Възникване и развитие на предучилищната педагогика Разработил: доц. д-р И. Стоянова
Терминът „педагогика” идва от древногръцките думи „пайс” – дете и „егейн” / или „ъгейн/, което означава ръководство на детето, „водене на детето”, „детеръководство”, а в по-широк скмисъл – и възпитание на децата, свързано с определена практическа дейност.
Произлязла първоначално от философията, педагогиката е самостоятелна частна наука, или подсистема на науката като цяло, съобразно системния подход и теорията за системите.
Педагогиката – съответно предучилищната педагогика се оформя като самостоятелна наука едва през 17 век, но проблемите свързани с възпитанието на детето, са обект на внимание на изтъкнати учени още от древността.
Всички педагогически идеи се водят от философски виждания. Аристотел и Платон изказват мисли за възпитанието.
Всички педагогически идеи се водят от философски виждания. Аристотел и Платон изказват мисли за възпитанието.
Началото на педагогическата наука поставя чешкият педагог Ян Амос Коменски с написването на своята Велика дидактика (1632г.). Със своята „Велика дидактика” той поставя началото на системната педагогика като отделна наука.
Важно наследство в творчеството на Коменски е създаването на теорията на предучилищното възпитание. Той формулира изискването за възпитанието на децата от предучилищна възраст.
Според него водеща задача на предучилищното образование е подготовката на детето за обучение в началните класове. Той разработва динамична комплексна система, чиято цел е формирането на цялостна детска личност с определено равнище на развитие. Коменски счита, че в основата на готовността на детето за училище е емоционално-волевата му нагласа.
Коменски поставя основите на предучилищната педагогика като наука за възпитание на децата от първия период на детството до постъпване в училище
