Психоанализата е едновременно теория за човешката психика и метод за нейното
Изтегляне 20.53 Kb.
|
|
Какво е психоанализа? Психоанализата е едновременно теория за човешката психика и метод за нейното лечение. Основана е от Зигмунд Фройд между 1885 и 1939 и продължава да бъде развивана от психоаналитиците по целия свят. Психоанализата има четири главни сфери на приложение: 1) като теория за функциониранито на човешката психика 2) като метод за лечение на психични проблеми 3) като метод за изследване и 4) като начин за разглеждане на културни и социални феномени: литература,изкуство, кино, сценични изпълнения, политики и общности. Какво лекува психоанализата? Психоанализата и психоаналитчната психотерапия са за тези, които се чувстват хванати в капана на повтарящи се психични проблеми, възпрепятстващи възможностите им да преживяват щастие с техните партньори, семейства и приятели, пречещи на успеха и реализацията на работното им място и на нормалните им ежедневни задачи. Тревожността, задръжките и депресията често са признаци за вътрешни конфликти. Те водят до трудности във взаимоотношенията и когато не се лекуват може да окажат значително въздействие върху личните и професионални избори. Корените на тези проблеми често са по-дълбоки и не могат да бъдат достигнати от нормалното съзнавано себевъзприемане, поради което се оказват неразрешими, без психотерапия. С помощта на експерт-аналитик пациентът може научи повече за несъзнаваните части на тези разстройства. Разговорите с психоаналитика в атмосфера на сигурност помагат на пацинета да разбере и преживявее части от непознатия по-рано свой вътрешен свят (мисли и чувства, спомени и сънища); това донася облекчение на психичната болка, насърчава развитието на личността и осигурява себеосъзнатост, която укрепва увереността на пациента да следва целите в живота си. Положителните ефекти на психоанализата са трайни; личностовото израстване продължава много след като анализата е приключила. Главните открития и нововъведения на Фройд Работейки с хистерични пациенти Фройд стига до разбирането, че техните симптоми имат смисъл, едновременно скрит и проявен. С течение на времето той научава, че всички невротични симптоми са пратеници, носещи изтласкано – и поради това несъзнавано – психично съдържание. Това го кара да създаде неговото „лечение чрез говор“ (“talking cure”), което променя из основи взаимодействието между пациент и терапевт. Фройд вижда пациентите си шест дни в седмицата, слушайки и отговаряйки на това, което те му разказват, докато лежат на кушетката. Поканени да говорят каквото им дойде на ум, пациентите дават на Фройд асоциации, които отвеждат назад към изтласкани преживявания от детството, към желания и фантазии, засягащи несъзнаваните конфликти. Веднъж осъзнати тези конфликти могат да бъдат анализирани, а симптомите – премахнати. Тази процедура се превръща не само в мощен метод за лечение, но и в ефективен инструмент за изучаване на човешката психика и помага за развитието на една сложна психоаналитична теория за функционирането на ума, а в последно време – и за провеждането на общи и сравнителни изследвания в новото поле на невропсихоанализата. Първите открития на Фройд пораждат няколко новаторски понятия: Несъзнавано: психичният живот се простира отвъд това, което съзнаваме, но също и отвъд това, което е предсъзнавано - т.е., което можем да осъзнаем само като се опитаме да мислим за него. Голяма част от нашата психика е несъзнавана; до нея може да се достигне само с психоанализа. Ранно-детски преживявания са амалгама от фантазия и реалност; те се отличават със страстни желания, неопитомени импулси и инфантилна тревожност. Например гладът събужда желание да се погълне всичко, но и страх да не бъдеш погълнат от някой друг; желанието да имаш контрол и независимост е свързано със страха да бъдеш манипулиран или изоставен; отделянето от важен обгрижващ обект може да доведе до усещане за беззащитност, безпомощност и самота; да обичаш единият родител може да крие риск от загуба на любовта на другия. Следователно ранните желания и страхове завършват с конфликти, които – ако не може да се разрешат - се изтласкват и стават несъзнавани. Психосексуално развитие: Фройд приема, че постепенното съзряване на телесните функции, свързани с ерогенните зони (уста, анус, гениталии) се съпровожда от удоволствия и страхове, изпитвани в отношението с обгрижващия обект, които структурират развитието на детската психика. Едиповият комплекс е централния комплекс на всички неврози. Децата на възраст между четири и шест години започват да схващат сексуалната природа на родителската връзка, от която са изключени. Пробуждат се чувствства на ревност и съперничество; детето трябва да се справи с тях, както и с отговорите на въпросите кой е мъж и кой - жена, кой може да обича кого и да се жени за кого, как се правят и раждат бебетата и какво може детето да прави или не в сравнение с възрастния. Отговорите на тези предизвикателни въпроси оформят характера на зрялата психика и на Свръхаза (вж. по-долу Аз, То и Свръхаз). Изтласкване е силата, която държи в несъзнаваното заплашващите фантазии, свързани с неразрешените части на детските конфликти. В сънищата се осъществяват желания. Най-често сънищата изразяват реализирането на детските сексуални желания или фантазии. Тъй като те се проявяват замаскирано (като абсурдни, странни или несвързани по смисъл сцени) е необходима психоанализа, за да се разкрие несъзнаваното им значение. Фройд нарича тълкуването на сънищата „царския път към несъзнаваното“. Пренос е обичайната склонност на човешката психика да вижда и идентифицира нови ситуации през шаблоните на предишни преживявания. В психоанализата преносът се проявява, когато пациента вижда аналитика като родителска фигура, с която може да преживее отново важните детски конфликти или травми, сякаш е в истинско взаимоотношение дете-родител. Свободни асоциации означава появата на мисли, чувства и фантазии, които са преодолели задръжките, предизвикани от страх, вина и срам (виж по-долу в Същинският психоаналитичен модел и рамката) Аз, То и Свърхаз - Азът е голямата база на съзнанието, психичната агенция, извършваща изтласкването, интегрираща и консолидираща различни импулси и тенденции, преди те да бъдат приведени в действия - То е несъзнаваната част на психиката, мястото на изтласканите и непознаваеми паметови следи на ранния живот. - Свръхазът е водачът на психиката - съвестта, съдържаща забрани, които трябва да се спазват и идеали, които трябва да се следват Големите открития и допълнения към психоаналитичната теория след Фройд: различните направления и школи в психоанализата днес Класически и съвременни фройдисти. Зигмунд Фройд (1856-1939) създава модел на психиката с няколко основни теоретични допускания: психичния живот се активира от енергията на два първични нагона (в първата му нагонна теория - сексуалният нагон и нагонът към самосъхранение; във втората му теория - нагонът към живота и нагонът към смъртта или сексуалност и агресия). Тези нагони представляват изискванията на тялото към психиката и се проявяват като желания и потребности, които търсят специфичен обект за задоволяване. Паметовите следи на тези взаимодействия (включително репрезентациите на значими обекти и отношения) структурират психиката, създавайки все по-сложни образувания, които в крайна сметка са разделят на три главни части. В своя първи топографски модел Фройд говори за системите несъзнавано, Предсъзнавано и Съзнавано; във втория модел – структурния - той говори за Аз, То и Свърхаз. Психичните структури регулират нагонните енергии (хомеостатично) съгласно принципа на удоволствието. Метапсихологията е теория на психиката, която описва психичните функции по отношение на техни динамически (нагонни), икономически (енергийни) или топически ( структурни) аспекти. Изтегляне 20.53 Kb. Сподели с приятели:
|