ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
Факултет по педагогика
РЕФЕРАТ
Агресия и учебна среда – същност, проявления и подходи за справяне
Изготвил: Теменужка Владимирова Георгиева Проверил:
Фак No 21200322061 /гл. ас. д-р Теодор Гергов/
Специалност: ПНУП 1курс – 4 група
Форма на обучение : Задочно
Дисциплина: Педагогическа психология
Гр. Благоевград
Насилието между децата е сериозен проблем,който неможе да се реши от само себе си. Всички ние, условно наречени възрастни (по-скоро заради разликите в годините), като че ли приемаме за нормални проявите на детската агресия. „Те са буйни, невъзпитани, какво можем да направим ние? Нямаме право да ги удряме, наказанията са неефективни, а родителите най-често не им обръщат внимание.” Светът, в който живеем, се усложнява от година на година, а методите ни за справяне са си останали почти от времето на Коменски. В същото време в групите на децата и юношите около нас съществува един друг свят, със своите норми и правила, който родителите и учителите почти не познават. Не напразно социалните психолози говорят за отделна субкултура, в която има сложна йерархия на взаимоотношенията, има звезди и отхвърлени, има лидери и подкрепящи, но често има и насилници и жертви.
Едно от най-честите места където се проявява и съответно понася агресия,това е училището.Ето защо настоящата разработка има за цел да проследи какво точно представлява агресията,кои са причините за агресивно поведение,какво е тормоз в училището,кои са насилници и кои жертви и какво най-вече можем да направим ние по този въпрос.
Традиционно свързваме агресивното поведение с физическа саморазправа (бой, удряне, ритане, щипане, скубане и т.н.) между двама души или чупенето на вещи и предмети. Също така приемаме, че агресивното поведение е личен избор на агресора, че той би могъл да се държи и по друг начин, но съвсем съзнателно решава да бъде "лош". И в двата случая съществуващата представа е много непълна и ограничена.
Едно по-общо и по-точно определение би могло да бъде: агресивно поведение е всяко поведение, чрез което се наранява друго живо същество, друг човек или себе си, или което е насочено към повреждане или унищожаване на вещи и предмети.
Агресивното поведение много често не се дължи на осъзнат личен избор. То може да бъде следствие от различни причини.Ето накратко някои от тях:
Биологични причини-приема се,че при някои хора е генетично заложено да са по-агресивни от други така,както унаследяваме например цвета на очите или косата. Към биологичните причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен и на по-високите равнища на тестостерон при мъжете;
Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси-да овладее агресията си би било трудно за всеки възрастен човек,какво остава за децата,които са в такава възраст,в която се учат да се владеят и като цяло имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си;
Реакция на негативни или травмиращи събития в живота- това е една от най-често срещаните причини и от най-трудните за преодоляване. Когато на едно дете му се случи или стане свидетел на ситуация, която е крайно негативна и която то е безпомощно да промени или разреши, изключитлено вероятно е неговата реакция да бъде агресивно поведение. Класически пример за такава ситуация е дете да стане обект на насилие или свидетел на извършено насилие върху негов близък;
Неспособност за справяне с изискванията на другите - децата се стремят да отговарят на очакванията и изискванията на значимите за тях хора. Понякога обаче тези очаквания и изисквания не са съобразени с детските възможности, интереси и по¬треб¬нос¬ти и вместо да са стимул за развитие, се превръщат в нещо тежко, досадно, повод за недоволство, подигравки и обвинения. Логично е детето да се опита да се защити и да реагира по някакъв начин и доста често това е един или друг вид агресивно поведение;
Заучен модел на поведение - децата постоянно се учат от обкръжението си – възрастни, кино-, поп-фолк-, шоу- и дори политически звезди, връстници, игри, разказвани истории, книги и списания, филми, телевизия, Интернет и т.н. Когато някакви модели на поведение им бъдат показвани често и при това са представени като нещо, което е редно и което е ефективно, съвсем естествено е те също да ги пробват и да ги запазят като стабилен елемент в поведението си.
Сега нека да обърнем по-специално внимание върху един конкретен вид агресивно поведение,което се наблюдава масово в училището – тормозът. Той винаги е насочен към живо същество – не могат да бъдат тормозени вещи или предмети. При тормоза отпада и случайността – той е целенасочен и съзнателно прилаган. Тормозещият е наясно, че причинява физическа или душевна болка, че кара жертвата си да се чувства зле и именно това е целта му. Тормозещите освен това рядко имат чувството, че вършат нещо нередно. Обикновено те си мислят, че жертвата им си го заслужава или ги предизвиква да се държат така с нея.Съществуват три основни форми на тормоз – физически,вербален и индиректен.Физическият тормоз това са добре познатите биене,блъскане скубане,ритане – всички форми на видимо насилие.Вербалният тормоз много често е разглеждан неправилно като по-лека и незначителна форма.Тя включва обиди,подигравки,сексуални намеци,подмятания,даване на прякори,заплашване-т.е. това са начините да нараним някого, като го караме да се чувства зле от това,което му говорим.Индиректен тормоз е форма,за която много малко хора си дават сметка че въобще съществува.Към нея се прибавят:настройване на другите срещу жертвата,говорене зад гърба й и разпространяване на слухове,разваляне на отношенията й с близките й хора,поставяне в социална изолация-не го канят да играе с другите,не го канят на купони и забави,на кино или разходки.
Последиците от тормоза могат да бъдат много,но едно е сигурно – те не са никак благоприятни за абсолютно всички участници в ситуацията.Автоматично се съгласяваме,че те са основно за жертвите на тормоз,но ситуацията е много по-сложна,отколкото изглежда. Ето кои са някои от последиците за жертвите на тормоз:
Чувстват се нещастни и потиснати през повечето време;
Имат ниски самооценка и самочувствие, тоест има голям риск да се подценяват и да са склонни да приемат, че са незначителни и "по-ниска категория" хора;
Чувстват се отхвърлени, изолират се от другите деца, трудно създават приятелства и общуването им с връстниците като цяло е много затруднено;
Понякога се стига до соматични оплаквания, тоест до това, което бихме нарекли "да се поболееш" заради нещо. Така например дете, което трябва да отиде на училище и знае, че има голяма вероятност там да се сблъска с мъчителите си, може внезапно да го заболи корем или глава, да има чувството, че е болно, да вдигне температура и т.н.;
В някои случаи жертвите бягат от училище или направо отказват да ходят там;
Понякога жертвите се озлобяват от преживения тормоз и се превръщат в това, което се нарича жертва-агресор, тоест те търпят агресията на по-силните от тях и после "си го изкарват" на по-слабите от тях;
При преживяване на тежък тормоз някои деца стигат до опити за самоубийство. Част от тях са успешни.
Дотук бяха изброени само краткосрочни последствия. Не по-малко важни са дългосрочните, тъй като преживеният в детството и юношеството тормоз може да доведе до сериозни последици и в зряла възраст. Основни дългосрочни последствия са:
Висок риск от емоционални разстройства,депресия и тревожност;
Влошена способност изобщо да се общува с хора, включително и в сферата на интимното общуване. Жертвите на тормоз много трудно създават отношения на близост и на доверие. Това може да е проблем не само в личния, но и в професионалния живот;
Риск от предаване през поколенията (най-вече чрез предаване на собствената неувереност и неспособност за справяне със ситуация на агресия и тормоз) – хората, които са били обект на тормоз в училище е по-вероятно да имат деца, които на свой ред да бъдат жертви.
Независимо дали разглеждаме тормоза в краткосрочен или дългосрочен план трябва да сме наясно, че тормозът оставя у жертвите трайни следи, които при неблагоприятни условия лесно могат да се превърнат в сериозни душевни, емоционални и психически травми.
Ето и някои от последствията за оказващите тормоз и нескрита агресия ученици:
Нарушават не само училищния ред и дисциплина,но и нарушават правилата и вкъщи,на улицата,на всякакви обществени места;
Голяма е вероятността да имат проблеми с полицията не само в юношеска възраст,но и като възрастни,тъй като агресивното поведение се запазва като постоянна тенденция в поведението;
Имат затруднения при създаването на нормални и пълноценни взаимоотношения с връстниците си;
Голяма част от тях приемат света като грубо, безкомпромисно място, където не е важно да бъдеш приет, да получаваш и да даваш доверие, близост, разбиране и подкрепа. Те остават ограничени в модела на налагане-подчиняване и отношението им към другите се основава на недоверие и очакване за враждебност или провокация.
За тях е по-голяма вероятността да употребяват алкохол и да мамят на изпити,а дори и да носят оръжие в училище;
При тях е в пъти по-висок рискът да не завършат училище и да не си намерят подходяща работа;
Формират изкривена представа за значимостта на собствената си личност;
Като възрастни за тях са характерни по-високи равнища на депресия;
Има висок риск от предаване през поколенията – собствените им деца често проявяват високо равнище на агресия:
Пренебрегват правата на другите и лесно настройват хората срещу себе си.
Парадоксално се оказва, че част от последиците от тормоза (и особено дългосрочните) са еднакви при мъчителите и жертвите. Такива са например податливостта към депресия, трудността да се формират пълноценни отношения с другите, вероятността за предаване през поколенията и т.н. За да предпазим децата си от агресията и тормоза в училището трябва да вземем активни и точни мерки за предотвратяването им.Как обаче да сме сигурни дали нашето дете е тормозено или оказва тормоз върху някого?Първо трябва да сме наясно с някои от признаците които показват „предразположеност” на детето да бъде потенциална жертва на тормоз.Ето кои са тези особености:
Тихи,плашливи,неспокойни и несигурни;
Чувствителни и лесно раними;
Реагират на трудностите и лошото отношение кам тях с плач и затваряне в себе си;
Имат ниско самочувствие и малко приятели;
Често стоят изолирани от другите,от груповите игри и занимания;
Постоянно имат нужда от родителите си и от техните грижи;
Не са агресивни освен в редки случаи;
Физически изглеждат слаби и крехки,дори непохватни.
Много често децата жертви на тормоз не искат да споделят какво им се случва. От една страна това може да се дължи на притеснение и срам, както и на нежелание да се показват безпомощни и неспособни сами да се справят. От друга страна стои страхът от отмъщението на мъчителя, а мъчителите обикновено са много изобретателни в това да насаждат ужас в жертвите си от последствията, в случай, че решат да се оплачат. На трето място стои неписаният детски кодекс, че хората, които "обаждат" другите или ги "портят" (според по-новия ученически жаргон ги "изказват" на учителката) са "предатели" и никой не иска да има нищо общо с тях и ако някоя жертва го направи се оказва в още по-голяма изолация. На четвърто място съществува една тенденция, която никак не представя в добра светлина възрастните, а именно – личният опит на децата им е показал, че споделянето с възрастни, независимо дали учители, родители или други, доста рядко води до прекратяване на тормоза.Ето защо родителите трябва да са добре подготвени,за да „усетят”,че с детето им се случва нещо.Съществуват основни признаци в поведението на детето,които могат да „подскажат” на родителите,че тяхното дете е обект на тормоз:
Често е уморено,раздразнено,плаче,липсва му апетит,има нарушен сън;
Нощем сънува кошмари;
Променя маршрута до училище или обратно до вкъщи;
Става грубо в отношенията си,отговаря на отправените му забележки;
Закъснява за училище или на прибиране от там;
Има синини,охлузвания,одирания,скъсани дрехи – следи от физически схватки;
Избягва да присъства в определени часове (особено физическо);
Боли го глава,корем;
Забравя,разсеяно е,отпаднало е;
Страхува се от внезапни шумове,тъмно,физически контакт;
Нервно е,гризе си ноктите,има тикове,започве да заеква;
Разваля си успеха в училище и все не му стигат парите.
След като знаем всички тези „симптоми” на тормоза в училище,време е да потърсим начини да го спрем.Първото нещо,което трябва да направим,е да си дадем сметка,че от помощ се нуждае не само жертвата,но и насилникът,защото това е проблем,който не е едностранен.В следващите редове ще се опитам да дам някои препоръки относно превенцията на агресията и насилието в училище.
Най-напред ще разгледаме случаят,в който вашето дете е жертва на тормоз.Много смелост се иска от едно дете,за да сподели,че го тормозят.Щом обаче е направило тази стъпка то се нуждае непременно от вашата 100% - ва помощ.Какво обаче можете да направите вие?Първата реакция на родителите често е да се поддадат на гнева и да се втурнат при директора да искат обяснения и сурово наказание за виновниците. Това обаче не е правилният път за решаване на проблема.
Ако разберете, че детето ви е обект на тормоз, постарайте се да следвате следните три стъпки:
Сподели с приятели: |