Програма по музика за всеки клас от прогимназиалния етап и се извършва се извод за българския музикален фолклор в обучението по музика от до клас
Изтегляне 23.51 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- година Научен ръководител: Доц. д-р Таня Бурдева PEDAGOGICHEN ANALIZ NA BALGARSKIA MUZIKALEN FOLKLOR v PROGIMNAZIALEN ETAP
- Ключови думи
- Key words
- Родопската.
- Тракийската.
- Пиринската.
|
ПЕДАГОГИЧЕН АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКИЯ МУЗИКАЛЕН ФОЛКЛОР В ПРОГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП Борислав И. Борисов – Педагогика на обучението по музика, докторант – II година Научен ръководител: Доц. д-р Таня Бурдева PEDAGOGICHEN ANALIZ NA BALGARSKIA MUZIKALEN FOLKLOR v PROGIMNAZIALEN ETAP Borislav Ivanov Borisov Резюме: Докладът представя педагогичен анализ на българския музикален фолклор в прогимназиален етап (5-7 клас) като систематизира народните песни за изпълнение и музикално-фолклорните творби за възприемане (слушане) в 5, 6 и 7 клас. Анализират се обредите и обичаите, музикално-фолклорните области и празниците, които изучават учениците. Дава се информация за учебната програма по музика за всеки клас от прогимназиалния етап и се извършва се извод за българския музикален фолклор в обучението по музика от 5 до 7 клас. Ключови думи: Фолклор, музика, народни песни, обреди, обичаи, празници, учебна програма, прогимназия. Abstract: The report presents a pedagogical analysis of Bulgarian musical folklore in the secondary school (grades 5-7) systematizing folk songs for performance and music-folk works for perception (listening) in grades 5, 6 and 7. The rituals and customs, the music and folklore areas and the holidays the students study are analyzed. Information is given about the music curriculum for each class of the high school stage and a conclusion is drawn about the Bulgarian musical folklore in music education from grades 5 to 7. Key words: Folklore, music, folk songs, rituals, customs, holidays, curriculum, high school. Българският музикален фолклор в 5 клас Обучението по музика в прогимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със спецификата на музикалното изкуство във всичките му разнообразни прояви и с изграждането на музикалноизпълнителски, музикалноаналитични, когнитивни, социални, творчески и други компетентности у ученика, в контекста на задължителните ключови компетентности за учене през целия живот съобразно Европейската референтна рамка. В музикалнообразователния процес по музика в пети клас се създават условия за по-нататъшно развитие на музикалните способности като съществен фактор за пълноценно общуване с музиката и успешно реализиране на музикалните дейности. В хода на учебната работа се развиват уменията за работа в екип, съобразяване с мнението на другите, стимулират се креативно поведение и интерес към начините за търсене, съхранение и разпространение на музикална информация. Акцентът се поставя върху знания за българския фолклор и българското професионално музикално творчество след Освобождението, знания за музикалните форми, жанрове и принципи на формообразуване, както и умения за разпознаване, сравняване и интегрирането им в другите области на образователния процес. Посочените в учебната програма теми за нови знания не бива да се обвързват с ред и последователност на урочната единица, а да бъдат въвеждани във всеки от часовете чрез подходящ художествен музикален материал. Първата музикално-фолклорна област, с която учениците се запознават в 5 клас е Родопската. В нея се изучават песните „Пустоно лудо и младо“, „Рипни, Калинке“ и „Стига ми са момне ле навдигай“. Творбите за слушане, с които се запознават петокласниците са песните „Излел е Дельо хайдутин“, „Вечеряй, Радо“ в автентичен и обработен вариант на Филип Кутев и „Бела съм, бела, юначе“. За възприемане са поместени и „Сворнато хоро“, Шопска и родопска гайда и „Гайдарски мелодии – 100 каба гайди“. В материала за родопската фолклорна област се разказва легендата за Орфей, споменава се за ежегодния фолклорен събор в Рожен, характера на родопските хора и песни, най-характерните инструменти, начинът на пеене, обяснение на диалектни думи и особености, какво е това безмензурна песен, орнаменти и начинът им на изпълнение. Учениците научават понятия като изпълнител и репертоар. Следващата фолклорна област, с която се запознават петокласниците е Тракийската. В нея се изучават песните „Дене, мъри“, „Походих, мамо, погледах“ и „Мари, Марийко“ като последната песен е представена като под област на тракия – Странджа. Песните, които са поместени за възприемане са „Калиманку, Денку“, „Вилай мома, Лазаре“ и „Притури се планината“, а от инструменталнте творби – Хоро „Трите пъти“, „Тракийско настроение“, „Вретенарска ръченица“, „Нестинарско хоро“ и танц „Буенек“. В материала за тракийската фолклорна област се разказва за тракийската песен и нейният характер, обичаят нестинарство, пролетните младежки игри „Филек“, особеностите на тракийското хоро и на песните, най-характерните инструменти и размери, начинът на пеене и обяснение на диалектни думи и особености. Третата фолклорна област, с която се запознават петокласниците е Пиринската. В нея се изучават песните „Китчице, буйна лобода“, „Девойче, бело, цървено, джанъм“ и „Море, кога одех“. Песните, които са поместени за възприемане са „Планино, Пирин“, а от инструменталнте творби – „Тамбурашка мелодия“ и хората „Ширто“ и „Джангурица“. В материала за пиринската фолклорна област се разказва за видовете пиринският двуглас и начинът им на изпълнение, особеностите на пиринските хора и песните, най-характерните инструменти, размери и танци, начинът на пеене, обяснение на диалектни думи и особености. Учениците имат два час за наблюдение на българска народна музика, който според мен не е достатъчен, за да добият представа за богатството на нашия фолклор. Фолклорните области, които изучават петокласниците са: Петокласниците се запознават и с композитори, които са създали творби върху фолклорни мотиви и обработки на народни песни като: Панайот Пипков, Никола Атанасов и Маестро Георги Атанасов. Представят се и есенно-зимни празници като Димитровден, Никулден, Игнажден, Бъдни вечер, Коледа, Нова Година, Богоявление (Йордановден) и Ивановден като по-подробно се запознават с Коледа и Коледуване. Друг обред, с който се запознават е Нестинарството, Кукери и пролетно-летни празници и обичаи като Баба Марта, Благовещение, Гергьовден, Св. Св. Константин и Елена, Еньовден, Великден, Месни и Сирни Заговезни, Тодоровден, Лазаровден и Цветница. Изтегляне 23.51 Kb. Сподели с приятели:
|