2014.03.05 – Статистически изследвания Л
Оценяване : ТК 40т.; половината от точките трябва да са от успешна защита от курсовата; а на изпита в окончателен вариант трябва отново ад се защити; 60т. Изпит : 2по10т. Кратки въпроса; 40 точки за успешна защита. Единия въпрос ще е от информацията, а вторият ще е от моделите.
КР – темата, която се предлага да е от дипломна или от курсова или спецсеминара; има и списък с теми за курсова
-
годишен отчет на БНБ – изследвания + данни
-
банките в България
-
World investment report – за ПЧИ
Преглежда се отчета , вътре има изследвания – всеки отчет; да е около 8-10 страници
Края на април може да се направи нещо като предварителен изпит
Ако се прави международно изследване се взема от евростат; а когато е само за България –вземат се само български източници
За да се изследва дадена ик-ка трябва да знаем колко е БВП, паричната политика,
БВП – за 1 година всички на територията на страната колко е изядено (стоки и услуги). Колкото е повече, толкова може да си позволим.
Специфични : колко се изисква като отношение привлечени депозити/БВП ? И защо е наказан Кипър? Средното е около 3%, за Кипър е около 18% пъти повече депозити, отколкото БВП. Това не е достатъчно, защото в Люксембург е около 24%. БВП е теглото на дадена ик.система.
БВП е грешник, защото не е най-добрия начин да измериш теглото на една система. Опит да се подобрят качествата му е чрез паритета на цените за преизчисляването.
Преди 2-3 години на конгреса в Брюксел е имало опит да се премахне БВП, но тъй като няма алтернатива остава.
БВП не е достатъчно качествен, но без него е по-зле, но въпреки това трябва да знаем какво представлява.
Колкото по-сложен е един модел, толкова по-чувствителен е той към шокове.
ТЕМА 3. ПАРИЧЕН ПАЗАР
Какво е паричен пазар? Къде е границата между дългосрочния и краткосрочния пазар? Срочността определя; за паричния пазар границата е 1 година. За валутният пазар 1 година е век. Там средносрочно и дългосрочно е съвсем друго. За паричния средносрочно е няколко седмици, а дългосрочно е няколко месеца. Физическият пазар е съвсем различно. Трябва да си зададем въпроса как се е започнал? От някъде трябва да е тръгнал този пазар – някой да е дал пари или инструменти
Идеята е да си представим как функционира самият пазар. Ако гледаме една фирма, за да започне да съществува, тя има някакъв уставен капитал. Постепенно се увеличават активите и пасивите. по аналогия е и паричния пазар. Някои активи са на БНБ. Тези активи чрез различни инструменти започват да се увеличават като пирамида. Постепенно тя се мултиплицира докато стигне паричното предлагане.
Колко е базата и колко е паричното предлагане в България?
Под паричен пазар се разбира пазарът на краткосрочни парични задължения. Например : менителници, съкровищни бонове, кредити, депозити. Респективно пазарът на дългосрочни задължения се разглежда като капиталов пазар. Най-често 1-годишната срочност на падежа се приема за граница. Разбирането за паричния пазар/ моделирането много зависят от господстващите ик.модели. 50-60те години разбирането е било различно. След това 70-80те идват новите идеи на монетаризма и Фридман. После следва движението между регуларцията и дерегулацията.
Когато се ползват времеви серии, трябва да се ползват вътрешни източници
Въвеждат се стандарти за събиране на парична статистика :
-
общ стандарт GDDS
-
специален стандарт SDDS
-
СНС
-
Европейски сметки ЕСС
-
И др.
Специфичните за финансовия стандарт са първите 2 вида, където е описано как се събират данните от отделните страни, как се коригират, за да могат да се използват в общите редове
60% от информацията е от счетоводната система, а при паричния пазар е 100%. Работата на БНБ е да обработи счетоводната информация и да я обработи в статистическа.
Счетоводната система образува определени отчети. Информацията се взема от счетоводните баланси :
Баланс емисионно – Баланс банково – това е ЦБ
ТБ А
ТБ Б
Вземат се двата баланса на Банково и Емисионно и стават „Аналитичен отчет на БНБ”
Взимат се всичките 28/30 баланса и става „Аналитичен отчет на Парично-финансови институции”
Тези отчети вече нямат счетоводен характер. Тук може да имаме и печалба и загуба и други алтернативни активи и пасиви
Събираме отчетите на БНБ и се получава „Паричен отчет” ( от двата аналитични)
Следват се 3 принципа при компилирането от БНБ и ТБ :
-
принцип на агрегирането – означава сумиране на данните по отделните активи и пасиви. Събират се всички депозити и кредити, всички печалби и загуби и т.н.
-
принцип на консолидирането – изразява се в елиминирането на взаимни салда между институциите, когато те са групирани.
-
принцип на нетирането – изчисляване на разлики. Например : нетни чуждестранни активи, нетни вземания и др.
на Аналитично ниво вече не отговарят на счетоводството. На последното ниво се прегрупират
Как изглежда аналитичният отчет на БНБ?
Актив
|
Пасив
|
1. Нетни чуждестранни активи
|
1. Резервни пари
|
2. Вземания от държавно управление
|
2. Пасиви, включени в паричната маса
|
3. Вземания от други парично-финансови институции
|
3. Дългосрочни пасиви, невключени в паричната маса
|
4. Вземани от неправителствения сектор
|
4. Капитал и резерви
|
5. Дълготрайни активи
|
|
6. Други
|
|
Пасиви, включени в паричната маса – от гл.т. на банката е различните депозити
Така изглежда общата структура на БНБ.
Аналитичен отчет на ТБ / Парично финансовите институции/
Активи
|
Пасиви
|
1. Нетни чуждестранни активи
|
1. Задължения към БНБ
|
2. Резерви в БНБ
|
2. Пасиви, включени в паричната маса
|
3. Вземания от държавно управление
|
3. Дълготрайни пасиви, невключени в паричната маса (не се разглеждат като пари)
|
4. Вземания от неправителствен сектор
|
4. Капиталови резерви
|
5. Дълготрайни активи
|
|
6. Други
|
|
Може да има несъответствия между двата отчета.
Парична маса – подутата парична база чрез паричните инструменти
Сподели с приятели: |