Ролята на детската градина за формиране на екологична култура у децата в предучилищна възраст
Изтегляне 2.85 Mb.
|
Свързани:
втори доклад
- Навигация на страницата:
- ПРИЛОЖЕНИЯ
|
РОЛЯТА НА ДЕТСКАТА ГРАДИНА ЗА ФОРМИРАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНА КУЛТУРА У ДЕЦАТА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ Катя Кирилова ДГ "Васил Левски" - филиал Главният момент в нашето разбиране за широта на формирането на екологическата култура на личността се състои в отчитането на безусловната необходимост от педагогическото използване на възможностите, които възникват в процеса на взаимоотношенията на детето с човешката група, духовната и материалната култура и природата. Много от въпросите, които пряко засягат обществото, имат ярко изразен социално-екологически характер, като неграмотност, бедност, безработица, престъпност,отношения между половете, етнически конфликти. Педагогиката на формиране на екологическата култура на личността има за своя предмет отношението дете-среда, в което водещо значение има аспектът дете-феноменология на природата, в това число и на собствената В този аспект приемаме, че природата е един своеобразен прекрасен свят от обекти, върху които е насочена човешката дейност, те са носители на определени значения, които проявяват своя смисъл през призмата на възприемането им от субекта. Детето е развиващ се субект на дейността и следователно неговите отношения с природата могат да бъдат изследвани през призмата на това как то си въздейства с нея и в контекста на това взаимодействие не само развива ценностните си ориентации , но и твори собственото си Аз. Формиращата се екологическа култура на детската личност оказва влияние върху ориентацията и оценката на състоянието на заобикалящата среда и избора на поведение. Не бива да се подценяват и другите два фактора, които влияят върху определянето на основните стратегии на формирането на екологическата култура на личността- икономически и политически, които обсаждат детството и слагат своя отпечатък върху него. Урбанистичното общество от своя страна също ограбва детството и ограничава възможностите за контакт с природата, което е още по-голямо предизвикателство за педагозите. Екологичният проблем е един изключително актуален проблем на нашето съвремие. Опасността от екологична катастрофа нараства, поради бързите икономически темпове на развитие на обществото. Земята е наш дом. Ние сме длъжни да се грижим за нея, да я опазим и съхраним жива за нас и нашите деца, за идните поколения. Организирането на познавателна дейност на децата изисква конкретизация на понятията и постепенно разширяване на обема им. Основна задача е системно да се обогатяват познанията на децата за околната действителности да се развиват умствените им способности в тяхното единство. Необходимо е да се извърши преход от непосредствена любознателност към преднамерено съзнателно учене. Според К. Галчева екологичното възпитание в предучилищна възраст е „своеобразен организиран процес на педагогическо взаимодействие, насочен към конкретни цели, поставяне на основите на положителното отношение на личността към природата чрез усвояване на знания за нея, формиране на интелектуални, нравствени и естетически качества, както и овладяване на подходящи начини за взаимодействие на детето от предучилищна възраст с природата (1, с15) Гьоте нарича природата „творец на всички творци”. Природата е неизчерпаем извор на красота, радост, всепризнат източник н духовно обогатяване на децата.От най-ранна възраст, непосредствения контакт със свежата зеленина, цветята и билките, заедно с чистия въздух оказват благоприятно оздравително въздействие върху малките детски организми, детето осмисля своята лична роля и отговорност като индивид в обществените усилия- природата да е по-чиста и по-красива, а природата ще ни дари с чудни дарове.(4) Малкият човек възприема света непринудено и емоционално, което осигурява по-трайно задържане на паметови образи, тъй като във възрастта 4-7г. мисленето е предимно образно. Непосредственият контакт с природата е залог за яркост и динамичност на образите и картините на заобикалящия свят, а това, което е важно за детето , става неразделна част от практическия му опит. Макар и малко детето може да осъзнае факта, че поддържането и равновесието на природата е възможно само ако всеки човек положи усилия в тази насока.(5) Малки и големи трябва да разберат, че природата е ценност, човек е част от тази ценност, природата е здраве, сила и бодрост и трябва да се пази , да се грижат хората за нея и да я съхраняват. Вместо да чакаме някой еколог или политик да се погрижат за природата, най-добре ние самите да се заемем с това. Опитайте се да засадите дръвче, ако сте го направили вече, защо пък да не повторите, постарайте се повече за природата и за бъдещето на децата си. В детската градина екологичното образование не се осъществява в отделно образователно направление. То има отношение и може да се осъществява в абсолютно всички направления и дейности. Децата трябва да наблюдават растенията и животните, да се отнасят грижливо към тях, по този начин да създават първите си връзки с околната среда. Така у тях ще се роди първото чувство на любов към родината и към всяко живо същество. Ще ги заобикнат и ще ги опазват. Децата трябва да привикнат към внимателна наблюдение на заобикалящия ги свят и това никак не е трудно, защото живота в природата събужда голям интерес у тях. Детският интерес към растенията и животните и правилното екологично отношение към тях, не зависи само от знанията на педагога, но и от методическия му подход. Формите за организация на работата по формиране на екологична култура на деца от предучилищна възраст в условията на детското заведение са: занятието- има за задача да осигури условия за осмисляне на екологичната съдържание, за осъзнаване на представите за околната действителност, за активизиране познавателната, нравствената, естетическата и практическата страна за екологичното формиране на детската личност. екскурзията и разходката- те създават условия за разширяване и задълбочаване обема на възприятията за външните и вътрешни особености на обектите. Представите за състоянието на растенията и поведението на животните от близките природни съобщества се допълват с представи за особеностите на неживата природа. Децата констатират промените в растителния и животински свят чрез сравнението, запаметяването и разсъждението, достигат до изводиза факторите, които предизвикват развитието в природата. Особена роля при изпълняването на екологичните задачи имат демонстрацията и показът, като похвати, организиращи познавателната дейност на децата върху сетивна основа. играта-нейната универсалност се изразява в това,че може да бъде използвана като средство , както в организираните форми, така и извън тях. Замисълът подчертава познавателно, естетическо или нравствено отношение към околната среда и природните обекти. самостоятелната дейност в различните режими, включително и трудовата дейност- създават условия за претворяване на знанията, чувствата и преживяванията в практически житейски ситуации, за действено осмисляне на екологичните ценности, за изживяване на удовлетворение от положените грижи за природния обект, за формиране на конкретни умения и сръчности за екологична дейност. работа с родители-повишаване на екологичната образованост на семейството, както и заинтересованото участие на родителите определя екологосъобразното отношение на детето към самото себе си. квалификационна дейност на детските учители-съдържанието и е насочено към повишаване на екологичната им информираност към методиката на екологична възпитателна работа. Наред с традиционните форми на работа, планирани като игрово познавателни задачи-наблюдение и беседа, се включват и практико-преобразуваща, изследователска дейност и експериментиране, при което децата да се осъзнаят като истински фактори за опазване и възпроизводство на средата около тях. Играта на децата от предучилищна възраст има отношение към формирането на екологическите представи(дидактическата игра), изграждането на емоционално-ценностно и естетическо отношение (театрализираната игра) и развитие на желанието за екологосъобразно поведение (сюжетно-ролева игра). Нашата градина спечели проект „Слънчева и зелена детска градина”. Проектът е насочен към създаване на подходяща материална среда, в обособено открито вътрешно дворно пространство за реализиране на ситуации за повишаване на екологичната култура в образователно образователния процес. „Пътувайки” през цялото вълшебство на природата, децата ще открият себе си и другите като част от общите усилия, за утвърждаване на ценности за опазване на еко-системата като разбиране, отговорност, участие, солидарност. Трудовата дейност нашия природен кът създава условия за формиране на психическа готовност за спазване на основни правила за екологично поведение. Децата придобиват усещане за собствен принос за опазване на света, самочувствие за можещи и знаещи личности. Екологичната отговорност на детския учител е огромна:той е част от социалната среда на детето и влияе професионално върху вътрешната среда с нейното телесно и духовно съдържание. И тук от особено значение е личният пример на педагога. С негова помощ правилно се насочват и ориентират детските възприятия и чувства към действително красивото и към естетическите ценности в природата, полагат се основите на естетическия вкус. Изграждат се критериите за добро и лошо, красиво и грозно, полезно и вредно. Изпълнението на проект „Слънчева и зелена детска градина” в нашата детска градина осигури вълшебно потапяне и пътуване н природата. Провокирахме детския интерес към заобикалящата среда и пробудихме положително отношение към природата. Другата цел на проекта -да проведем изследователската и експерименталната дейност на открито. Задачи, произтичащи от тази цел: Формиране на практически знания и умения у децата, свързани с изучаване на природата. Наблюдение на природата и природните процеси. Природосъобразен и здравословен начин на живот. Екологично възпитание и природозащитна култура у децата. Чрез целенасочено изследване на предмети и обекти постигнахме изявяване на значими и интересни за децата техни признаци и свойства. разумен, балансиран и силно емоционално обагрен обем от представи за заобикалящия природен свят. Според мен не трябва да търсим най-добрата педагогическа практика, а да намираме най-доброто индивидуално решение. Учителската работа е една от малкото, които измерва своя успех през успеха на другите. Важното е да сме заедно! ЛИТЕРАТУРА 1. Янакиева, Е. Методически основи на екологичното възпитание - Педагогика, бр.4, 2002. 2. Книга за учителя-издателство ”Бит и техника” 2021 3. Атанасова, Т., "Еко възпитание", 2010 4. Янакиева, Е., ”Аз съм потокът, а ти реката, в която се вливам”,2000 ПРИЛОЖЕНИЯ ПРИЛОЖЕНИЯ Изтегляне 2.85 Mb. Сподели с приятели:
|