Пламена Проданова 13 номер Винсент Бан Гог
Изтегляне 0.63 Mb.
|
Свързани:
Eсе
| Пламена Проданова 13 номер Винсент Бан Гог Винсент Вилем ван Гог е нидерландски художник, смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма. През последните 10 години от своя живот развива цялата си художническа дейност – автор е на около 900 картини и 1100 рисунки. Самоубива се на 37 години, като се предполага, че е имал психически проблеми. Приживе остава непризнат, но посмъртно славата му се разнася, най-вече след като на 17 март 1901 г. в Париж, Франция са изложени 71 от неговите произведения. През 1973 г. в Холандия е открит музей, посветен изцяло на неговото изкуство и който разполага с най-богатата колекция от негови картини. Ван Гог е подписвал само картините, които считал достатъчно завършени за да бъдат предложени на купувач, като е изписвал малкото си име „Винсент“. Винсент ван Гог е вторият син на пастора от нидерландската реформирана църква Теодорус ван Гог (1822 – 1885) и дъщерята на книговезец Анна Корнелия Карбентус (1819 – 1907). Първото дете в семейството се ражда мъртво и носи същото име Винсент. Майката така и не успява да приеме втория си син с очакваната любов както първородния. Винсент има двама братя и три сестри: Ана Корнелия, Теодорус (Тео), Елизабет Хуберта, Вилхелмина Якоба и Корнелиус Винсент ван Гог. От 1861 г. до 1864 г. посещава селското училище в Цундерт и после се премества в интерната на Ян Провили в Цевенберген, където учи основно френски, английски и немски, и прави първите си опити в рисуването. През 1866 – 68 г. е ученик в интерната в Тилбург. През 1869 г. Ван Гог започва обучение в хагския филиал на парижката фирма за търговия с произведения на изкуството Goupil & Cie, в която чичо му Сент е съсобственик. Той живее под наем в Хага и поддържа интензивни отношения с роднините на баща си. Тъй като ръководителят на филиала е много доволен от ученика си, Ван Гог е преместен през 1873 г. с отлични препоръки в по-големия лондонски филиал. След едно посещение при родителите си, междувременно преместили се в Хелворт, Северен Брабант, той заминава за Париж. Поразен е от колекциите картини на Лувъра и от видяното по други изложби. Връща се в Лондон и наема стая в квартал Брикстън в един пансион. Хазяйка му е южнофранцузойката Урсула Лойер, която живее с дъщеря си Йожени и поддържа една ранна форма на детска градина. През свободното си време той посещава музеите в града и изучава картините на Томас Гейнсбъроу, Джошуа Рейнолдс, Джон Констабъл и Джоузеф Търнър. Под тяхно влияние Ван Гог прави поредица от рисунки с градски мотиви. Голяма част от тях представляват автопортрети, но Ван Гог не е бил някой самовлюбен луд, обсебен от мисълта да рисува себе си. Истината е, че той просто нямал средства да плаща на модели. За да се учи да рисува човешки фигури, с малкото пари, с които разполагал, Винсент си купил едно огледало и така рисувал собственото си отражение. А картината „Звездна нощ", която е една от най-красивите в историята на изкуството, всъщност представлява гледката от прозореца на лудницата, в която Ван Гог бил настанен... „Бъдете мили, защото всеки човек, когото срещате, води някаква битка, за която не подозирате!“ – Платон „Само в мрака можеш да видиш звездите“ – Мартин Лутър Кинг „Ако чуеш вътрешен глас, който ти казва: „Не можеш да рисуваш!“, рисувай с всички сили и този глас ще замлъкне.“ – Винсент ван Гог През 1886 г. Винсент заминал за Париж, където живеел и Тео, и по време на двегодишния си престой във френската столица се запознал с много художници, но здравето му продължило да се влошава, което го принудило да се премести в старинния град Арл. Винсент се надявал, че ще успее да създаде там нещо като утопично артистично селище и затова поканил Гоген да му гостува, за да му разкаже за проектите си. Холандският художник се възхищавал от Гоген и желаел да станат близки приятели, но при срещата им французинът се държал високомерно и арогантно, което довело Винсент до един от най-тежките му психически сривове, при който в миг на лудост отрязал лявото си ухо. След този инцидент бил настанен в приюта за душевно болни „Сен Пол дьо Музол", намиращ се в Сен Реми дьо Прованс. По време на престоя си там художникът продължил да твори. След като бил пуснат от приюта, се настанил в градчето Овер сюр Оаз близо до Париж, но успял да продаде една-единствена картина, и то на свой роднина... Живеел все по-бедно и отчаяно, творбите му били отричани, починал и баща му. Сякаш всичко се сгромолясвало... На 29 юли 1890 г., едва на трийсет и седем години, Ван Гог се прострелял с пистолет, оставяйки след себе си 2100 картини, които светът оценил едва след смъртта му, и днес те са едни от най-скъпо продаваните по международните аукционни. През март 1882 г. получава първата си поръчка от чичо си – серия от 12 изгледа от Хага (виж по-горе), като един от тях е продаден със сигурност. Ван Гог пише в едно писмо: „...И ето го, идва К. М. и поръчва 12 малки рисунки с перо и туш, изгледи от Хага, по един имперски талер единия – цената определена от мен, тъй като видя няколко, които бяха готови...“. За златаря Чарлс Херманс от Айндховен рисува през 1884 г. вече споменатите шест картини, за които Ван Гог потвърждава в едно от писмата, че е получил пари. Пейзажът „Червеното лозе“, рисуван през 1888 г. в Арл и изложен през 1890 г. на една изложба в Брюксел, е купен от А. Блох. От служебната кореспонденция на магазина, чийто управител е Теодорус ван Гог, става ясно, че един автопортрет на Винсент ван Гог е продаден в Англия. На няколко места се срещат и указания за продажбата на една картина, наречена „Селски път с кипариси“. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|