Основи на правото

Основи на правото

1. Вещно право. Понятие, система, видове вещни права.

С термина вещно право се означават няколко неща: 1. Клон от правото (по конкретно от гражданското право), който обслужва статиката на гражданските правоотношения. 2. Със същия термин се означава определена учебна и научна дисциплина, която се свързва с изучаването на правото на собственост и другите вещни права. 3. Със същия термин се означава определно субективно право, което спада към категорията на притежателните права.

Обект на вещното право Обект на вещното право са вещите. В теорията се приема, че вещното право представлява правоотношение по повод на вещи. По своя характер вещните права са абсолютни. Това означава, че на носителя на вещното право противостои задължението на всички останали правни субекти да се съобразяват с неговите права. По това се различават вещното от облигационното право, тъй като при последното правнозадължено е лицето по облигационното правоотношение. Вещните права следва да се отграничават и от правата върху интелектуалната собственост, които също са абсолютни, но нямат за обект вещ. Субекти на вещното право Субектите на вещното право са посочени в законодателството с оглед на правото на собственост в чл.2, ал.2 ЗС. Това са: държавата, общините, кооперациите и други юридически лица, както и гражданите. Изброяването е неточно, тъй като кооперациите са посочени като отделен вид ЮЛ. На практика всички субекти на ГП са субекти и на вещни права. При вещните права е характерна една особеност - те са „нумерус клаузус” (ограничен брой, затворени от закона). Това означава, че в една правна система могат да съществуват само тези вещни права, които изрично са уредени в законодателството. Това е съществена разлика между вещните и другите притезателни права, сред които могат да се срещнат и „ненаименувани”.

• Обект на вещното право Обект на вещното право са вещите. В теорията се приема, че вещното право представлява правоотношение по повод на вещи. По своя характер вещните права са абсолютни. Това означава, че на носителя на вещното право противостои задължението на всички останали правни субекти да се съобразяват с неговите права. По това се различават вещното от облигационното право, тъй като при последното правнозадължено е лицето по облигационното правоотношение. Вещните права следва да се отграничават и от правата върху интелектуалната собственост, които също са абсолютни, но нямат за обект вещ. Субекти на вещното право Субектите на вещното право са посочени в законодателството с оглед на правото на собственост в чл.2, ал.2 ЗС. Това са: държавата, общините, кооперациите и други юридически лица, както и гражданите. Изброяването е неточно, тъй като кооперациите са посочени като отделен вид ЮЛ. На практика всички субекти на ГП са субекти и на вещни права. При вещните права е характерна една особеност - те са „нумерус клаузус” (ограничен брой, затворени от закона). Това означава, че в една правна система могат да съществуват само тези вещни права, които изрично са уредени в законодателството. Това е съществена разлика между вещните и другите притезателни права, сред които могат да се срещнат и „ненаименувани”.