Принципи на професионалното ориентиране
Изтегляне 99 Kb.
|
|
ПЕДАГОДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ Магистри
ТЕМА: Принципи на професионалното ориентиране Дисциплина: Кариерно развитие и професионално образование ШУМЕН
Професионалното ориентиране е сложен социален феномен. Това води до множество определения и дефиниции за неговата същност, специфика и характер – съдържателни и акцентиращи върху формата му. Професионалното ориентиране е помощта, оказвана на личността при избор на област на обучение е професия (кариера), така, че да бъде полезна на обществото и същевременно постигне личностна реализация. Професионалното ориентиране е научно – практическа система за подготовка на личността за свободен и осъзнат избор на професия и кариера. То е целенасочена дейност на обществото по оказване помощ на младежите и възрастните при избора на професия. Професионалното ориентиране има за основна цел ефективно подпомогне на хората във връзка с избора на бъдеща професия, направление за квалификация, допълнителна квалификация и преквалификация. Предоставянето на услуги по професионално ориентиране допринася за осъществяване на избор, адекватен на потребностите на пазара на труда и на интересите и възможностите на личността. Осъществяването на дейности, свързани с професионалното ориентиране в България датира още от началото на миналия век. В съвременната теория понятието кариерно ориентиране заменя понятието професионално ориентиране. Кариерното ориентиране обединява избора на професия с избора на възможности за образование, обучение и заетост, като акцентира върху взаимодействието между учене и пазар на труда. Предоставянето на услуги в това направление в рамките на целия живот на индивида е интегрална част на политиката за учене през целия живот. Кариерното ориентиране се свързва с кръг от дейности, които подпомат хората на всички възрасти и на всеки етап от техния живот да определят своя капацитет, компетенции и интереси, да вземат решения за образование, обучение и работа, и да управляват своя индивидуален живот и възможности за учене, работа и други ангажименти, в рамките на които този капацитет и компетенции могат да се придобият и/или прилагат. Такива дейности са информиране и съветване, консултиране, оценка на компетенциите, наставничество, юридическа помощ, обучение за вземане на решение, формиране на умения за управление на кариерата (Резолюцията на Съвета и на представителите на правителствата на страните-членки за насърчаване политиките, системите и практиките в областта на ориентирането през целия живот в Европа, 2004 г.). Услуги по ориентиране може да се предоставят в училища, университети и колежи, в обучаващи институции за възрастни, в службите по заетостта, на работното място, в държавния, общинския и частния сектор. За да бъде надеждна, процедурата по подбора на професионалните кадри трябва да се реализира на основата на няколко принципа, функциониращи като комплекс. Това са принципи „минимум”, абсолютно задължителни за обезпечаването на реалната дискриминативна и позитивно селекционираща функция на диагностичната процедура: Равнопоставеност на кандидатите - реализира се чрез унифицирането и пълнотата на набора на изискваните документи;чрез използване на стандартизиран диагностиращ инструментариум. Адекватност на инструментариума - принципът изисква диагностициращият инструментариум като пакет и по отделно всеки инструмент в него да бъде подбиран според основните характеристики и качества на професионалиста, фиксирани в професионално-длъжностната характеристика на обезпечаваната длъжност. Без това съответствие всяка процедура е хаотична и не целева. Тя няма да може да побере нужния специалист по причина на невалидния си инструментариум. Всестранност на диагностиката- реализира се чрез разнообразието на използваните методи и техники. Да се диагностицират особености и качества на психоемоционално, от една страна, и на поведенческо, от друга страна, равнища;диагностициране и на професионалната насоченост, и на професионалната компетентност и опит;установяване на наличие и степен на творчески и проективни способности. Пълнота и обективност на анализа на данните-реализира се чрез стандартизирана процедура на установяване и оценяване на резултатите на кандидатите. Използват се в съчетание количествено-статистическият и качественият анализи и техники на основата на предварително структурирани показатели и критерии. Конфиденциалност на диагностичната процедура-за кандидата, за фирмата заявител, за фирмата посредник. Да се осигурят необходимите гаранции за довереност и запазване на информация относно миналия професионален опит и личен живот на кандидата, споделени по време на интервютата и работа с другите инструменти. Документалност и автентичност-реализира се чрез записване и съхраняване в картотеката на предприятието или фирмата посредник на документите на кандидата, протокола с анализа на неговото представяне по време на подбора. Тези архивни материали следва да бъдат началните в личното досие на всеки кандидат и евентуално – новопостъпил работник. Познаването, комбинирането и прецизното прилагане на модули, инструментариуми, адекватни на професионално – длъжностните характеристики на обезпечаваните работни места, гарантира изложените принципи и следователно – обективността, надеждността и валидността на подборните процедури. Стана ясно, че професионалното обучение се реализира на теоретическо и на практическо равнище. Специфичен педагогически факт е практическото професионално обучение. Определя се като пространствено, организационно, процесуално (структурно). Места за практическото професионално обучение: училищни лаборатории, учебно-производствени бази на училища, такива бази на сродни училища, учебно-производствени бази на предприятия и фирми, теренът на самите предприятия. Организация на видовете практическо професионално обучение: учебната практика се мисли и планира като плавен преход от учебни към учебно- производствени условия и дейности. Нейна разновидност е добре осъществената учебна лабораторна практика, която има обучителен – формиращ и тренировъчен характер. Учебната практика включва учебно- производствени дейности в училищни или между - училищни центрове за формиране и развитие на конкретни професионални практически умения, но отново предимно с тренировъчен за обучаваните и с демонстративен за учителя характер. Лабораторната учебна практика се разполага в рамките на учебните часове, а учебно-производствената практика обхваща дневно от 2 до 6 астрономически часа с почивките, представлявайки и организационно – темпорален преход към професионалните ритъм и среда. Производствената практика е вторият задължителен компонент от практическото професионално обучение. По света е същност обучение на работното място в рамките на формалното професионално образование – в края на 11, 12 и 13 клас и преди държавните изпити за придобиване на квалификация по професия. Продължителността е различна – четири седмици по 30 учебни часа за втора квалификационна степен и шест седмици по 30 часа за трета квалификационна степен. Обучението се извършва в производствени условия ( в предприятието, в неговите центрове или в училищни такива в наличност на съответната база.) От изключително значение през периода на производствените практики е формирането не просто на професионални компетентности, но на професионални качества и характер; опазването, усвояването, адаптирането кум манталитета на професията, към отличителното ефективно професионално поведение, и то не „въобще”, а в конкретната професионална среда, която евентуално е и бъдещата професионална среда за обучаваните. Структура на производственото обучение: тя се определя от етапността на формирането на професионални умения и навици като процесуална същност на този вид обучение. Повечето автори се обединяват в четири етапа: Ориентировъчен – за добиване на цялостна представа и начална ориентация в дейността. Аналитичен – усвояване на дейността по елементи. Обобщаващ – трайно ориентиране и закрепване на отделните компоненти на дейността като цялостност. Заключителен – вариативно прилагане и упражняване на усвоеното. Доно Василев посочва основните фактори, разнообразни по произход и ситуираност, но с дидактически характер, които влияят върху ефективността на формиране на професионалните умения и способности (компетентности) и на теоретическо, и на практическо равнище на обучението: знанията на учениците, качеството на проведения инструктаж от учителя (специалиста), мотивацията за успех, равнището на самоконтрол, характерът на учебната дейност, количеството упражнения, трудността на упражненията, предявените изисквания към знанията и уменията на учениците, особеностите на придобитите дотук навици (стереотипи на поведение), личностни характеристики на учителя и учениците и ситуираната на тази база атмосфера на неформални, но професионално-педагогически работни по характер взаимоотношения. Въпрос на педагогически и методически професионализъм е овладяването и контролирането на тези фактори в посока на развитието на учениците. Може би най-важното решение, което човек взема е каква професия да избере. На някакъв етап от живота си всеки си задава въпроси като “Какъв искам да стана като порасна?”, “Какви са моите силни и слаби страни?”. Изборът на кариера не е някакво случайно събитие, а израз на личността. Това, което човек постига в работата, както и това което получава от нея, зависи от съответствието между неговата личност и работната среда. Хората са различни и искат различни неща от живота и кариерата си. Някои се стремят към власт, други – към пари, трети – към сигурност. Колкото повече дадена работа отговаря на потребностите и амбициите ви, толкова повече удовлетворение ще получавате от нея и толкова по-реализиран и щастлив ще се чувствате. Истината е, че хората не познават себе си така добре, както си мислят, както и мнозинството от тях не се учат от грешките си. Пътят към професионалния избор е път на самопознание. Изследвайте предишния си опит, предпочитанията и амбициите си, за да разберете какъв е вашият желан професионален път. Вглеждайте се и се вслушвайте в себе си, докато обмисляте определени възможности. Едва след като опознаете по-добре талантите, уменията, нагласите си, можете да помислите: • Какво искате да постигнете в живота и професията си? • Дали желаните от вас резултати са реалистични? • Какви други резултати биха ви донесли удовлетворение? • Какво трябва да направите, за да постигнете желаното? Докато търсите отговор на въпроса “Какво искам да правя?”, не трябва да забравяте и някои основни правила: Не правете заключения на базата на информация от втора и трета ръка. Може би сте чували, че работата на социалния работник е ниско платена и това ви спира да се насочите към тази професия. Проучете въпроса сам. Поговорете със социални работници, работещи например за неправителствени организации. Може би ще откриете, че работата в тази област може да бъде по-добре платена отколкото си мислите. Всичко е възможно, така че постарайте се да съберете информация от различни източници. Запомнете: Нищо не е вечно. Нито едно решение не е окончателно. Всичко може да се промени или преформулира. Осигурете си свободата да бъдете гъвкави и, ако нещата не потръгнат, да поемете в друга посока. Споделете вашите желания с другите. Споделете амбициите си с вашите приятели или близки. Те ще ви дадат и друга гледна точка, както и шанс да разберете по-добре възможностите, които предлага избраната от вас професионална област. Осъзнайте, че изборът на професионален път не е нещо безвъзвратно. Не се стремете да предричате бъдещето. Дори и да мислите върху въпроса какво ще правите след 5 години, едва ли ще сте много близо до отговора. Вашата цел е да разберете накъде да насочите енергията си в момента, както и да й позволите да поеме по този път. Колкото сте по-ентусиазирани от посоката, която сте поели, толкова по-добър резултат ще постигнете. Осъзнайте, че не всички около вас ще бъдат толкова ентусиазирани от вашия избор, колкото сте вие. Е, това е естествено, те не са в главата ви. Някои от близките ви приятели или роднини вероятно ще бъдат дори против избраната от вас професия. И това е добре. Умерена доза несъгласие ще ви даде повече увереност във вземането на самостоятелни решения. Не позволявайте никой да ви обезкуражава в професионалния избор като ви казва, че “шансовете да успеете не са особено добри”. Винаги ще има хора, които ще ви съветват да залагате на сигурното. Такова нещо не съществува. Ако вътрешното ви усещане ви казва да опитате, тогава направете го. По добре да разберете сами какви са възможностите ви, отколкото да се доверите на предположенията на другите за това как ще се справите. А какво е Професионалното ориентиране всъщност? Това е процес, при който се търси ПОДХОДЯЩА професия. За да достигне до този отговор, ученикът е добре да премине през няколко стъпки: да разбере какво може да осъзнае какво иска да направи избор и да реши как да го постигне. Първият етап в професионалното ориентиране трябва да бъде самоанализ на личността - разбор на интересите, равносметка за мотивите на избора. Вторият етап може да се нарече оценка на възможностите, в т.ч. възможности на личността и възможности на средата. Оценяването на личностния потенциал се свързва с диагностика на професионалната пригодност. Професионалното ориентиране не бива да бъде стихийно действие. То би следвало да е целенасочен продължителен процес, започващ от училищна възраст и приключващ в зрялата възраст на личността. Пред всяка личност в съзнателния й живот идва момент когато си задава въпросите: „ А сега накъде?”, „Кой път да поема?”, „ Кой е правилния избор за мен?”. Тези въпроси човек си задава поне два пъти в живота, веднъж след завършване на основно образование и втори път – след завършване на средното си образование. Но този проблем не е само проблем на самата личност, а той е проблем и предмет на самата държава, обект на държавна политика. Не случайно се творят закони и правилници, чрез които всяка личност да има възможност да направи своя правилен избор, своето правилно професионално ориентиране. Професионалното ориентиране включва дейности, подпомагащи хората на всяка възраст и на всеки етап от живота им, при избора им на образование, обучение и професия, и при управление на кариерното им развитие. Някои от стъпките за правилната професионална ориентация на ученика, които е необходимо да се направят от неговите родители: говорене, сериозно, за това кои предмети му се удават, кои му харесват и с какво би се занимавал в бъдеще. Дори и да няма конкретни отговори на този въпрос, то той със сигурност би могъл да ви каже какво не би искал да прави и кои предмети никак не му се удават. От една страна това може да му помогне в бъдещето му ориентиране, защото може би именно по метода на изключването ще открие своята професия. Но от друга страна може да се окаже и уловка, защото често учениците не харесват даден предмет заради учителя или заради трудностите, които срещат. А именно трудностите ни карат да разкриваме неподозирани възможности в себе си и е жалко, че заради някой учител ученикът може да намрази един предмет, в който може би всъщност е много добър. Най-важното е да разберете причините за това да харесва или да не ненавижда даден предмет, затова придружавайте въпросите за това кой предмет харесва и кой не с въпроса какво точно в предмета не харесва и ЗАЩО. Различните подходи в професионалното ориентиране се базират на различни опорни точки: Някои тръгват от това “Какво може” човека, изследват неговите реални знания, умения, таланти и т.н. Други търсят отговора на въпроса “Какво има” като се опират на конкретна информация – какви дипломи и сертификати има, какъв опит има, какви препоръки може да покаже, допълнителни квалификации, награди и т.н. Трети се концентрират върху това “Какъв е” човекът. Изследват характерни особености, темперамент, ценности, начин на мислене, светоглед, отношение към различни неща. Съществува и четвърти подход – на база отговор на въпроса “Какво иска”. Това включва "какво за човек означава успех", "как си представя работата", "какво е важно", "какво очаква" и т.н. От изброените дотук подходи, този е най-силен, защото гарантира нещо много важно за човека - неговата удовлетвореност, щастие и усещане за успех. Търсенето на професионално ориентиране сред младите, така и сред техните родители, които не могат да разберат промените в света на труда, е по – голямо от всякога. Необходимостта от професионално ориентирани от личностно – психологически характер се предпоставя, от една страна, от неумението на подрастващите да преценяват обективно себе си като цяло поради малък жизнен опит, и, от друга – от невъзможността на родителите да дадат квалифициран съвет. Същевременно самото професионално ориентиране е призвано да представи пред младежта перспективите за бъдещето така, че да стимулира стремежите и. Професионалното ориентиране способства за пълноценното развитие и използване на човешкия потенциал на обществото. Правилно организираното професионално ориентиране на младежта и възрастните е ефективен път за съчетаване на професионалните интереси, склонности и способности на личността и заедно с това необходим фактор за регулиране човешките ресурси на обществото и тяхното разпределение и използване. Професионалното ориентиране значително допринася за подобряване ефективността при разпределението и за използването на човешките ресурси, като и за усъвършенстването на социалната справедливост при достъпна до образователните и професионалните възможности. То играе особено важна роля при помиряването на тези функции с упражняване на свободната воля на личността във всичко, свързано със съществуването и. Професионалното ориентиране способства за най –рационалното разпределяне на хората по отрасли и видове труд с отчитане на техните склонности, способности, физически възможности и в съответствие с потребностите на обществото. Литературни източници: Василев, Д. и Я. Мерджанова. Теория и методика на професионалното ориентиране. УИ „Св. Климент Охридски”. С.2003 Искрев, Д. Основи на професионалното ориентиране. Благоевград.2000 Милков, Л. Общуване, култура, професия. София2010 Рашева, Я. и Я. Мерджанова. Професионална педагогика – в традиция и перспектива. УИ „Св.Климент Охридски” 2004 Изтегляне 99 Kb. Сподели с приятели:
|