Човекът-дете на природата, а тя негова майка
Изтегляне 13.92 Kb.
|
Свързани:
Винсент Ван Гог
|
Човекът-дете на природата, а тя негова майка Човекът, като дете на природата, какво е човечеството без Земята…нищо. Природата е нашата първа майка, тя е началото на всичко. Знам от философията, че според науката Господ създал всичко, а на последния ден създал и човекът, защото той не би могъл да живее в хаос и в несъвършенство. Бог създал всичко, за да може човекът да има всичко. Ако природата е наша майка, а ние нейни деца, защо тогава не уважаваме собствената си майка? Убивайки нея? С боклуци, замърсяване на въздуха, прекомерно използване на химикали. А тя все така ни поддържа живи, какво бихме могли да правим ние без природата? Всички тези пчели, които ежедневно биват смачквани, а без тях бихме могли да живеем едва 5 години! А прекрасната земя на която стъпваме? А тя ражда нечия вечеря, нечий бизнес, нечий следващ ден. Водата…Най-важната част за природата, а какво правим ние? Децата на природата? Замърсяваме я, всеки изминал час повече и повече. Какво бихме правили ние без вода? Нима сме зле възпитани? Едва ли…майката природа не ни е създала такива…да всяваме анархия и безпорядък навсякъде, независимо какво докосваме. Ко му е нужно цялата тази безредица, която правим? „Благодарение“ на нас, сезоните дори не са както трябва да бъдат. Ледници се топят, пролет е, вали сняг. Лято е, студено е. Животните губят своите домове. Животни вече няма, колкото и прекалено да звучи, всеки ден губим по някой вид. Защо? Защо сме и ние на майката природа, след като всяваме анархия и сме неблагодарни за това, което тя ни подарява, а в замяна иска просто чистота! Дробовете на природата са черни, сълзи се леят от нейните очи. А глобалното затопляне и него забравяме. Горим дробовете на природата, а после се чудим защо тя наказва нас…Нали малките деца, когато ги накажат си взимат поука, явно ние не сме от тези деца, които взимат поука и не правят повече една и съща грешка. А хилядите животни убити заради: кожа, зъби, бивни, биват използвани за украса и за лична финансова изгода…Защо? Колко още трябва да погубим нашата майка, за да се осъзнаем какво правим? Това ли заслужава нашата Земя? Кои сме ние всъщност? Защо се мислим за по-могъщи и дори безсмъртни? Ние сме временни…Идваме на тази Земя, едни преуспяват, други не, създаваме наследство и си отиваме. А природата, тя остава завинаги. Всички неразградими боклуци оставащи след нас, природата и тях преглъща. Прощава и продължава да дава! А кои сме ние, че да унищожаваме всичко и да превръщаме всичко в пепел, техника, пътища. Кои сме ние? Майката природа…Колкото и думи да се изпишат, трудно е да се приключи тази тема, думите ще останат по листата и ще бъдат забравени. Единствените виновници сме ние. Не бива да обвиняваме никой друг, заради собствените си грешки. Майката природа, колко по-хубаво би било за нея ако нас ни нямаше. А колко хубаво би било ако започнем сами да решаваме проблемите, а не ги загърбвахме и не бягахме от тях? Ако започнем да използваме краката и колелото малко по-често от колата? Ако вместо да ни мързи и да се застояваме, станем и изхвърлим боклука в коша? Ако помагаме на природата за един по-добър свят? Ако нахраним някое животинче, ако просто им се радваме отстрани без да ги убиваме? Ако използваме естествени торове? Ако…Ако…Не знам аз колко време ще бъда част от голямото семейство на природата, но се надявам един ден да си отворим очите и не забравяме кои сме и защо сме тук. Да ценим и уважаваме даденото от природата. Всеки дар, дори и малък е дар. Та…кои сме ние пред майката природа и кои сме ние без нея? Изтегляне 13.92 Kb. Сподели с приятели:
|