79 желание, абстиненция и куп други неизказани усещания, които ни пречат да се променим. По този начин оставаме пленници на познатата реалност.
Така
нашите мисли и чувства, които са предимно ограничаващи, ни приковават към всички проблеми, условия, стресови фактори и лоши избори, които първоначално са предизвикали стресовата реакция. Държим всички негативни дразнители около себе си, за да можем отново и отново да
получаваме стресовата реакция, защото тази зависимост укрепва представата кои сме и утвърждава самоличността ни. Казано най-просто, повечето хора се пристрастяват към проблемите и условията в живота си, които пораждат стрес. Независимо дали имаме лоша работа или връзка, ние не се разделяме с проблемите си, защото те ни помагат да се утвърдим като „някой“. Те подхранват нашата зависимост от нискочестотните емоции.
Най-вреден е
страхът, че ако проблемите изчезнат, няма да знаем какво да мислим и как да се чувстваме; няма да изпитваме прилива на енергия, който ни кара да си спомним кои сме. Повечето от нас умират от страх, че може да не бъдат „някой“. Колко ужасно би било да бъдеш „никой“, да нямаш самоличност?!
Сподели с приятели: