Председател



Дата23.07.2016
Размер30.08 Kb.
#1481
ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н ЕВГЕНИ ТАНЧЕВ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ,
В отговор на Ваше писмо № 23 по к.д. 11/2011 г. от 17.11.2011 г. Ви изпращам своя отговор на поставените от съдиите-докладчици г-н Благовест Пунев и г-н Румен Ненков доказателствени искания.

Считам, че поисканите от съдиите-докладчици доказателства са несъотносими към депозираното пред Конституционния съд искане от 71 народни представители от 41-ото Народно събрание. Събиране на доказателства за провеждане на процедурата по чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс е несъотносимо, тъй като е на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 150, ал. 1 от Конституцията, чл. 16 от Закона за Конституционния съд и чл. 265, ал. 2 от Изборния кодекс.



С уважение:

Михаил Миков

народен представител


ДО

Г-Н БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ

Г-Н РУМЕН НЕНКОВ

КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
В отговор на Ваше писмо № 23 по к.д. 11/2011 г. от 17.11.2011 г. Ви информирам, че исканите от вас доказателства за провеждане на процедурата по чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс са правно ирелевантни по отношение на конституционното производство по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията на Република България и не следва като такива да бъдат изисквани.

Ноторно известно, в конституционната теория и практиката на Конституционния съд е правото на най-малко една пета от народните представители да отправят искане, в това число и по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията инициатива да сезират Kонституционния съд имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Всеки от посочените субекти на правото по чл. 150, ал. 1 може да го упражни по повод на цялата компетентност на Конституционния съд по чл. 149 от Конституцията. Упражняването на това право от народните представители не може да бъде поставяно в рамките на обвързана компетентност, в каквато се намират например общинските избирателни комисии при оспорване на резултатите от изборите за общински съветници и кметове. Неслучайно Законът за Конституционния съд в чл. 16 разграничава субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Именно това разграничение е имал предвид законодателят, като е разграничил хипотезите по чл. 265, ал. 1 и чл. 265, ал. 2 от Изборния кодекс. Абсурдно е да се приеме, че става въпрос за обвързана компетентност, убеждение, което личи от писмото ви.

„Оспорването” на резултата от изборите от някой от субектите, визирани в разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс, пред органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията трябва да се разбира в смисъл на сезиране на органите по чл. 150 от Конституцията, което е само възможна предпоставка за упражняване на тяхното конституционно право по чл. 150. Тази правна възможност обаче не е правопораждащ юридически факт по отношение на конституционно гарантираното право на 1/5 от народните представители. Неупражняването на тази правна възможност на участниците в изборите не може да препятства реализирането на правото на субектите по чл. 150 от Конституцията.

Формалният подход към гарантираните от Конституцията правомощия на народните представители би препятствал осъществяването на конституционния контрол за законност на изборите за президент и вицепрезидент, което е конституционно недопустимо.


УВАЖАЕМИ ГОСПОДА КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Оспорването на законността на избора за президент и вицепрезидент не би следвало да създава колебания у конституционните съдии относно статута и правомощията на народните представители, в условията на парламентарна република, в която властта произтича от народа. Оставам с увереността в нравствените и професионалните ви качества, за които този казус е несъмнено голямо изпитание.
С голямо уважение и

най-добри чувства:

Михаил Миков

народен представител

Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница