При определени състояния посочени в Приложение на Наредбата за експертиза на работоспособността като например: загуба на всичките 10 пръста на ръцете без възможност за пълно/частично възстановяване на работоспособността се определя пожизнен срок на И.

В експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК се определят условията на труд, противопоказани за здравословното състояние на освидетелстваните осигурени лица. По своето правно естество решението на ТЕЛК/НЕЛК е индивидуален административен акт. То е официален удостоверителен документ с всички произтичащи от това обстоятелства. Решението на ТЕЛК може да се обжалва от осигуреното лице, осигурителите, НОИ и други. Решението на НЕЛК може да се обжалва от заинтересованите лица и органите пред Окръжните съдилища по реда на ЗАП.

Директорът на НЕЛК може да разпореди преразглеждане на неправилни/противоречиви решения, постановени от нейните състави.



№ 18 Трудова злополука
Първи опити за признаване на материални обезпечения на Р/С, пострадали от трудова злополука /ТЗ/ намират място в гражданското отговорност, но тя не е форма на обществено осигуряване. Гражданската отговорност като начин за обществено осигуряване на Р/С. Пострадал от ТЗ, се прилага в Англия и Франция, където започват да се развиват капиталистическите обществени икономически отношения. Фактическият състав на договорната и деликтната гражданска отговорност, съдържаща обективни и субективни елементи.

Обективен елемент – имуществени и моралани действителни вреди/пропуснати ползи, които понася пострадалия Р/С.

Субективен елемент – укоримото поведение на причинилия вредите – той поема вината. Доколкото успехът на обезпечителния иск на Р/С зависи от установяването на виновното деяние на РД, дотолкова, поради недоказване на вината, искът остава непризнат. Често ТЗ в предприятията се дължат на намалени предпазни мерки, което може да се вмени във вина на РД, но злополуките се дължат и на условията на труда, при които вниманието на Р/С значително намалява. Това обстоятелство е давало повод на съдиите да постановят решение, съгласно което настъпването на ТЗ се е дължало на вина на самите работници.

В началото на ХХ век законодателствата на Англия, Франция и Русия въвеждат презюмирана вина на РД, т.е. изискването да докаже, че не виновен за настъпилата ТЗ, и че тя се дължи на случайно събитие или на непреодолима сила, или е по вина на самия Р/С. тогава вината на РД не е обективна, а презюмирана. Такова законодателно решение на въпроса за вината е повишаване вероятността за успешно упражняване от страна на Р/С на обезщетителния си иск срещу РД. Заедно с това то е съдържало в себе си елементи на по-организирана защита на труда. Въпреки тези страни, презюмираната вина на РД не е довела до очакваните от законодателя резултати.

Непосредствено след настъпване на ТЗ се с съставял полицейски протокол, с който се е констатирало, че е станала случайна/ по вина на Р/С. впоследствие, ако Р/С предостави иск в съда и е представян предписания протокол, и имайки доказателствена сила, този документ е осуетявал иска за обезщетение. Гражданската отговорност, бидейки индивидуалната отговорност, е насочена да обезщети дали даден Р/С е пострадал от ТЗ.

Общественото осигуряване се изгражда върху принципа на обезпечаване чрез наличие на предварително внесени осигурителни вноски, чрез начина на разпределението им като тежест за покриване на последствия, настъпили от осигурения риск.

Гражданската отговорност е насочена за обезщетяване на Р/С за причинените им вреди, резултат от настъпила ТЗ, и тя не може да се отнесе към категорията на общественото осигуряване. Тя е само начин за обезщетяване на Р/С, пострадали от ТЗ.

Според теорията за професионалния риск – поради характера на работата, която е потенциален източник на опасност, върху РД пада задължението да осигури за своя сметка, срещу социалния риск ТЗ и професионално заболяване Р/С. това е така, тъй като РД, комуто се предоставя работната сила, е длъжен да осигури безопасни и здравословни условия на труд. След като не е осигурил такива условия върху него пада отговорността да обезщети Р/С /членовете на семейството на Р/С/ при настъпилия риск ТЗ/професионално заболяване/ПЗ/.

С осигуряването срещу ТЗ и ПЗ, чрез внасяне на осигурителни вноски в осигурителния фонд, то РД прехвърля задължението си върху осигурителния фонд да обезщети Р/С при настъпил риск ТЗ/ПЗ. Задължителното осигуряване за риска ТЗ за първи път е уреден законодателно през 1884г. в Германия. В РБ за първи път задължението за осигуряване на Р/С за риск ТЗ, където осигурителните вноски са за сметка на РД е въведено през 1918г. със Закона за осигуряване на работещи и служещи в случаите на злополука и болест.

Чл.55/1/КСО определя понятието ТЗ – Всяко визирано увреждане на здравето, станало през време и във време или по повод на извършената работа, както и всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което увреждане е причина за неработоспособност/смърт.

Признаци, характеризиращи ТЗ:


  1. увреждане на здравето на осигуреното лице;

  2. внезапен и случаен характер на увреждането;

  3. причината, предизвикала увреждането;

  4. вредоносен резултат;

  5. причинна връзка.

Увреждане - нарушаване целостта на отделните органи/системи на организма на осигуреното лице, в резултат на което е нарушило нормалното протичане на процеси в организма. То може да засяга физическото/психическото здраве. Увреждането се дължи на внезапния характер на събитието, имащо случаен характер и/или еднократно проявление. Обуславя се от стеклите обстоятелства, предизвикани от природни бедствия или от други независещи от лицето обективни обстоятелства, или предизвикани от осигуреното лице, или от други лица.

Увреждането на здравето се предизвиква от външен за него причинител: въздействието на работната среда и най-вече на оръдия и предмети на труда. Увреждането може да се предизвика от:

а) механично въздействие – удар;

б) термично въздействие – изгаряне, топлинен удар;

в) химическо въздействие /киселина/;

г) електрическо въздействие – поразяване от електрически ток;

д) психично въздействие – стрес, уплаха;

е) радиационно въздействие – облъчване.

Внезапният характер на увреждането на здравето е разграничителен белег между ТЗ и ПЗ: при ТЗ увреждането е внезапно, от външен за лицето причинител; ПЗ настъпва от продължително въздействие на вредните фактори на работната среда/продължителното въздействие на трудовия процес.

Увреждането на здравето трябва да е станало през време/във връзка с извършваната работа. Като професионален риск ТЗ се характеризира с това, че увреждането на здравето е във връзка с изпълнението на работата преди всичко по трудово правоотношение. Изискването на законодателят увреждането да е настъпило през време на работа значи да се е случило през работно време; във връзка с извършваната работа – както на ефективна работа, така и на спомагателни и заключителни действия от страна на осигуреното лице. Ирелевантно е мястото, където се извършва тази работа.

Увреждането да е настъпило по повод на работата- осъществяване на действия, извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но имащи съдействащ характер за изпълнението й. Например: преобличайки се Р/С се подхлъзва и уврежда здравето си. Не е допълнителен признак на ТЗ увреждане на здравето по време на всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Няма самостоятелно значение сред другите признаци на понятието ТЗ.

Важна е функционалната връзка с работата, извършвана в интерес на предприятието.

Вредоносен резултат – резултатът на увреждането т.е. настъпилата временна неработоспособност/инвалидност/смърт. Увреждането, което не е довело до вредоносен резултат, не е ТЗ. Причинна връзка – вредоносният резултат е настъпил през време/във връзка или по повод на работата, в резултат на внезапност и да не е предизвикан от общо заболяване.

Приравнени към ТЗ са уврежданията на здравето, довели до временна неработоспособност/ инвалидност/смърт.



  1. предвижване от мястото на живеене до мястото на работа /традиционния път, по който се пътува/.

  2. предвижването до и от работното място, до и от мястото, където осигуреното лице ха храни. Предвижването да е през работен ден, през времето на почивка за храна.

  3. отиване/връщане от/до работното място до/от мястото за получаване на трудово възнаграждение.

Злополуката като факт и квалификацията и като “трудова”, става по административен/ съдебен ред. Установяване - декларира се пред ТП на НОИ в района, в който осигурителя е регистриран; РД прави декларирането; срок- до 3 дни от настъпване на злополуката, ако осигурителят не стори това, то и пострадалият/наследниците ми /в срок до 1 година/ могат да декларират това.

След декларирането – разследване на злополуката: ТП на НОИ заедно с Областната инспекция на труда. Пострадалият присъства, а ако не може близките му.

Задължително се разследва:

а) всяка злополука със смъртен изход;

б) всяка злополука, причинила увреждане на здравето на трима или повече Р/С;

в) всяка злополука, за която има основание да се предположи, че ще доведе до инвалидност.

ТП на НОИ може по свое усмотрение да разследва и други злополуки, освен трите вида. Разследването трябва да установи причини/обстоятелства за настъпване на злополуката; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на увреждането и дали злополуката е трудова,

Съставя се протокол, отразяващ факта “злополука”, обстоятелствата за настъпване. Протоколът е официален документ, доказващ установените в него факти до опровергаването им. Екземпляр се изпраща в ТП на НОИ, на осигурителя РД, на пострадалия/наследниците му при смърт.

За всяка злополука в ТП на НОИ се съставя досие. Там се подреждат всички данни за злополуката и пострадалия.

Оценъчното производство се състои в определяне на правната квалификация на злополуката като “трудова”. Става по административен ред – от длъжностното лице на ТП на НОИ, определено със заповед на директора. Длъжностното лице проучва досието и документите по него, издава разпореждане, с което (не)признава злополуката за “трудова”. Разпореждането се изпраща на осигуреното лице и на осигурителя, в 7 дневен срок от издаването му. Разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица /осигурител, пострадал/ в 14 дневен срок от получаването му пред Окръжен съд, по реда на ЗАП.

Съдът установява само факта на злополуката. Характерът й като “трудова” се определя от длъжностното лице, определено от директора на ТП на НОИ.

№ 19 Професионално заболяване
Правната уредба на професионалното заболяване /ПЗ/ като ОСР се съдържа в КСО, Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести- 2001г.; Списък на професионалните болести – 2001г.

Професионална болест – чл.56/1/КСО е заболяване, което е настъпило, изключително или предимно от въздействието на вредните фактори на работната средна или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести, вредните фактори на работната среда са външните условия, при които осигуреното лице полага труд си. Например: продължителна работа при йонизиращи лъчения /добив на уран/. Вредните фактори на трудовия процес са свързани с изпълняваната работа, напремер: работа при системно напрежение, работа при шум над 85 децибела и други. За професионална болест съгласно чл.56/2/КСО може да се признае и заболяване, невключено в Списъка на професионалните болести, когато се установи, че то е причинено, основно и пряко от обичайната трудова дейност на осигуреното лице и е причинена трайна неработоспособност или смърт на осигуреното лице. Следователно професионалното заболяване е вид заболяване. То има всички белези на общото заболяване. Като всяко общо заболяване и ПЗ е нарушение на функциите на органи или системи на човешкия организъм, поради невъзможността му да се пригоди към работната среда. Настъпването на ПЗ се обуславя от предразположението на организма на осигуреното лице на въздействието на вредните фактори и на работната среда или на трудовия процес.

Външната среда, към която организмът на осигуреното лице не може да се пригоди при ПЗ е работната среда, където осигуреното лице осъществява трудова дейност. Условията на труда, които съдържат съответните вредности и опасности за живота/здравето или работоспособността на осигуреното лице предизвикват настъпването на ПЗ са нормални от гл.т. на съвременните научно-технически постижения за извършване на съответната работа и условията за нейното здравословно извършване. На даден етап от постиженията на науката и техниката и на равнището на здравословни условия на труда тези вредности са непреодолими и в този смисъл неизбежно съпътстват условията на труда и са част от него. Въздействието на вредните фактори на работната среда върху организма на осигуреното лице, което води до ПЗ като правило е продължително.

По отношение определянето на ПЗ в света съществуват 3 системи!



  1. Система на листата. При нея ПЗ са изброяват в специален списък, за ПЗ се признават само заболяванията включени в списъка. Това обстоятелство създава еднаквост, точност и яснота в отделните конкретни случаи. Обаче редица заболявания, невключени в списъка, не могат да бъдат признати за ПЗ. Тази система се прилагаше б РБ до 31.12.1999г.

  2. Система на легалната дефиниция. Законодателят създава легално определение на понятието ПЗ. Определянето на конкретните ПЗ изисква съпоставяне с елементите на законоустановеното понятие. По тази система всяко заболяване може да бъде признато за ПЗ, ако се установи, че е причинено от въздействието на вредности, присъщи на условията на труда и на условията, при които се изпълнява, от осигуреното лице, възложената му работа. Тази система е известна още като Система на доказване. Възлага се тежестта на доказване на наличие на причинна връзка между заболяването и вредности и опасни фактори на работната среда на пострадалото от заболяването осигурено лице. Това обстоятелство е свързано с разходи и създава трудности на осигуреното лице при прилагането й. Съдът трябва за всеки отделен случай да назначава медицинска експертиза, която рядко води до положителни резултати за осигуреното лице. Тази система се прилага в САЩ и редица страни от Латинска Америка.

  3. Смесена система /комбинирана/. Тя съчетава легалната дефиниция на ПЗ с примерен списък на ОЗ. За заболявания включени в примерния списък съществува презумпцията за техния професионален характер /В РБ -28 болести в списъка, в Германия - 65/. Въз основа на легалната дефиниция може да се доказва от пострадалото лице професионалния характер на всяко друго заболяване извън списъка. Тази система съчетава предимствата на първите две системи, а именно сигурността и лекотата за установяване на ПЗ от системата на листата и възможността да се преодолее нейната ограниченост за заболявания, невключени в списъка, но причинени от въздействието на вредните фактори на работната среда. Тази система се прилага в ЕС, Бразилия, Япония, а в РБ от началото на 2000г.

В Списъка на професионалните болести се включват 6 групи ПЗ и професионални фактори, причиняващи заболяване:

1. включва заболявания, предизвикани от химични фактори. Например: отравяне с олово. Това заболяване е известно като “сатурнизъм” и има Конвенция на МОТ за забрана на химически препарати, водещи до сатурнизъм.

2. включва заболявания от физически фактори и пренапрежение. Например: пренапрежение на гласовите връзки – среща се при оперни певци, учители и др.

3. включва заболявания от въздействие на прахове и алергии. Например: силикоза, предизвикана от продължителна работа с прах, съдържащ свободен кристален силициев двуокис над пределно допустимите количество.

4. включва заболявания, които са инфекциозни или паразитни. Например: вирусни заболявания, предизвикани от работа, свързана със заразно болни лица.

5. включва професионални злокачествени заболявания за всички дейности, свързани с експозиция на азбест, химични канцерогени, радиоактивни лъчения.

6. включва кожни заболявания, причинени от физически, химически или биологични агенти, невключени в други раздели на списъка.

Правното значение на списъка на професионалните болести се състои в това, че заболяванията изброени в него се признават за професионални с факта на включването им в списъка. Причинната връзка между съответното заболяване във всеки отделен случай трябва да се установи, че то е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на конкретната работна среда или на конкретната работа. Причинната връзка между ПЗ и вредните фактори на работната среда или вредното въздействие на трудовия процес се установява като се следва съответното производство. Установяването на ПЗ протича на няколко етапа:



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница