Програма по музика за всеки клас от прогимназиалния етап и се извършва се извод за българския музикален фолклор в обучението по музика от до клас


Изводи и обобщение за българският музикален фолклор в 5 клас



страница2/6
Дата28.12.2023
Размер23.51 Kb.
#119749
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6
Борислав Борисов -Педагогичен анализ на българския музикален фолклор в прогимназиален етап
Изводи и обобщение за българският музикален фолклор в 5 клас:
1. Учениците не изучават много народни песни за изпълнение.
2. Фолклорните творби за слушане, са повече от песните за изпълнение.
3. Петокласниците ще развият повече слушателските си умения за възприемане на фолклорна музика, отколкото изпълнителските си способности и качества за изпълнение на такава.
4. Обредите и обичаите са много повече застъпени и по този начин, учениците ще добият много по-голяма представа за българският фолклор и неговото битуване в българските села и градове.
5. Учениците имат два час за наблюдение на българска народна музика, който не е достатъчен, за да добият представа за богатството на нашия фолклор.
Българският музикален фолклор в 6 клас
Обучението по музика в VI клас е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със спецификата на музикалното изкуство във всичките му разнообразни прояви и с изграждането на музикалноизпълнителски, музикалноаналитични, когнитивни, социални, творчески и други компетентности у ученика, в контекста на задължителните ключови компетентности за учене през целия живот съобразно Европейската референтна рамка. В музикалнообразователния процес по музика в VI клас се създават условия за по-нататъшно развитие на музикалните способности като съществен фактор за пълноценно общуване с музиката и успешно реализиране на музикалните дейности. В хода на учебната работа се развиват уменията за работа в екип, съобразяване с мнението на другите, стимулират се креативно поведение и интерес към начините за търсене, съхранение и разпространение на музикална информация. Акцентът се поставя върху знания за българския фолклор и българското професионално музикално творчество след Освобождението, знания за музикалните форми, жанрове и принципи на формообразуване, както и умения за разпознаване, сравняване и интегрирането им в другите области на образователния процес. Посочените в учебната програма теми за нови знания не бива да се обвързват с ред и последователност на урочната единица, а да бъдат въвеждани във всеки от часовете чрез подходящ художествен музикален материал. Първата музикално-фолклорна област, с която учениците се запознават в 6 клас е Шопската. В нея се изучават песните „Дилмано, Дилберо“, „Леле, Свашке“, „Море, чича рече“ и „Що ми домилело, мамо“. Творбите за слушане, с които се запознават шестоокласниците са пайдушко хоро и ръченица из „Тракийски танци“ - Петко Стайнов, „Седна лудо да вечера“ - Бистришки баби, , „Марко Еленка прощава“, Граовско хоро и копаница. В материала за шопската фолклорна област се разкрива характера на шопските хора, танци и песни, най-характерните инструменти, начинът на пеене, шопският двуглас и обяснение на диалектни думи. Следващата музикално-фолклорна област, с която шестокласниците се запознават е северняшката. В нея се изучават песните „Недо ле, Недке“, „Мятало Ленче ябълка“ и „Чие е това момиче“. Творбите за слушане, с които се запознават учениците са „Любе, любе, първо, любе“, Ганкино хоро, копаница, „Какво сей хоро извило“, „Елено, моме, Елено“. В материала за северняшката фолклорна област се разкрива, характера на северняшките хора и песни, най-характерните инструменти, начинът на пеене, обяснение на диалектни думи и особености. Другата музикално-фолклорна област, с която шестокласниците се запознават е добруджанската. В нея се изучават песните „Изгряла е месечинка“, „Стано, Станчице“ и „Калино, Малино“. Творбите за слушане, с които се запознават учениците са „Лале ли си, зюмбюл ли си“-автентично изпълнение и обработка на Филип Кутев, Ръченик, „Из опас“-добруджанска тройка и „Дай, Боже дъжд“. В материала за добруджанската фолклорна област се разкрива, характера на местните хора и песни, най-характерните инструменти, начинът на пеене, обяснение на диалектни думи и особености. Учениците имат един час за наблюдение на българска народна музика, който според мен не е достатъчен, за да добият представа за богатството на нашия фолклор. Учениците се запознават и с композитори, които са създали творби върху фолклорни мотиви и обработки на народни песни като: Филип Кутев, Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Веселин Стоянов и Марин Големинов и дали своя принос за развитието на фолклорната музика. В учебника за 6 клас е отделено място за значението, характера и начинът на танцуване на българските народни танци право хоро, добруджански Ръченик, Чичово хоро, Граовско хоро и Копаница. Учениците се запознават с обреди и обичаи като Бъдни вечер, Коледа, Нова Година и обичаите за дъжд - Пеперуда и Герман с техните значения, действия, смисъл и обредни текстове. От всичко до тук става ясно, че шестокласниците не изучават много народни песни за изпълнение, за разлика от фолклорните творби за слушане, които са повече от песните за изпълнение. Това показва, че те ще развият повече слушателските си умения за възприемане на фолклорна музика, отколкото изпълнителските си способности и качества за изпълнение на такава.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница