Въпрос 8. ОРГАНИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА. ДЕЛИР

Виж т.I, II и III от въпрос 7.

Делирът (букв. обезумяване, полудяване, лудост.) е остър мозъчен синдром. Краткотрайна екзогенна психоза от инфекциозен, интоксикационен, съдов, неопластичен или мозъчнотравматичен произход.

Първият белег е нарушеното, замъглено съзнание. Индивидът няма добра ориентация за ситуацията, в която се намира. Нарушено е вниманието и способността за концентрация. Не може да има делир, ако човек е в ясно съзнание! Дезориентацията е в различна степен, възможно е да не е очевидна. Характерен белег за състоянието е, че замъглеността на съзнанието се засилва във вечерните и нощните часове (когато има по-малко стимули от средата). Налице са възприятни нарушения (илюзии, халюцинации, страхови афекти, налудни идеи). Заб.: при органичните разстройства доминират определено зрителните измами.

Страда способността на човека да има адекватна интелектуална продуктивност. Мисленето е разпокъсано (разхвърляна реч). Речникът на болния понякога е неразбираем за другите. Страда и паметта (паметови "измами").

Често е нарушен цикълът сън-бодърстване. Пациентите са неспокойни, неспокойствието се засилва нощем. Възможно е да имат силно изразени афекти - най-често тревожност. Може да имат страх от преследване и да предприемат атаки с цел самозащита.

Обикновено делирът идва и преминава. Ако продължи по-дълго (от няколко часа) има животозастрашаващо въздействие. Изисква спешни медицински мерки за овладяването му, защото страда соматиката на човека (напр. сърцето) и може да доведе до нарушаване на физиологичните функции (пневмония, сърдечна недостатъчност). Това заболяване коренно променя състоянието на целия организъм и не е само психично разстройство.

Избистрянето на съзнанието възвръща ориентацията за място, време и социална среда и дава възможност за критично отношение към психотичните изживявания по време на делира. По правило след отзвучаване на делира е налице частична амнезия за преживяното.