Предмет: „Интеркултурна комуникация”
Изтегляне 59.5 Kb.
|
1 2
ЕСЕСвързани:
българин на път
|
Предмет: „Интеркултурна комуникация” ЕСЕ на тема: „МОЯТ ОПИТ С ЧУЖДОСТТА” Данаила Стоянова Езиковата бариера не е нито най-важното, нито най-значимото от цялостния арсенал на културната бариера. Съзнаването и разбирането на културата на един народ и една нация е предпоставка за подобряване на междукултурния диалог. Моят опит по отношение на интеркултурната комуникация е свързан с проявления на подобни интеркултурни и регионални комуникационни различия, които срещаме отивайки да търсим по-добро бъдеще за себе си и за семействата си в чужбина и по-конкретно моите наблюдения за страната Германия и трудностите, които българите срещат там. Как културата и различията в културните ценности и стереотипи оказват влияние на подобна интеркултурна комуникация и комуникационен обмен. Разлика няма, както в трудностите при младежите, правещи първи стъпки в трудовата среда, така и при хората, принудени по една или друга причина да търсят работа извън пределите на страната ни – рязък сблъсък с друга култура, други ценности и стереотипи и не на последно място друг език и манталитет. Новата среда, конкурентните стратегии и културните различия налагат динамични промени в професионалния и личния живот на хората. Налага се общуване с различни хора, различна култура, различни морални ценности. В доклад на Дойче Веле, през 2022 в Германия са пристигнали 60 хиляди българи, но са я напуснали 40 хиляди. Най-много имигранти са от България, Румъния и Полша. Ръстът на миграцията е 2,8 % в сравнение с 2021 година. Повече от половината имигранти имат работа, но трудът им е нискоквалифициран, а заплащането - под средното за Германия. В техните страни обаче доходите и равнището на благосъстояние са в пъти по-ниски, така че решението на тези хора е обяснимо. Макар и процентите във всички изнесени данни да са малки в сравнение с общия брой заети лица, то тенденцията е ясна - предстои все по-междукултурен и все по-разнообразен свят, що се отнася до вътрешноорганизационните отношения. От всички тези данни и от тенденциите на засилваща се глобализация, които предвиждат нарастващия брой на работещи от различен културен план, можем да предвидим, че на работещите в сферата на вътрешните комуникации все по-често ще ни се налага да се справят с казуси, отнасящи се до различни културни особености. Можем също така да кажем, че обществото от българските имигранти е допринесло за приемането на европейската култура, въпреки своята принадлежност към групата на родовите общества, като особено актуална е темата доколко можем да се приобщим към културните различия на друга страна, като под културни различия не се разбира само езиковата бариера, но и цялостният спектър на културното взаимодействие – бит, култура, манталитет, самобитност, отношение и прочие. Извеждането на проблемите на интеркултурната комуникация на Изтегляне 59.5 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2