Проект „Виртуално и реално насилие – превенция чрез интерактивно обучение в училища”

Проект

„Виртуално и реално насилие – превенция чрез интерактивно обучение в училища”

Проект

• 
  Цел на проекта:
  

Проблемът за детското насилие е сложен, но с него може да се работи. Основен елемент от един работещ подход е да се говори за насилието с децата – открито, честно, лично. Израстването на личността е процес, в който от върховна важност е мисленето за себе си, самопознанието, съпреживяването на и сравняването с Другия, осмислянето на собствения опит и действия с тяхната мотивация и отговорност. Най-добрият начин за постигане на тази рефлексия е груповият процес на обсъждане и съпреживяване в условия на доверие и приемане. Има дефицит на такова говорене в средата на израстване на децата. А голяма част от общуването и социалния опит на днешните деца вече се реализира във и чрез Интернет. Затова провеждането на цикъл от дискусионни семинари за учениците на тема “Насилието – виртуалност и реалност” ще насочи вниманието както към безопасното поведение и рисковете в Интернет, така и към тънката граница при преминаване от виртуално към реално насилие.

До момента в България са провеждани различни инициативи за справяне с проблема за насилието. Обучението в толерантност и организирането на различни дейности за изпълване на свободното време на децата са елементи на един по-генерален подход. Множество проекти на институции и неправителствени организации бяха осъществени. Вече две години функционира Горещата линия за незаконно и вредно съдържание в Интернет. Екипът на проекта ще използва пряко опита на Горещата линия и ще се опита да преодолее основния недостатък на провежданите кампании – фактът, че те не работят за личностното израстване на ученика и развитието на социална компетентност

Ключов елемент от подхода на проекта е използването на възможността, която предоставят т. нар. свободни часове. Към момента те са една нежелана, но естествена особеност на организацията на учителската заетост. В случай на непланирано отсъствие на учител, училищното ръководство се опитва да намери заместващи преподаватели по съответния предмет. Свободният час се поема от учител, който не е запознат с индивидуалните особености на учениците, с досегашния подход в преподаването и в крайна сметка води до ниска ефективност. В по-лошия случай часът остава незает от учебна дейност и по този начин се повишава рискът учениците да запълнят времето си с безполезни, а в много случаи - вредни занимания като консумиране на алкохол, например. Вместо неефективни или празни часове проектът ще осигури запълването им с обучителна дейност със собствена ценност за ученика; като ги превърне в действително "свободни часове" – за свободна, ориентирана към индивидуалната личност групова работа. За тази цел ще се осигури необходимата подкрепа и съдействието на училищното ръководство. Ключова част от проекта е създаването на система от процедури във и извън училището за координиране на предоставянето и провеждането на този семинарен курс, включително електронна система и портал за текущо координиране на заявките за дискусии и проследяване на прогреса на всяка група.

Иновативните елементи на проекта могат да послужат като модел за разширяването на практиката след изпълнението на проекта. Изключително важно е интегрирането на личностно-ориентиран подход и неформален процес на учене с училищното образование. Създаването на електронна система за координиране на провеждането на дискусиите ще даде възможност за организиране на разнообразни извънкласни дейности и сътрудничество между училищата в бъдеще. Използването на свободните часове за неформално обучение дава нови възможности на училищните ръководства в претоварения учебен график, като същевременно премахва практиката на неглижиране на децата.

Какво свършихме досега?

• 
  Създадохме екип от експерти за разработка на темите и подготовка и супервизия на обучители за курса “Виртуално и реално насилие – превенция чрез интерактивно обучение в училища”.
  
• 
  Разработихме съдържанието и методологията на интерактивното обучение за ученици от основни и средни училища – 20 теми за ученици между 11 и 14 години и за ученици между 15 и 18 години. Подготвихме Наръчник за водещите.
  
• 
  Създадохме Интернет - базирана платформа и уебстраница на проекта за координиране на процедурите и задълженията на всички включени страни. Порталът съдържа програмата на курса, дизайн на всяка тема, диспечерски механизъм за заявки, координиране и супервизия на водещите.
  

Какво ни предстои?

• 
  Представяне на курса пред училищните администрации и родителските общности на срещи и специални събития.
  
• 
  Тестване на обучителната методика в едно училище в район Дружба;
  
• 
  Тестване на Интернет – базираната платформа и методиката в три училища;
  
• 
  Създаване и подготовка на обучителен екип;
  
• 
  Провеждане на обучения в седем училища на територията на София;
  
• 
  Супервизия и консултиране на обучителния екип;
  
• 
  Създаване на официална форма на сътрудничество и система за координиране на дейностите с училищата, приели курса (10 пилотни училища, 6-8 000 деца). Уточняване на нуждите на всяко училище
  
• 
  Установяване на мрежа за сътрудничество и прилагане на практиката в други училища и общности;
  
• 
  Проучване на нуждите и нагласите на децата (500 респондента) относно рисковете на виртуалното пространство, както и на информираността на родителите.
  
• 
  Популяризиране на резултатите от проекта и привличане на общественото внимание към проблемите на насилието и рисковете във виртуалното пространство.
  

Устойчивост:

• 
  Публикуване на методическото пособие за свободно ползване по желание от учители на уебсайта www.teacher.bg;
  
• 
  Установяване на мрежа за сътрудничество и прилагане на практиката в други училища и общности;
  

• 
  Други проекти, насочени към превенция на насилието: