-ти март РЕВНОСТТА И СРЕБРОЛЮБИЕТО СА ПОРИЦАНИ

някакъв ревнив страх. Сърцето му бе посветено на теб, но въпреки това ти се бое- ше, че мислите му могат да са отнесени към други, които нямаха право на неговите чувства. Страховете ти бяха безпочвени, но въпреки това непрекъснато те съпътст- ваха през целия ти брачен живот. Ти бе пропиляла много часове в ненужни страда- ния, пресявайки всяка дума и постъпка на съпруга си, като накрая винаги завърш- ваше с неодобрение и погрешно заключение.
Сатана винаги бе готов да даде своя дял, за да опорочи щастието на вашия дом.
Видях как този дух на ревност бе жесток като смъртта и предизвикваше отчуждава- нето ви един от друг. Случваше се децата често да проявяват разбиране към чувст- вата на майка си. Нейната унилост и нажаленост пораждаха съчувствие в сърцата им и те в една или друга степен започваха да се откъсват от своя баща. Цялото това нещастие бе внесено отвън, защото сатана преувеличаваше невинните слова и пос- тъпки и ги превръщаше в грешки...
И ти, брат П., също имаш своя дял в работата, с която ще избавиш себе си от висшия си егоизъм. Ти ставаш все по-затворен и обикваш парите толкова много, че всеки грош ти се вижда безценен, а щедростта на твоя характер се изражда в любов към парите, в желание да ги събираш и трупаш. Да, ти спечели пари, но замисли
ли се каква загуба ти причини това? Какво ти струваше печеленето на пари?
Спасителната сила на вярата и истината бяха пожертвани по най-безмилостен
начин.
Братята в истината трябва да изоставят тези несигурни бизнес-начинания. (Е.
Вайт има предвид патентно дело и ценни книжа). Потърсете някоя постоянна рабо- та дори с малка заплата, но не се отдавайте на прекомерно много промени. Мнози- на от нашите братя се въвличат в ангажименти с патентни права, които им изглеж- дат обещаващи, но след като се хванат на примката, печелят само разочарование и похарчват всичките си средства - средства, които би трябвало да се използват за из- дръжката на семействата им и за напредъка на делото на истината. След това идват угризенията, себеукоряването, съжалението, при което някои души изгубват упова- нието си и своята духовна радост, а след това и здравето си.
(Из писмо No.9 от 20.03.1864 г. - до мъж и жена, които са били сред първите
вярващи-адвентисти.)

Изтегляне 2.97 Mb.

Сподели с приятели: