Османско владичество
|
Село Сабри паша кьой
|
Видинския санджак (XV - ХІХ в.)
Видински вилает (1838-1864)
Дунавски вилает, Видинския санджак (1864-1878)
.........
Районът е в границите на Видинския санджак (XV-XVI в.)
Видинският санджак (или лива) е създаден през първата половина на XV в. Първоначално е в Румелийското бейлербейство, от 1552 г. е в Темешварското, след 1699 г. отново е в Румелийското. Дели се на нахии (терминът „каза" влиза в употреба едва през XVII в.). Към средата на XV в. броят на нахиите е 11. След един век те са 9. Двата съкратени регистъра на Видинския санджак от 1454-1455 и 1560 г. дават възможност за определяне на границите на нахиите и на санджака в цялост
Сигурно щяхме да сме доволни ако село Ботево се споменаваше в някои документи като описите от 1454/1455 г. където са фиксира имената на 421 села, 90 мезри, 4 манастира и 4 града, или от 1560 г. - 915 селища, 60 мезри и 26 манастира.
Но за съжаление се появява селище заселено е с черкези чак през ХІХ век.
През 1864 г. турското правителство създава Дунавския вилает - той обхващал Видински, Русенски и Силистренски санджаци. За управител на Дунавския вилает бил назначен държавникът-реформатор Митхад паша
През 1861 год. кримски татари, а три години по-късно и черкези, са се преселили на големи маси в България.
|
Лачев, Митко. Административно деление и граници на Видинския санджак през ХV-ХVI в
|
|
Лачев, Митко. Административно деление и граници на Видинския санджак през ХV-ХVI в. Векове, 1988 бр.5, с. 60-63
|
Нахии към среаата на ХV век
(по азбучен ред):
-
Баня,
-
Белград (Белоградчик),
-
Велешница (с варианти Винешница или Вещица),
-
Видин,
-
Гелвие (Главие),
-
Загорие,
-
Исфърлик,
-
Кладобо,
-
Кривина,
-
Тимок,
-
Черна река
Крепости във Видинския санджак по регистъра от 1454-1455 г.: Видин, Белград (Белградчик), Исфирлиг (Свърлиг), Баня, Флорентин
|
Нахии към средата на ХVІ век
Поломие (предишна Белград): водосборните мрежи на реките Лом, Цибрица и Скомля
Загорие: водосборните мрежи на реките Арчар (изцяло) на Видбол и Войнишка до навлизането им във Видинската низина и горното течение на река Тополовец
Видин: Видинската низина и хълмовете западно и северозападно от града
Кривина: водосборната мрежа в долното течение на р. Тимок и от притоците на р. Тополовец, горното течение на Делейнска река и Рабровска река изцяло
Фетх-юл Ислям (предишна Кладово; градът е укрепен от султан Сюлейман I в 1542 г. и преименуван по този начин): Неготинската низина и водосборната мрежа на левите притоци на р.Дунав до град Оршова
Черна река: водосборната мрежа на р. Църни Тимок и реките Любница и Църна река, вливащи се в Тимок
Баня: водосборната мрежа на р. Моравица в горното и средното й течение
Исфирлиг: водосборната мрежа на р. Свърлижки Тимок в горното и средното й течение и реките Сува и Топоничка бара, вливащи се в р. Морава.
В регистъра от 1560 г. се изброяват следните крепости във Видинския санджак: Видин, Филурдин (дн. с. Флорентин), Белград (Белоградчик), Баня (дн. Соко Баня в Сърбия), Исфирлик, Фетх-юл Ислям.
|
Нахия - административно-териториална единица, по-малка от каза и по-голяма от община (сборна община).
|
Границите на Видинския санджак са следните: от север р. Дунав от устието на р. Цибрица до Оршова; османската администрация смята за свои всички острови в Дунав и дори някои блата във Влашко. На запад граници са планините Мироч, Велики Гребен, Лели Йован, Велики крш, Стобори, Кучай, Саманяц. Оттам на юг границата пресича р. Моравица и достига р. Морава под устието на Сува река, обхваща десните й притоци и достига до Свърлишка планина. Оттук пресича р. Търговишки Тимок и след това Стара планина през прохода Свети Никола, достига до западната част на Чипровската планина, опира до планините Язова и Широка и оттук се спуска към р. Аунав, като обхваща левите притоци на р. Цибрица. Видинският санджак е с площ от
11 000 кв. км. Главните му центрове са Видин, Кладово, Оршова и Баня, като при това първите три са и гранични пунктове.
Териториите на нахиите са съобразени с хидрорелефа. Селищата са разположени по долините на реките и притоците им, а пътната мрежа е съобразена с това.
от книгата "Видин Кратък исторически очерк"
|
Видински еялет
|
Видинският пашалък или Видински еялет (на турски: Vidin Eyaleti) е основна административна единица в рамките на Османската империя. Съществува от 1846 до 1864 година, когато при осъществената административна реформа е включен в състава на Дунавския вилает. Седалището на пашата (управителя) е във Видин.
|
Разположение (към 1850) на Балканите
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
Ottoman Walis (governors) of Vidin (Widdin)
|
Aga Hüseyin Pasha (1st time) (b. c.1776 - d. 1849)
|
4 Aug 1833 - Apr 1844
|
Sirkatibi Mustafa Nuri Pasha (b. 1798 - d. 1879 )
|
Apr 1844 - Feb 1845
|
Mehmed Hayreddin Pasha
|
Feb 1845 - Oct 1846
|
Aga Hüseyin Pasha (2nd time) (s.a.)
|
Oct 1846 - 25 Apr 1849
|
Mezarcizade Mehmed Ziyaeddin Pasha
|
May 1849 - Sep 1850
|
Ali Reza Pasha
|
Sep 1850 - Oct 1851
|
Mustafa Zarif Pasha
|
Oct 1851 - Jun 1852
|
Abdurrahman Sami Pasha
|
Jun 1852 - 1855
|
Ibrahim Pasha
|
1853 - Jul 1855
|
Mehmed Moamer Pasha
|
Jul 1855 - Oct 1857
|
Ramazanoglu Mehmed Ismet Pash
|
Oct 1857 - Nov 1859
|
Mirza (Tatar) Mehmed Said Pasha
|
Nov 1859 - Sep 1861
|
Arnavud Süleyman Refet Pasha
|
Sep 1861 - Apr 1864
|
Memed Reshid Pasha
|
Apr 1864 - Dec 1864
|
http://www.worldstatesmen.org/Bulgaria.html
|
Дунавски вилает
|
Дунавският вилает през 1864 година.
|
Дунавският вилает или Туна вилает е голяма административно-териториална единица в Османската империя с център град Русчук (днес Русе). Той е образуван след сливането на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает.
Създаден е след териториална реформа през 1864. Обхваща 65 каази и 1500 общини които са организирани в седем Санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Начело на вилаета застава Мидхат паша, който е и един от организаторите на реформата.
|
Управители на Дунавския вилает
|
Име (година на раждане - година на смърт)
|
Години
|
Ахмед Шефик Митхад паша (1822 - 1883)
|
5 октомври 1864 - 24 февруари 1868
|
Мехмед Сабри паша (? - 1879)
|
март 1868 - декември 1868
|
Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 - 1894)
|
17 март 1869 - 1 февруари 1871
|
Кючюк Омер Февзи паша (1818 - 1878)
|
15 февруари - септември 1871
|
Ахмед Расим паша (1826 - 1897)
|
14 ноември 1871 - 28 май 1872
|
Ахмед Хамди паша (? - ?)
|
14 юни 1872 - 6 април 1873
|
Абдурахман Нуредин паша (1836 - 1912)
|
22 април 1873 - април 1874
|
Мехмед Асим паша
|
24 април 1874 - 5 февруари 1877
|
Мехмед Садък паша
|
5 февруари 1877 - 8 май 1877
|
Ахмед Кайсерли паша
|
юли 1877 - 22 януари 1878
|
Санджаците (към 1870) споредThe Chronicles of a Virgin Fortress
|
|
Sandschak Widin
Kaza Widin
Kaza Berkofça
Kaza Lom
Kaza Belgratçık
Kaza Rahova
Kaza Ivraca
Kaza Adliye
Интересното е, че районът на днешното село Ботево (тогава Сабри паша кьой) е в каза Кула (Adliye)
|
Деведжиев, Марин Кратка история на селищното развитие по българските земи
|
|
|
|
 
|
След като уточнихме, че село Сабри паша кьой е в каза Адлие, виждаме броя на селата е 43. Общо взето района е по слабо населен в сравнение с другите.
|
Каниц , Феликс "Дунавска България и Балканът" - 1 том
|
|
Феликс Филип Емануел Каниц [Felix Philipp Emanuel Kanitz] (1829-1904) e прочут австроунгарски пътешественик, естествоизпитател, археолог, етнограф и географ, обходил и проучил във всяко отношение цяла Югоизточна Европа: Босна и Херцеговона, Далмация, Черна гора, Сърбия и България. Каниц посещава България 18 пъти от 1860 г. до 1883 г.
|
"Donau-Bulgarien und der Balkan, Historisch-Geographisch-Ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1875," ib. 1875-79 (3d ed., 1882);.
|
 
|
с. 277
|
|
Kanitz, F. (1882). Donau-Bulgarien und der Balkan I. Leipzig: Gebhardt & Willsch.с. 64
|
Чисто черкезки селища имаше (в 1877 г.) в Албатина, Хамидие, Сабри пашакьой, масови черкезки поселения в Халова, Кула, Раковица (на Витбол), Добридол, Гюргжич и Белатинце.
с. 102, 104
|
Карта на Феликс Канитц от първата му обиколка в България
http://ogostanews.blogspot.bg/p/blog-page_8.html
|
Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ
|
с. 114
|
Сабри паша кьой, наричано още Сабрие (дн. с. Ботево). Няма сведения до идването на черкезите. Не се помни и хора от съседните села да са участвували в строеж на къщи или някакво друго задължение към това заселище.
Допускаме, че тук е имало село и преди идването на черкезите но неизвестни причини то било напуснато или жителският му състав намалял чувствително и за властите не било проблем да пропъдят останалите обитатели и да заселят черкези. При това мястото е високо над Дунав и дава добра възможност за наблюдение върху голям обхват от реката и далеч навътре във Влашката низина22.
|
с. 120
|
Заселването на татари и черкези през 1861-1864 г. и бягстното им през 1877 г. оставило тъмни петна върху поселищната карта на окръга. Изчезнали селата Алботин, Бащина, Търновча, Миловен, Кучовец и Хамидие. Бивши жители и преселници от съседните селища съживили Бързица (черкезкото Османие, дн. Димово) а преселници от Одринско и Трънско след 1880 г. – разрушеното Сабрие (дн. Ботево).
|
с. 119
|
Официалните османски власти — централни и местни — нито искали, нито имали възможност да предприемат строги мерки срещу безчинствата на черкезите. Редица документи показват, че властите разчитали на тях като на надеждна военна сила. (Вече посочихме, че някои черкези изпълнявали граничарска служба в местата, където живеели56. Други служели в редовните полицейски части 57. Трети — най-многобройни — в конните части, образувани само от черкези 58 били използувани като бърза ударна сила срещу внезапно появили се бунтовници и въстанически чети 59
|
с.122
|
22 На руската ген.-щабна карта от 1878 г. Сабрие е отбелязано с бележката „разрушено” След бягството па черкезите през 1877 г. селото пустее до идването на заселници българи от Одринско и Трънско през 1880 г.
|
с. 123
|
56 Вж. бел. 30; Н13КМ, ОЛК, 264/17. В телеграмата се съобщава, че .срещу „Акчар (с. Арчар — б. а.) се е появил едни снажен мъж, който се опитал да мине откъм нашата страна. В тъмнината той е бил забелязан от няколко черкези, които дали срещу него няколко револверни изстрела, поради което същият се оттеглил и укрил." Явно е, че тази среща „в тъмннната" не е случайност, а говори за някакъв вид охрана — караул, секретен пост — от черкези.
57 НБКМ, ор. отд., ф. 26, а. е. 17 638. На 28. VI. 1872 г. канцеларията на полицията във Видик донася до вилаетството: .Видинският полицай (жандармерист) от с. Сабрие (дн. Бстево — б. а.) черкез Абдулах па връщане от селото му по пътя бил пресрещнат от три въоръжени с дълги пушки лица, облечени в тъмно облекло, подобно па това, което носят есиафите-зидари. Те стреляли срещу поменатия Абдулах и го наранили в ръката."
58 НБКМ, ор. отд., Вд 110/13. Телеграми от 16 и 20 авг. 1875 г.
59 Пак там.
|
Заяков, Н. Татарски и черкезски поселения във Видинско през третата четвърт на ХІХ в. ИМСЗБ, 11, 1986, с. 114, 120, 123.
|
Original-karte von Donau-Bulgarien und dem Balkan nach seinen eigenen reise-aufnahmen in den jahren 1870-74 ausgeführt [Оригинална карта на Дунавска България и Балкана според собственото му опознавателно пътуване през 1870-74]: Donau-Bulgarien und dem Balkan. Historisch-geographisch-ethnographische reisestudien aus den jahren 1860-1879. Zweite neu bearbeitete auflage. III. band. Mit 31 illustrationen im texte, 10 tafeln und einer original-karte.
Автор: Феликс Каниц
Gebhardt & Wilisch
Leipzig
1882
http://lib.sudigital.org/record/441/
|
|
http://lib.sudigital.org/record/441/
|
