Предзадаване на бъдеще Или защо дребните неща не са дребни
Изтегляне 49.41 Kb.
|
|
Предзадаване на бъдеще Или защо дребните неща не са дребни. Курсова работа на Иван Георгиев Луджов 1 курс, 1 семестър ПОМФИ фак№ В рамките на множество нормативни актове се манифестират правата на детето. Това е законова рамка, наложена от обществената необходимост за дефиниране, оценка и защита правата на подрастващите. Обществото налага на семейството нормативно модели на поведение, като смята че разбира механизмите на взаимодействие. В рамките на тези документи се регламентират правата от гледна точка на нормотворческата функция на държавата, но и от превантивно-репресивната. Рядко тези норми разглеждат семейството като среда със своите кинематични механизми. Среда, неукорима от която израстват деца с укоримо социално поведение. От друга страна от единици под надзор се възпитават подрастващи с достойно морално и социално поведение. Парадокс с който нормиращата и репресивна функция на държавата не се занимава. Характеристиката на семейството като феномен, не подлежаи на строга нормативна оценка и често се манифестира в дребни на пръв поглед неща. в тази смисъл общата законодателна рамка не отчита развитието и въздействието на прилагането на правата във времето. А ефекти има и често те засягат цялостното развитие на обществото. И когато се стигне до негативни прояви, всеки знае как е можело да се предотврати. А защо не е осъществена превенция? По-продуктивно е да не се стига до интервенции в рамките на нормативните решения, а да се направи ранна превантивна подкрепа. Диагностицирането на проблем често е свързано с наблюдение върху изменение на поведението на подрастващите, като манифестация на проблеми скрити от обществото. В рамките на наблюдения, извършени от екипите по обхват, за развитието на отношенията в семейства от различни социални и икономически групи се формираха редица идеи:
Не е здравословно да се разглежда детето като отделна и привилегирована единица, без да се вземат предвид отражението на това върху цялостната система на семейство. Упражняването на родителски права формално, дори то да е неукоримо, води до разпад на връзките в семейството. Няма начален набор от критерии според които да твърдим със сигурност, че дадено семейство ще се развива като нормално или ще премине в система от отдалечаващи се сегменти. Работата по взаимодействие със семейството е по-скоро изкуство отколкото алгоритъм. Задоволяването на материалните потребности, без да се държи сметка за емоционалните потребности на детето води до „Революция на ситите“ с тежки последствия и отчуждение след време. В системата на укоримото семейството някои икономически сили изчезват и се компенсират с емоционални. Което е феноменално по своята същност. Превенцията е много по-разумна от рестрикцията. Дребните проявления често са симптом на сериозни проблеми. Сблъсъка на феноменалната същност на семейството и формалната принуда от страна на обществото не е в полза на детето. Изискуем е индивидуален план и стратегия за всеки отделен случай, дълбоко познание и опит. Сегментирането на свери на въздействие между отделните институции по плана за подпомагане на семейство в риск е порочно и не води до резултати в полза на уязвимите. Децата са възрастни с много малък житейски опит. Грозната истина е по-полезна от „красивата лъжа“ Ще разгледам няколко характерни типа семейства във връзка с нещо на глед дребно и незабележимо в широкия поглед на нормативната уредба: 1. Избора на подарък за детето и следствията от този акт във времето. 2. Участието на детето в избора, доколко това предзадава последващо развитие и емоционална стабилност. 3. Степените на свобода при този избор и следствията 4. Компенсаторни модели и следствията от тяхното упражняване. Семействата са реални и подбрани така, че да представят най-често срещаните в социума единици. Информацията е придобита чрез директни интервюта на децата и семействата в рамките на наблюдение по социалния обхват извършен от група за контакт със семействата на деца в риск от отпадане от образователния процес в периода Февруари – Декември 2023г. В интервютата е използван въпросник създаден от групата и обработен от Психолога на П.Г. Хр. Ботев гр. Долна баня. Семейство наричаме го Алфа Състои се от родители, момиче и момче. В по-широкия кръг са баби и дядовци, живеещи в близост, но в отделни къщи. Други кръвни роднини също живеещи в близост, но са дистанцирани от семейството. Братовчеди, връстници на децата, не поддържащи близки отношения със семейството. Родителите имат собствен, много успешен бизнес. Материалното благосъстояние позволява на семейството да работи и почива при стандарти много над средното за страната. Високият стандарт води до презрение и отчуждение от широкото семейство и формиране на приятелски кръг на родителите на базата на интереси и взаимно изгодно сътрудничество. Приятелския кръг на децата е формиран по същия признак, като те нямат свобода да избират приятелите си. Поради спецификата на средата и ангажираността на родителите в бизнеса, времето отделено за възпитание на подрастващите е малко. Компенсирано е с наемане на детегледачка, частни учители и домашна помощница на които никой не търси отговорност и резултати. Основополагащия принцип при възпитанието е постигане на надмощие над другите деца с цената на всичко. Формално на децата е осигурено всичко необходимо за едно добро развитие и реализация. Момичето, поради това че е по-голямо е иззело функцията на майката. В етапа на интервюто се наблюдаваше ревност от страна на майката към тази социална роля на дъщерята. Роля нежелана от детето. Ревността ескалира до изпращане на момичето в частен пансион. Момчето, поради усещане за безнаказаност и демотивирано от поведението на родителите си беше сменило няколко училища с влошаващ се успех и системно не присъстваше на занятия. Опита да влезем във връзка със семейството претърпя провал. Арогантното поведение на родителите, както и агресивното поведение на момчето ни накара да вземем семейството под наблюдение по обхвата. Отделно възпитаника имаше криминални регистрации за простъпки по хулигански подбуди. Имаше съмнение за употреба на упойващи средства, които не се потвърдиха при полеви тествания. Опита за по-задълбочена беседа с родителите доведе до агресивно поведение от тяхна страна. Проведохме интервю и създадохме учебен модел съобразен с особеностите на личността на детето. В това интервю се манифестира един предзададен от бащата бъдещ живот в болезнен разрез с индивидуалните мечти и стремежи на момчето. Формално нямаше нарушение на правата на детето. Родителите убедени в своята успешна реализация считаха, че това е единствения добър модел на развитие. В резултат на конфликта между вътрешните стремежи и външната принуда беше разрушена способността за оценка и приоритизиране, както и ценностната система у възпитаника. Проявите му бяха насочени единствено и само в насока да покрие бащините изисквания за да го оставят на мира. В същност той искаше да стане инженер конструктор и да създава машини. Но предзададеното от бащата бъдеще беше да бъде наследник на фирмата. Следователно момчето трябваше да изгради умения да налага своята воля със сила, да няма милост и приятелства, да може да мами и спекулира. Извадка от интервюто (март 23г): Рисуваш ли? Колко често и на каква тематика? Аз съм най-добрия художник, но никой не е виждал моите творби! Аз трябва да бъда най-добрия, нямам друг избор. Не ме интересува мнението на другите! Рисувам цветя с отвращение, но в бъдещия ми офис ще трябват картини с цветя, та да се заплесват по тях баламите. Рисувам винаги когато мога. То е рядко, татко смята, че то е губене на време. Как си правиш разцветката, какви тонове харесваш? Забранено ми е да имам бои, цапат мебелите и после прислужницата се сърди. Купиха ми програма за компютъра с готови шаблони и цветове. Само готови цветове, а така ми се иска да направя своя палитра, но програмата е ограничена. Какъв подарък искаш, но никога няма да го получиш. Искам да имам ателие като вашето. Никога няма да го имам, знам, но често когато минавам вечер и вие работите, спирам в тъмното и си представям, че аз съм на ваше място. Защо смяташ, че никога няма да направиш свое ателие? Аз нямам право на свое мнение. Когато помолих за рождения ми ден да ми купят конструктор, ми подариха телефон. А аз исках да създавам своя свят както пожелая. А телефона ми дава само готови отговори, даже нереални отговори. Искам да пипна с ръцете си, да създам своя машина. Може да е най-ненужната, най-тъпата, но моя. А телефона ми показва как други хора са направили своя свят… В това интервю се манифестира една наглед дребна и незначителна особеност. Подаръците, свободата и правото на избор са формиращи за бъдещото развитие. Подаръците не като материя а като философия и проявление на стратегия. Дори невеществените подаръци като знания и умения за съзидание. След работа в направление на развиване на творческите и дизайнерски заложби на детето, то получи като подарък от училището възможността да се реализира като творец. Установи, че не е нужно да се състезава, да бъде най-добрия, а е важно да бъде себе си. Това доведе до присъствието му в клас, тушира агресивните и противообществени прояви и спомогна за формиране на приятелски кръг сред съучениците му и широкото семейство. Момчето опитно установи, че е част от стар занаятчийски род и няма нищо укоримо в стремежа му да се развива като конструктор. В рамките на възложеното му проучване на обичаите и технологиите на своя род, той все по-често започна да посещава своите братовчеди и се сприятели с тях. По естествен път това доведе до интерес и резултати в учебния процес. За съжаление съществува пропаст от незнание, която ще бъде преодоляна с времето. Първоначалната реакция на родителите беше остро негативна. Те сметнаха, че се опитваме да унищожим авторитета на родителската институция. Бяха проведени серия беседи и в топоса на Гимназията и в семейна среда за разясняване на целите и търсене на съдействие за постигане на резултати. Когато родителите видяха, че се работи по изграден план с ясни крайни цели, с огромно недоверие и съпротива се съгласиха да съдействат. Подобрението на резултатите и спирането на простъпките ги увери, а в последствие и мотивира да не ни пречат. В последния етап получихме и съдействие. Извадка от интервю( Ноември 23г): Рисуваш ли? Колко често и на каква тематика? Ее, господине, та вие знаете че се опитвам и е трудно, но миналата седмица на изложбата моите картини се харесаха. Машини обичам да рисувам. Искам да стана дизайнер на машини. Как си правиш разцветката, какви тонове харесваш? Топли тонове, миналата седмица забърках такова оранжево. И бежово харесвам и други, много е странно, даже малко се плаша. Но всички цветове ме карат да се чувствам жив. Кака е закачила моя картина в пансиона и смята да им я подари когато се прибере. Знаете ли, че тя ще си дойде за постоянно?.... Какъв подарък искаш, но никога няма да получиш? Не знам, смятам че всичко е възможно. Защо смяташ така? Защото имам приятели и роднини на които да разчитам….. В този модел видяхме, че превантивната работа и намеса в ранен етап доведе до възстановяване на връзките и подобряване на взаимодействието в семейството. Парадоксално беше, че с изграждането на плана за работа с едното дете и резултатите от него, се повлия на отношението и към другото. Това показва системността на семейството, преди да е настъпил момента на сегментиране. Поради финансовата стабилност при семейството тип алфа не се проявяват компенсанторни модели на заместване на желаното. Но още тук се манифестира сблъсъка на желано от родителите бъдеще и мечтаното от децата. Установи се че, мечтата е реална, дали тя ще бъде осъществена, тя трябва да съществува. Във всички семейства се наблюдава представата, че възрастния знае и има правото да избира бъдещето на детето. Представа, чието проявление е и избора на подарък, често неосъзнат избор. Разбира се, че опитността на възрастните им дава основание за едно такова твърдение. И е погрешно да се смята, че те трябва да предоставят пълната свобода на децата, да удовлетворяват капризите и моментните желания, както ще видим при семейства тип бета. Погрешно е като всяко решение на крайности. От друга страна получаването на подарък в най-общия смисъл необвързано със задължение също е погрешно. Дори и той да е насочен към развитие на заложбите на детето. При семействата тип алфа има два поведенчески модела, които са погрешни поради отсъствието на споделената отговорност във вземането на решения за избора на подарък. Тези решения са предизвикани или от желание за изява на родителя чрез подаръка или на нежелание на родителя да участва в този избор. Ще ти избера най-скъпия и модерен подарък, за да ти завиждат и за да разберат, че ти си дете на най-успешния. Ето ти пари, купи си каквото искаш. И в двата модела се проектира личността и комплексите на родителя и се дистанцира детето. И двата модела не внасят елемента на щастие от придобиване на нещо желано, тъй като рядко децата разсъждават с категориите на възрастните. Семейство наричаме го Бета. Състои се от баща и майка с едно дете. Материално са на границата на стандарта, по-скоро с добри възможности. Родителите работят като служители. Широкото семейство включва баби, дядовци, роднини, живеещи близо или в обща къща. Родителите смятат, че осигуряването на материалното благосъстояние е приоритет и делегират правата за възпитанието на други членове на широкото семейство. Същевременно нямат време и капацитет за по-обстоен анализ на поведението и възпитанието на детето. Връзката между родителите и техните родители беше прекъсната от криворазбраната представа за закрила от страна на бабите. А детето, разбрало че баба и дядо в любовта и грижата си премълчават или прощават дребни простъпки и провинения, осмисли своята безконтролност. Битува идеята, че възрастните обичат по-силно внуците отколкото децата си. В същност това е овластяване чрез внуците и възможност за въздействие над своите деца чрез техните. Родителските чувства са изначални и безкрайни, но при семействата тип бета са във вид на компенсаторни мерки. В резултата на тези взаимоотношения детето си позволява да не ходи на училище и да лъже. Често с подкрепата на възрастните. Израстването на улицата, с ценностна система пригодна за вписване в средата на други подобни деца, формира рефлексии за манипулиране. Отсъствието на родителски авторитет дава поле за това. Всяко желание на детето се изпълнява без да се изисква от него нищо. При условие, че не се изпълни желание, детето първо заплашва, а в последствие и извършва противозаконни действия с цел задоволяване на желанието. Често тези деяния са заради самата тръпка, предизвикателство към системата. Имаше данни за употреба на упойващи средства, които се потвърдиха. Получаването на облаги от детето беше единствената му движеща сила. И то смяташе, че всички, включително и преподавателите сме му длъжни. След първото интервю семейството зае защитна позиция. Бяха използвани познанства и връзки с цел да се прекрати работата с това дете и да не се разчуе за проблемите в семейството. В същност това даде възможност за работа, тъй като ги убедихме, че ще огласим проблемите, ако не ни съдействат. Предоставянето на материални облаги на подрастващите без това да е обвързано със задължения е сложен конструкт. Често обхваща отношения и връзки далеч извън границите на тясното семейство. Понякога добронамерена помощ и подкрепа може да се изроди до пречка за възпитанието на детето. Същевременно тук се манифестират и компенсаторния механизъм за даряване на индулгенция и опрощаване на акта на самата манипулация. Даряване с право да бъде лош. Детето се забавляваше да заблуждава, дори злонамерено. Причиняваше раздори и скандали с лъжите си, с цел по-бързото фрагментиране на семейството. Смяташе, че може да управлява живота на възрастните. Семействата тип бета могат да бъдат идентифицирани със стремеж да се задоволи всеки каприз на подрастващия без това да се обвърже с отговорност или задължение. Често в този тип семейства съществува страх от разгласяване на проблема. Основна грижа е как семейството изглежда пред обществото. Детето е само красива фасада на успеха и компенсация на комплексите на роднините си. Дали манифестирането ще бъде чрез модерен телефон или с най-скъпия обучителен курс, училище или школа не се различават по своята същност. Често това са подаръци нежелани от детето. От друга страна подрастващия ясно си дава сметка за незаслужената награда. И това в началото го притеснява, но с течение на времето той го приема за нормално. Ескалацията на това чувство дава увереност за специалност и безнаказаност до степен на агресия и безотговорност. Из интервю на майката ( март 23г) Някога отказвали ли сте на детето подарък, или поне да му го дадете под условие? Не, взимаме му всичко каквото пожелае, дори с цената на кредити. Той не бива да се чувства зле от това, че няма най-доброто. Защо не обвързвате получаването на желана вещ с поемането на задължение? Другите родители дават на децата си всичко без да искат нищо, нима ние сме по-лоши от тях? Задълженията са инструмент за възпитание. Как и кога ще бъде използван всяко семейство решава и от това винаги има последствия. Опитайте да му предложите да подържа собствената си стая в приличен вид и срещу това да получи свободата да кани свои приятели на гости. Баба му му чести стаята и ако отнемем това нейно право ще стане голям скандал. Отделно на това тя трябва да се занимава с нещо, няма как да и го обясним... Из интервюто на детето (март 23г.) За какво си мечтаеш, но никога няма да имаш? За куче, ще ми купят ротвайлер и ще го обуча да бъде злобен! От къде си сигурен, че ще ти купят? Те ми купуват каквото им кажа! Ще можеш ли да се грижиш за кучето? Няма да се грижа, ще го дам в школа за бойни кучета и ще плащам друг да се грижи. А ако откажат да ти купят или да плащат школата? Ще крада, никой не може да ме спре, аз съм малолетен и не нося отговорност. А и вероятно няма да се наложи, като заплаша баба и тя ще ми даде пари. А защо просто не помислиш, че може ти сам да го обучиш и да се грижиш за кучето. Вероятно не си уверен в себе си и за това гледаш някой друг да свърши работата. Това ме навежда на мисълта, че ти си страхливец без покритие. Приятелите ти са прави, че на теб не може да се разчита. Това не е вярно, аз съм уникален, на мен може да се разчита, но само тези които са ми направили услуга. Не ти вярвам, но ще ти дам шанс да го докажеш. Само кажете Ще ти кажа кога и как, но не сега. Предизвиквам те да очакваш… В конкретния случай подходих чрез предизвикателство. Единствено видимо решение в този момент беше да предизвикам любопитство и страх от среща с неизвестен дразнител. Нещо което предстои, не зависи от детето и носи елемент на приключение. Същевременно работата със семейството беше насочена към създаване на връзки вътре в широкото семейство. Материалните придобивки постепенно бяха заменени от време прекарано в общи занимания с родителите. Празници организирани от момчето, което включваше цялата подготовка. Ангажирането в реализирането на семейните празненства беше мотивирано със свободата да взема решения и беше ограничено от бюджет. Постепенно ангажираността на детето в семейството нарасна. То получи свобода да взема решения и да провежда свои идеи. Неговото мнение се вземаше под внимание и вече то не беше краен консуматор, а често генератор на инициативи. Промяната доведе до ангажираност, но и до разбирането, че правата и задълженията са обвързани. Чрез включването му като участник в училищни инициативи, възлагане на задачи в извънкласните форми и спортните празници се изградиха приятелски отношения извън кръга на улицата. Все по-рядко детето отсъстваше от училище. В рамките на новите приятелства, детето установи, че по-важно е доверието и обичта, отколкото материалното благополучие. Из интервю на майката ( ноември 23г.) Отказвате ли на детето подарък, или поне да му го дадете под условие? Не, но то и не се налага, той иска все по-малко и все по-странни неща. помоли за куче, сковал е къщичка и е заградил дворче. Когато му предложих да си избере порода, той поиска от приют. Ще му вземем, но той каза, че ще е след като положи успешно изпитите. Защо казахте, че иска странни неща? Другите деца искат кола, а нашия иска куче, не е ли странно? Не е странно. Той е усетил необходимостта да се грижи за друго живо същество. Уверен е, че ще може да поеме отговорност и да се реализира като грижовен стопанин. Никак не е странно…. Из интервю на детето (ноември 23.) За какво си мечтаеш, но никога няма да имаш? За пропилените години. Много съжалявам за глупостите дето направих и искам да се върна и да започна от начало. Но никога няма да имам тази възможност. Ще получиш кучето за което си мечтаеш. Ще го получа ако го заслужа, инак не е редно. Някога вие ми поставихте предизвикателство, благодаря. До днес не сте казали кога и къде, но не е и нужно. Страха ми да не се изложа беше достатъчно предизвикателство. Чист си от 6 месеца, как оценяваш това? Беше трудно, но ако е лесно не е интересно. Не се гордея, заслугата не е моя. Все още се блазня, отрицанието също е предизвикателство. Смяташ ли, че си си научил урока и мога да ти имам доверие? Аз самия си нямам доверие. Тук бъркаш. И за да разбереш, ще ти възложа предизвикателство. Ставаш ментор на едно дете от 8ми клас, много прилича на теб. Имам ти доверие, че ще се справиш… Бета семействата са мнозинството. Методиката за работа е уникална за всеки отделен случай. Общото е нарушените връзки в семейството в следствие на отношенията към детето. Фетишизирането на подрастващия или опита за овластяване чрез него, независимо дали това е в средата на голямото семейство или е в обществото, води до превръщане на семейството в бета. Този процес е под влияние и на самото дете. То модифицира постоянно своята сила на овластяващ, често несъзнателно, като целта е достигане на пълна власт. Тъй като потребностите му се градират във времето, то изисква все по-неангажирано получаване. И от един етап насетне става безотговорен консуматор на блага. Материалните придобивки са краен брой и ескалацията на консуматорството прераства в упражняване на власт. А властта ескалира чрез делегиране на овластяване. Изхода е промяна на същността на подаръците в две направления: от материални към носещи удоволствие и гордост от личното постигнато; носещи отговорност и задължения във времето, тоест с отложено удоволствие. Детето има права и те са нормативно закрепени. Задълженията са резултат от обичайното право и норма. И са необходими за да се подържа здравословната връзка на отговорност и емпатия в системата на семейството. В този смисъл е и уникалността на методиката на работа за всеки отделен случай. Често в желанието си да запази статута си на овластяващ и манипулиращ, детето се позовава на своите нормативни права. Дори може да потърси закрила от институциите с лъжлива история и обвинения. Институциите разглеждат детето като единствена възможна жертва. Което в конкретни случаи може да бъде пагубно за семейството. Израждането на отношенията в едно семейство започват като малко нарушение в баланса на права и отговорности. Нарушение при което се придава по-голяма тежест на един авторитет пред друг. И ако не бъде възстановен този баланс, то формалната намеса на институциите води до тежък и безвъзвратен разпад. Идеята, че на детето тези неща не бива да бъдат обяснявани за да не се травмира е погрешна. Обяснението на последствията от неговите манипулации и развитието във времето на тези последствия, често е оздравително. Все пак съществува любов и нужда от здраво семейство у всяко дете. Семейство нарича ме го Компенсиращо- Q Състои се от двама или един родител и деца, често повече от едно. В материално отношение има различни разновидности, но те са в полезрението на социалните служби. Често и двамата родители не работят, или единия отсъства, неизвестен. Тези семейства съществуват благодарение на подкрепата на по-възрастните родители; на подкрепа от държавата и социалното подпомагане. Често работещия родител е без договор и за минимално заплащане. Като цяло Q семействата са под социалния минимум и имат задължения към дружества и организации. Ролевите модели на такива семейства са множество. Устойчив модел е неработещия родител да се грижи и да възпитава децата си. Естествено е подаръците в тези семейства да бъдат по-скоро символични, ако изобщо ги има. Но тук най-добре се манифестират компенсиращите механизми и често те са по-ефективни от големите материални награди. Срещано е и проявата на грижа от страна на детето към родителя във вид на малки изненади и дребни подаръци. Подаръците като акт на грижа не девалвират авторитета на родителя, а са сегмент от изградени връзки и уважение. Когато детето е осмислило значението на компенсиращите модели и е възпитано в среда на разбирателство, то проявява грижа към близкото или по-широкото семейство. Често от такива единици под социален надзор излизат хора с добро и толерантно отношение към света. Идеята, че децата се нуждаят от подаръци поради своята ограниченост и натовареност с други същностни характеристики е погрешна. И тази погрешност се показва в семейства тип Q . Често децата в тези семейства работят съвместно с родителите си, поемат домакинските задължения и са овластени да вземат решения. Това овластяване е продукт на тяхното участие в живота на семейството и поемането на задължения извън техните вменени от нормативната рамка. Изместването на целите от участие в учебния процес и личностно реализиране към печелене на пари и подпомагане на семейството не винаги е порочно. Още повече, че е реалност. В рамките на нормативната принуда, това поведение не е толерирано, но то не е порочно по своята същност. Порочността идва от страх и незнание, капсулиране и изолация. Ако това поведение бъде съобразено с нормативната уредба на Кодекса на труда и е под санкцията на педагог и психолог, то е неукоримо. Изискването на упражняване на тези санкции е право и грижа на семейството за едно по-добро развитие на подрастващия, като пълноценен член на обществото. Из интервю на дете живеещо в многодетно семейство в крайна бедност. Има само един родител- безработна майка. Семейството на бащата ги е отхвърлило, а семейството на майката не ги приема и не им помага. ( април 23г.) Какво е нещото за което си мечтаеш, но никога няма да получиш? Всъщност не мога да се сетя за нищо. Мама е добра шивачка и ни шие играчки. В същност много искам да купя на мама и братчето си сладкиши, но то е осъществимо. Ще дойде лятото, ще бера ягоди на чичо срещу надница и ще им купя. Рисуваш ли? Често рисувам за да забавлявам братчетата ми. Какви картинки ги забавляват Коне им рисувам. Те ги възсядат и после ни разказват къде са яздили и какво са видели. Пеете ли в къщи? Мама пее докато шие, ние пеем с нея. нямаме телевизор и за това трябва да се веселим сами. Четете ли книжки? Имаме книжки с картинки и аз чета докато всички заспят. Но е скучно, всички приказки ги знаем. Ще се радвате ли да ви подаря нови книжки? Не сме ги заслужили, но може да дойда да ви помагам, а вие ще ми дадете в замяна книжки. Ще дойдеш да учиш, а като награда аз ще дойда у вас да говоря с майка ти. При посещението набелязахме мерки за подкрепа на семейството. Жената прие предложената и работа. Децата бяха включени в програми за летни платени стажове и се представиха така че работодателите поискаха да останат на работа за постоянно. При условията на Кодекса на труда това беше възможно и се създаде план за работа и обучение за всяко от децата. Беше нужно съвсем малко за да се стабилизират. Широките семейства и от двете страни не приеха това развитие. От страна на бащата предявиха претенции за децата, тъй като те вече бяха в работоспособна възраст и парите от летните им стажове бяха добри. Бащата се намеси с искане част от заплатите да му се превеждат за да даде съгласие за работата на децата му. Семейството на майката смяташе, че ако тя се откаже от родителски права и си намери друг съпруг, те ще се облагодетелстват. Бяха предприели мерки за намиране на кандидат с висок стандарт на живот и бяха спазарили сватбата. Често семействата Q са уязвими и зависими от средата. Но също така имат изградени компенсаторни механизми за съхранение и оцеляване. Както и при подаръците, механизмите на стабилна вътрешна среда дават възможност за търсене на решения извън тривиалните. При нашата намеса и със съдействието на институциите бяха обезсилени претенциите на широките семейства. Работата беше насочена към създаване на кръг от познати и приятели, готови във всеки момент да окажат подкрепа. И когато този кръг беше изграден и майката имаше подкрепата на общността, семейството излезе от зоната на наблюдение и подпомагане. Като благодарност тя е доброволец в кампании които организираме и често е генератор на инициативи за подпомагане. Из интервю на същото дете ( декември 23г.) Купи ли на братчетата си сладкиши? Та аз работя в сладкарница ( по програма за летни стажове детето започна работа като художник на торти в местната сладкарница), купих на мама телефон, че нейния е стар и често трябва да го зарежда. Продължаваш ли да рисуваш коне и после да ги яхате и да пътувате по широкия свят. Естествено Господине! То ще си остане наша тайна. Гасим телевизора, всеки си затваря очите и възсяда своя кон. После разказваме. Нали няма да кажете на никой от къде знаем за държавите. А пеете ли все така? Даже по-добре, по-весело е. Единия ми брат си купи кларнет, голям смях пада, той не може да свири, но се опитва. За четенето не те питам. Но как върви с писането? ( когато започнахме да работим със семейството детето можеше да срича, но не можеше да пише а беше 10 клас) Трудна работа, но съм обещал и няма да прескоча думата си. Преписвам всяка вечер след работа книгата дето ми я подарихте… Поради стабилността на вътрешните връзки в семействата тип Q лесно се постига резултат в направление на положителен изход. От друга страна добрите резултати са устойчиви и водят до бързо справяне с проблемите. Формално-административния подход обаче класифицира тези семейства в риск. Често преждевременно извеждане на едно или повече от децата е в ущърб на цялото семейство и не дава възможност за работа. Страха от извеждане и отнемане на децата генерира капсулиране и недоверие. Това ни лишава от възможността ефективно да помогнем. Често тези семейства могат да бъдат добър пример за вътрешно компенсаторни методи за развиване на любов и съпричастност при условията на натиск. Изучаването на тези модели вероятно би принесла знание и един допълнителен поглед върху въздействието на мерките за подпомагане и справяне с кризи. За съжаление такива изследвания не се провеждат и по-често се прибягва да административни мерки за извеждане на децата в риск. Семейство наричаме го Омега- отхвърлените Като структура то е като семейството Q но с разрушени вътрешни връзки. Често на децата е прехвърлена отговорността за консолидиране и осигуряване на условия на живот. Родителите са с пороци и агресия, изхвърлени от обществото. Многодетното семейство припознава като родител едно от по-големите деца и отхвърля родителя като градивен елемент. В широките семейства те рядко са припознати, а даже и да са приети, те са стигматизирани от порока на своя родител. Обикновено от такива семейства децата се извеждат и настаняват в защитени жилища. Въпреки това те не губят усещането за причастност към биологичното си семейство. С отдалечаване от насилника и средата те започват да идеализират своя биологичен родител и създават трайна вътрешна връзка с идеала. Всеки опит да се повлияе на тази връзка води до агресия и отчуждение. Дори да бъдат настанени в приемни семейства никога не се стига до смислена и реална оценка на събитията. Не се изговарят травмите и в следствие у децата започва процес за митологизиране. В този смисъл семейството Омега никога не престава да съществува. Моделите на поведение на родителя често излизат на повърхността и ако не бъдат изразени и осмислени се превръщат в митология. Детето на алкохолик повтаря модела на своя родител без да го оценява. Тоест родителят продължава да влияе на своето дете въпреки държавната принуда и реалното си отсъствие. Колкото по-драстично е отдалечаването, толкова по-митологично се завръща родителя в съзнанието на подрастващия. Феноменологичността на семейството тук е обхваната в пълния си обем. Семейството влияе чрез отсъствието си. В този смисъл подаръците също добиват митологичен характер. Понякога наблюдаваме убеденост в свръхсили, дарби и генетично предзададени способности получени от отсъстващия родител. Сънища с които детето е наградено за свои действие, често укорими, но приемливи за биологичното семейство. Подаръци чрез усещането за някакво мистично предупределение. Из интервю на дете настанено в Център от семеен тип. (март 23г.) бащата е алкохолик, а майката е проститутка в чужбина. Детето е изведено след тежък побой нанесен от бащата Какво е нещото за което си мечтаеш, а никога няма да се случи? Да бъда като баща си. Той се грижи за моите братя, а аз не мога да му помагам. Отделиха ме и сега той страда за това, пие от мъка. Какво харесваш в поведението на баща си? Той е строг, много държи ние да станем железни хора. Той ме защитаваше когато някой ме обиждаше, той изкарва пари за да ни храни и облича. Какво не харесваш в себе си? Аз съм писарушка, уча тука, а баща ми е боец. Може да пребие всеки от града. Имат му страх, а от мен никой не се страхува. Ти искаш да се наложиш чрез страх и сила, но да ти кажа, че винаги ще има по-силен от теб. И в крайна сметка насилието поражда само насилие. Някога ще те убият и тогава няма значение кой го е било страх от теб. Как виждаш себе си след десет години? Ще имам много деца, жена ми ще ме слуша и ще ми се подчинява. Ще работя за да имаме пари. Ще изкарам книжка и ще се запиша на бокс. Ако ме обучите ще стана електротехник. Мога ли да сбъдна някоя твоя мечта сега? Моля ви да се запознаете с баща ми. Има етична норма, според която на възпитаника не се изказва травмиращо твърдение или предвиждане колкото и реалистично да е. Децата след определена възраст и събития в живота им могат да се смятат за възрастни. И лицемерното позоваване на едно такова етично правило може да доведе до погрешни изводи от страна на детето. Често болезнените и травмиращи решения са по-оздравителни от разказването на „розови облъци“. В себе си детето знае и осмисля истината, не желае да я артикулира. В този смисъл изговарянето на нелицеприятните, но истинни твърдения води до намаляване на пропастта между реалност и митологизиране. То е реален подарък, даващ път за развитие в света на обществения и личностен напредък. Този дар, също толкова мистичен, но обвързан с действия и мерки за реализиране на бъдещето, се сблъсква със статичната и получена безпочвено увереност за уникалност чрез страдание. Сблъсъка между реалност и тотем винаги е в полза на тотема. Поради простотата на решения в митологичния свят той е избран по подразбиране. Подаръка на мистичното семейство от друга страна не носи перспектива, тоест не дава надежда за промяна. А реалността винаги носи тази възможност, тъй че тотема се замества със задание. Изговарянето на нелицеприятната истина може да бъде направено само от позиция на добронамереност и авторитет. Без тези предпоставки, тя би била просто още една обида и заплаха. А децата от имагинерни семейства имат изградена рефлексия към травмиращи декларации. В това отношение те имат поведение на възрастен поставен под натиск. Преди да се предприема каквото и да е в тази насока е необходимо изграждане на връзка на уважение и добронамереност произтичаща от реалността. момента за изговаряне на реалността е съществен. Ако се прибърза, то връзката на доверие ще е слаба и ще се скъса. А ако се изчака, то детето ще приеме за даденост реалността на уважение и зачитане, без тя да може да измести митологичната реалност на имагинерното семейство. При срещата с бащата преднамерено и контролирано ескалирах неговото влечение към алкохола. В присъствието на детето противопоставих моя авторитет с неговия. От срещата детето си тръгна огорчено. Залезът на боговете винаги е болезнен, но доведе до разговори в които бяха изговорени много нелицеприятни неща от миналото. Набелязаха се стратегии за бъдещето. В рамките на игра със смяна на ролите детето осмисли непродуктивните стратегии на бащата, както и по осмисляне на травмите от отхвърлянето на майката. Под закрилата на авторитета на преподавателя възпитаника начерта сам своя бъдещ живот. Отсъстващото семейство не може да бъде игнорирано като минало свършено. То повлиява и определя пътя на развитие. Замитането под масата на събития и преживявания само води до тяхното изтласкване и квалифициране според неизвестна за педагога отправна система. Разумно е отсъстващото семейство да се държи на повърхността на съзнанието, тъй като тогава можем да работим за оценка и преодоляване на травмите. Дори в настоящия и във всеки последващ момент примера на бащата алкохолик стои пред детето и опитва да вземе надмощие над мечтаното бъдеще. И ако по една или друга причина това бъдеще стане твърде хипотетично, ще се обезсмислят резултатите. Това трябва да се има предвид, като успоредно с основния план за развитие се изгради и система за самоконтрол и оценка вътре във възпитаника. Допълнителна педагогическа стойност беше получена в конкретния случай от възможността за контрол и подпомагане от страна на приятелката на младежа. Тя убедено пое функцията на контролиращ и коригиращ авторитет. Срещата с реалния баща беше момента в който стана възможно да се говори и отработи травмата. В резултат на съществуването на реалния образ, а не на митологичния, даваше база за сравнение. В последвалите месеци, макар и трудно, възпитаника преосмисли своята ценностна система и модела си на поведение от агресивен и затворен в себе си младеж в емпатичен млад мъж. Това му даде възможност да си намери приятелка и да установи с нея здрава връзка. За разлика от реалния баща, отсъстващата майка продължава да е митологизирана и това в бъдеще ще влияе. В началната ситуация целта беше да се покаже чрез грижа и невеществени подаръци на детето, че съществуват авторитети наложени чрез знание. Че тези авторитети са ефективни и той може да разчита на тях. И че те не са създадени чрез насилие. Насоката беше за формиране на приятелски кръг от други деца и преподаватели, който да компенсира отсъстващото семейство с друг по-социален модел. Тук трябва да се има предвид и факта, че изместването не бива да бъде с големи отклонения във времето. Тъй като както по-горе отбелязах -отсъстващото семейство е тотемизирано. Но малки промени за по-дълъг период от време дават промяната към която се стремяхме. Из интервю на същото дете ( декември 23г.) Какво е нещото за което си мечтаеш, а никога няма да се случи? Никога няма да мога да се отблагодаря на училището. Никога е много време и вярвай ми ще ти дам възможност поне малко да се отблагодариш. Все още ли искаш да вземеш книжка и да работиш като общ работник? Книжка искам да взема, но предстоят изпити и това ми е по-важно в къс период. Имам проблем, преди знаех и се подготвях да съм физически здрав за да работя в строителството. А сега си мечтая да стана учител и ме е страх, че влака е заминал докато аз съм помпал мускули. Влака никога не е заминал, но защо мечтаеш точно за учителска професия, ти можеш да започнеш като мебелист, горски, електротехник, защо точно учител? Такива деца като мен ще има винаги, трябва да им се подаде ръка. Знаете ли, когато ме изведоха от дома ми с полиция се бях заклел да убия някой учител, социален или изобщо някой от системата. И съм си го представял хиляди пъти. Даже това ме мотивираше да живея. А в един момент разбрах, че вие се борите за мен. Че се карате с колегите си заради мен, че ви мразят заради мен. И не разбирах защо си го причинявате. Постепенно разбрах, трябва да се помага. И сега искам да стана учител защото това е сила. При това не ви се налага да тренирате, да се биете, казвате нещо и то става. Ще поработим доста, но един ден ти ще водиш едно такова интервю и ще видиш, че то не е „казваш и става“… Семействата тип омега имат качеството да се повтарят. Често това погрешно е възприемано като наследствена обремененост. Често тази представа препятства настаняването на децата в приемни семейства. Никой не иска да отгледа дете със заложена алкохолна или друга зависимост, агресивно или асоциално. Приемните семейства не желаят да си причинят отглеждането на проблемни деца. В същност това повторение е резултат от влиянието и фетишизирането на отсъстващото семейство. Рядко се предприемат мерки за отработване на травмите натрупани преди извеждането. И дете живяло с модела на алкохолна зависимост или скитнически живот, смята тези модели за успешни и правилни. При първа възможност тези модели вземат под контрол съзнанието на детето, а възможности винаги има. И когато, след като е изваден от системата на социална закрила, младежа създаде семейство тип омега, никой не се учудва. Махва се с ръка и се казва, че крушата не пада по-далече от дървото. Но дървото отдавна го няма, та от къде пада крушата? Отделно на това не се вземат мерки за отработване и разбиране на негативните чувства съпровождащи самия акт на извеждане и промяната на жизнената среда. А тази обида и агресия е в децата и се сублимира. Като цяло една формално правилна и законово установена мярка, безспорно необходима, се превръща в мярка за създаване на семейства тип омега. Прекъсването на подкрепата и съдействието с навършване на определена възраст е предзададен провал на работата извършена до съответния момент. Видим изход е продължителен мониторинг и психологическа подкрепа на такива деца, далеч след навършване на пълнолетие. Но това може да бъде реализирано само при условие на уседналост в рамките на близкия топос. А в общите условия е неприложимо поради липса на мрежа от центрове за подкрепа. Една начална инициатива в това направление са посещенията ми съвместно с преподавател работил преди мен с такива деца с цел приемственост. В заключение. Азбуката на семействата започва с алфа и завършва с омега и след омега. Между тях има множество особености и разновидности. Има и натрупан емпиричен материал за изучаване. Въпреки всичко решението за работа със съответното семейство в съответната ситуация е по-скоро интуитивно отколкото продукт на знания и опит. Понякога на пръв поглед незначителен факт или дума може да промени стратегията изцяло. В това си битие работата със семействата се манифестира по-скоро като изкуство отколкото като научно познание. Но въпреки всичко основната цел е възстановяване на понятието грижовно семейство. Грижовно към всеки свой член, зачитащо личните права на всеки и защитаващо своята цялост от въздействия на средата. Да, приоритет е доброто на детето, но няма начин това да се постигне без едно добро семейство със здрави връзки. Друг въпрос е какво се разбира под „добро и любящо семейство“? Поради феноменологичния си характер, преценката и респективно мерките зависят от личността на оценящия. И ако той не се позове на феномена, а се подпре на нормата нещата вземат обрат, често непродуктивен. От друга страна позоваването на феномена може да бъде нормативно укорим във всеки момент. Има риск да се преминат граници в стремежа да се проведат решения в рамките на усещането за правилност. Работата по закрила на детето в никакъв случай не бива да бъдат оставени на един специалист, колкото и добър да е. Усещането за правилност е овластяващо и води до заблудата за неизменната непогрешимост. Трябва да има механизми за взаимен контрол и най-вече на топос в който да се създават дизайни на стратегии от широк кръг специалисти. Да се подлагат на критика и обсъждане различини стратегии и модели и да се систематизират знанията и опита за конкретните етнически и териториални групи. Липсата на мрежа от центрове за осъществяване на последващ мониторинг и подкрепа е порок на системата в друг ракурс. Излизайки от топоса на стабилно развитие семействата в риск или възпитаниците попадат във вакуум на незнание и неразбиране. Това от една старан деградира и малкото доверие в системата. От друга страна обезсмисля усилията положени до момента и дава възможност за злоупотреба с доверието на защитаваните. От трета гледна точка превръща семействата с резултати в закрепостени към авторитета на подпомагащия ги. Като цяло работата в сферата на взаимодействие със семействата е на парче и с философията на административно-командното бездушие. Оценката се прави на базата на материалното състояние и в момент когато вече е необходимо прилагането на държавна принуда. Ролята на педагогическия и психологическия капацитет е минимизирана и от императивна е трансформирана в пожелателна. А винаги превенцията е по-продуктивна от рестрикцията. Навременното забелязване на промени в поведението на детето и адекватна интервенция биха спестили множество последващи травми и щети. Но по-честата реакция е на неглижиране и омаловажаване на наблюдението. И когато травмата и нещастието се манифестира в асоциално поведение се вземат мерки „ на пожар“ Тенденциозно в работата не отбелязах редица признаци, които сме имали предвид в рамките на конкретните казуси. Характеристики като; етническа принадлежност, образователно ниво, дори възраст на интервюираните деца, биха изместила фокуса. При определени етнически или териториални групи постигането на подкрепа от общността е по-лесно. При други изцяло зависи от авторитета на търсещия подкрепа за семейството. Във различния възрастов диапазон на интервюираните се набелязаха различни мотивиращи цели. Искам да отбележа, че семейства тип алфа, гама и всички други има в във всеки етнос, група, общество. Методите при работа в различните групи са коренно различни и не може да се типизират и етикетират. От друга страна изначалните психологически модели са краен брой и не зависят от етнос и религия. При едни са манифестирани и видими, при други са прикрити и подтиснати, но съществуват. И тук е другата страна на феномена – дори и да се проявява като изкуство, работата със семействата стъпва на знания и натрупан опит. Интердисциплинарната същност, както и познанията натрупани в емпиричния опит от други изследователи добавят компонента на приемственост. А приемствеността е допустима въпреки модерните технологии и съвременните обществени отношения. Промяната в социалната психология е инертен процес. Все още не наблюдаваме революционни промени. Вероятно след време те ще бъдат регистрирани, но до тогава работят моделите, работели и при Януш Корчаг. Изтегляне 49.41 Kb. Сподели с приятели:
|