Печатната платка. Печатната платка

Технология на печатни платки. Методи за монтаж на електронни компоненти върху
печатната платка.

Печатната платка (нарича се още „печатна плочка“) в електрониката е пластина, направена от диелектрик, върху която е оформена поне една електрическа верига, провеждаща електрически ток. Тя е предназначена за механично закрепване и електрическо свързване на различни електронни компоненти. Електронните компоненти върху платката са свързани чрез своите изводи с проводящия контур, играещ ролята на проводник, най често чрез запояване.
Печатните платки заменят електрическите схеми, реализирани преди това с дискретни електронни компоненти и свързани помежду си с електрически проводници. Вследствие постиженията на планарната технология се появява възможност за производство на все по-миниатюрни електронни компоненти, които могат да се разположат компактно върху една плоскост.
Токопроводящият контур е изпълнен от тънък слой мед. В зависимост от броя слоеве с проводящ контур печатните платки могат да са едностранни, двустранни и многослойни. Върху печатната платка има също монтажни отвори, изолационно покритие и др.
Съвременните компютърни технологии позволяват проектирането на всякакви печатни платки с голяма точност. За целта се използват CAD системи. Процесът на проектиране се свежда до разполагане на отделните компоненти и свързването им по оптимален начин.
За да се изработи проектираното изделие, върху печатната платка трябва да бъде изградена мрежа от токопроводящи пътечки (писти), които да свържат разположените върху платката електронни елементи. За целта се използват различни промишлени и любителски методи за отстраняване на части от медното фолио.
Фотолитографски метод. Характеризира се с най-висока разрешаваща способност (до 100 мкм). Върху медния слой се нанася тънък слой фоточувствителен полимер. Чувствителността му към светлина е най-често изразена в ултравиолетовия спектър (390..417nm). Проектираната система от пътечки се отпечатва върху прозрачно фолио. За целта най-добри резултати дава метода фотопечат (експониране върху филм).
През така получената маска се осветява фоточувствителния полимер.
Там, където следва да има пътечки, полимера образува здрави връзки, а където трябва да има изолация - полимера се разпада при процеса на проявяване.