4.4. Формиращифункции на учебната дейност Както беше отбелязано по-горе, обучението има решаваща роля за формирането на личността на ученика, защото то създава най-благоприятна обстановка за обобщено усвояване на обществено-историческия опит на човечеството. А. Н. Леонтиев, Дж. Брунер, В. В. Давидов и др.в по-ново време предложиха модели за обучение с висок развиващ ефект. Неоснователно е смущението у някои, че в съвременната психология се защитава не един, а повече модели за развиващо обучение. Това е лесно обяснимо, като се има предвид извънредно сложния характер на обучението като човешка дейност. В този смисъл, всеки от посочените модели отговаря на високите изисквания на образователната практика, защото отразява отделни страни на това сложно явление. Вероятно в недалечно бъдеще ще се конструират модели, които ще отразяват повече страни на обучението. Но никога тези модели няма да отразяват всички страни на обучението, тъй като психолого-педагогическите изследвания ще откриват все нови и нови негови страни. Сред мнозинството от психолозите и педагозите има, обаче единодушие, че обучението е основният и решаващ фактор за развитието на учащите се. Ето кои са техните аргументи:
В обучението учащите се усвояват обобщен човешки опит. И в другите дейности се усвояват знания и опит, но никъде това не става така организирано, структурирано, системно, съкратено, както това става в процеса на обучението;
В обучението си дават своеобразна среща човешкият филогенезис и онтогенезис. В кратък период /съкратено/ младите генерации овладяват основното, което човечеството е постигнало за хилядолетия. Това своеобразно сливане на онтогенезиса с филогенезиса за отделните клонове на науката завършва в системата на висшето образование. Идва момент, когато специалистът с висше образование се оказва на върха на човешките научни постижения и опит, готов е да даде своя принос за неговото по-нататъшно развитие.
Обучението има доживотна формираща функция за развитието на човека. Тя не се прекратява със завършването на средното и висшето училище. Под формата на самообучение през целия си живот човек усвоява обществен опит и по този начин се развива като личност и като специалист в съответната област;
Обучението в по-голяма степен от другите дейности непрекъснато създава противоречия у учащите се, които стават източник за развитието. Става дума за противоречието, което всеки ден и всеки час се създава между достигнатото равнище на знание и поведение и новите задачи и изисквания /когнитивен дисонанс/, които се предявяват от учителите;
Обучението, за разлика от другите дейности, осигурява не само знания, но и начини за овладяване на знания под формата на „похвати самообучение”. По този начин то формира качества на личността, които имат стратегическо значение за саморазвитието й през целия живот.
Ролята на обучението за развитието на личността обаче не бива да се преувеличава.. Неговите възможности имат определени граници:
Обучението не може да реши цялостно проблема на хармоничното развитие на личността. В рамките на обучението не е възможно да се осъществи цялостна реализация на достигнатата степен на развитие - тази важна органическа част от целта на образованието;
В обучението твърде често се създава авторитарна атмосфера, която сковава и регламентира мисленето и поведението на учащите се и по този начин скрива от погледа на педагозите някои техни личностови особености;
Обучението не винаги се диференцира в съответствие с възрастовите и индивидуалните различия на учащите се. По този начин се нарушава един основен принцип: развиваща е онази дейност, която субектът извършва на ръба на своите възможности.
Развиващите функции на обучението в най-висока степен зависят от оптималното взаимодействие на преподаването и ученето, от педагогическата дейност на учителя и учебната дейност на ученика. Цялостната дейност на учителя в последна сметка е подчинена на една цел: ученикът да усвои знание, начин на действие, норма на поведение, социална позиция, т.е. да се подбуди и активизира той и да достигне до готовност за саморазвитие. Тъкмо собствената учебна дейност на учениците интересува психолозите, защото откриването на нейните закономерности ще позволи да се подбират оптимални средства за обучение и възпитание, защото в крайна сметка чрез тази дейност се упражнява развиващата функция на всяко обучение и възпитание.