Председател

Ноторно известно, в конституционната теория и практиката на Конституционния съд е правото на най-малко една пета от народните представители да отправят искане, в това число и по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Конституцията. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията инициатива да сезират Kонституционния съд имат най-малко една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. Всеки от посочените субекти на правото по чл. 150, ал. 1 може да го упражни по повод на цялата компетентност на Конституционния съд по чл. 149 от Конституцията. Упражняването на това право от народните представители не може да бъде поставяно в рамките на обвързана компетентност, в каквато се намират например общинските избирателни комисии при оспорване на резултатите от изборите за общински съветници и кметове. Неслучайно Законът за Конституционния съд в чл. 16 разграничава субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията. Именно това разграничение е имал предвид законодателят, като е разграничил хипотезите по чл. 265, ал. 1 и чл. 265, ал. 2 от Изборния кодекс. Абсурдно е да се приеме, че става въпрос за обвързана компетентност, убеждение, което личи от писмото ви.

„Оспорването” на резултата от изборите от някой от субектите, визирани в разпоредбата на чл. 265, ал. 1 от Изборния кодекс, пред органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията трябва да се разбира в смисъл на сезиране на органите по чл. 150 от Конституцията, което е само възможна предпоставка за упражняване на тяхното конституционно право по чл. 150. Тази правна възможност обаче не е правопораждащ юридически факт по отношение на конституционно гарантираното право на 1/5 от народните представители. Неупражняването на тази правна възможност на участниците в изборите не може да препятства реализирането на правото на субектите по чл. 150 от Конституцията.

Формалният подход към гарантираните от Конституцията правомощия на народните представители би препятствал осъществяването на конституционния контрол за законност на изборите за президент и вицепрезидент, което е конституционно недопустимо.