Събитията 1918-1944 г. Септемврийско въстание 1923 г



Дата21.12.2017
Размер40.27 Kb.

Събитията 1918-1944 г.

Септемврийско въстание 1923 г.

Септемврийското въстание от 1923 г. е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) (БКП (т.с.)) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България. Септемврийско въстание като понятие е наложено от българската марксистка историография. Съвременната историография, като отчита организацията, мащабите и резултатите, характеризиращи септемврийските събития от 1923 г., ги окачествява като Септемврийски бунтове.

Септемврийско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия


Септемврийско въстание 1923. Енциклопедия. С. 1973






с. 246



с. 264






Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983







Георгиев, Г. Септемврийската епопея 1923 (Справочник) С. 1983, с. 49, 51



Донесение на коменданта в с. Акчар, Видинско.

Септември 1923 г.


















ДОНЕСЕНИЕ НА КОМЕНДАНТА В с. АКЧАР, ВИДИНСКО.

ДО НАЧАЛНИКА НА ВИДИНСКИЯ ГАРНИЗОН ЗА УЧАСТИЕ НА ОТРЯДА МУ В ПОТУШАВАНЕ НА ВЪСТАНИЕТО В СЕЛОТО И ОКОЛНОСТТА

5 октомври 1923 г.

По потушаването на метежа в с. Акчар и околността донасям следното:

24 септември: В изпълнение устната Ви заповед в 8 часа сутринта заминах за с. Акчар с две картечници от 3 Бдинска дружина и всичко 21 човека. Картечниците с прислугата и аз заминах(ме) с камион, а останалите хора заедно със запасния поручик Коранов заминаха с моторна лодка по Дунав. Движението ни беше едновременно успоредно, като през всичките села, които минах, възстанових законната власт и дадох нареждане да не се допускат никакви прояви на метеж. В с. Цар Симеоново ми съобщиха, че с. Акчар е в ръцете на метежниците, че имат охранение на селото и че група от тези метежници вече имало и в с. Ботево. Продължих пътя си до с. Ботево, където хората ми слязоха от лодката и камиона. В това село ми се пришепна, че има метежници и да бъда предпазлив. Спрямо отряда ми обаче метежниците тук не предприеха нищо и мимо поменатите сведения аз реших и заминах към с. Акчар, като оставих лодката и камиона там да чакат заповед. Изпратих по шосето патрули и предпазливо почнах движението си към с. Акчар.

…….
Септемврийското антифашистко въстание 1923. Документи и материали Т. 1, С.1973, док. 379, с. 446



История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983














с.168



с. 206



с. 226-227




с. 353



с. 356
История на Видинската окръжна организация на БКП. С. 1983, с. 166, 167, 206, 227, 353, 356.



Наводненията

Наводнението от 4 март 1942 г.

Образувал се в началото на март ледоход по река Дунав Той се задържа при остров Богдан, създава ледена тапа и рязко и бързо покачва нивото на водата ,а брегът на реката при град Видин е по-висок от самия град. Изградените до този момент защитни съоръжения, земни диги и отводнителни канали не успяват да спасят града. Водата достига на места дълбочина до 5 метра и се разлива до височините при селата Видбол (сега в градниците на Дунавци) и Смърдан (днешно Иново). В околните села – Ботево,  Цар Симеоново,  Сланотрън,  Антимово,  Кутово, Слана бара, Новоселци, Покрайна, са разрушени или повредени 665 сгради, унищожени са стопански постройки и стотици декари земеделски насаждения.

Изградена дига за да защити селото от наводнения


Личен архив



Дигата при с.Ботево



http://bnr.bg/vidin/post/100411481

Паметник на хвърлените в р. Дунав партизани от отряд “Георги Бенковски”

На 15-17 януари 1944 г. отряд „Георги Бенковски” е блокиран от многократно превъзхождащи го по брой и въоръжение войскови и полицейски части между с. Бойница и с.Синаговци. В боевете при местността Липака край с. Ивановци и местността Вълчешки дол дава 17 жертви. Сред тях е и заместник-командирът на отряда Тошо Младенов (баща на политика Петър Младенов.

През нощта на 19 срещу 20 януари 17-те партизани са хвърлени в р. Дунав, при село Ботево. Там бе издигнат малък паметник.



Снимка от 60-те години на ХХ в

Личен архив


Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980





Веднага след с. Ботево скромен паметник на брега показва мястото, откъдето са хвърлени в Дунава партизани от отряд „Г. Бенковски”. До румънския бряг е малкият остров Канапа.

Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980, с. 86





Георгиев, Хр. На весло по Дунав. С. 1980, карта № 2.




Каталог: files -> Краезнание -> Ботево -> История%20на%20село%20Ботево
История%20на%20село%20Ботево -> Заключителна част Хронология
История%20на%20село%20Ботево -> Османско владичество Село Сабри паша кьой
История%20на%20село%20Ботево -> История на село Ботево
История%20на%20село%20Ботево -> Руско-турска освободителна война 12(24). 04. 1877- 19. 02 03). 1878 г
История%20на%20село%20Ботево -> Загинали във войните за свободата на България
История%20на%20село%20Ботево -> Географска характеристика


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница