Роми и каруци, кръстчета и забрадки това ли е основната дейност на комисията?

За съжаление Столичната община поднесе въпроса с каруците твърде изкривено, като каза, че комисията им разрешила да минават през центъра. Става дума за нещо съвсем друго. Те по принцип са разрешено превозно средство. Общината обаче, незнайно защо, има възражение срещу тях, но не ги забранява напълно. Отчитайки, че София не е град, който се връзва с такова возило, тя предприема една палиативна мярка. Затваря изходите на ромските квартали за каруци. Оказва се, че само каруците измежду всички превозни средства имат забрана да излизат извън определени квартали, които по съвпадение се оказват ромски. Затова препоръчахме на общината да осигури поне една улица, която да свързва тези квартали. Очевидно е, че става дума за несправедливост. Вниманието обаче се концентрира другаде. Сигналите на етническа основа отново станаха водещи през тази година, но причината е малко странна. Наскоро ромската информационна агенция "Дефакто" подаде 17 жалби срещу различни медии заради статии като "Циганин уби жена си". Оплакват се, че се акцентира на произхода на убиеца и смятат, че този факт няма значение. Според мен те изкуствено вдигат бройката на етническите жалби и по-голямата част от тях са несъществени, но това ще преценим след проучване.

Ако това е така, нещо в нашата разяснителна работа не е както трябва. В Закона за защита от дискриминация се влага много по-широк смисъл за понятието. Това е всяко неравно третиране. Има специално посочени случаи, в които то е позволено. Нека ви дам един пример, с който не съм предполагал, че ще се сблъскам. Двама служители обядват в стола на държавна институция. Единият е млад, а другият е от по-старите в службата. Новият сяда до стария, но той го гони и казва, че тази маса е само за такива като него. Интересното е, че сигналът беше подаден от работодателя, до който е стигнал този слух. Потърпевшото момче е израснало без родители, от малцинствен произход е, а и това му е първото работно място. Все още обаче малко хора знаят и могат да опишат какво е дискриминацията и дали са поставяни в такава ситуация. Принципно обаче спектърът на жалбите се разширява и вече не става дума само за етнически проблеми.

Наблюдава се ръст на жалбите за нарушено право на труд. Типичните оплаквания са за размера на възнаграждението, например за една и съща работа се плащат различни пари. Оплакват се обикновено жени, които вземат по-малка заплата от мъже на същата длъжност. Честно да ви кажа, са прави, досега сме се произнасяли в тяхна полза. Може да се каже, че проблемът със заетостта е станал най-острият в обществото и дори измества етническите проблеми. Хората вече са по-чувствителни към запазване на работното място или евентуалното му изгубване. Просто това за тях е най-важното и те се стремят да го бранят. Особено когато става въпрос за частни работодатели. Вероятно една от причините е слабият контрол върху дейността им. Давам ви пример със заключените тоалетни в една фабрика с надпис "Само за италианските специалисти". Това е очевидна дискриминация и вероятно трудно ще се случи в държавна институция. Имахме жалба и срещу бившите собственици на БТК, при които се установи дискриминация заради синдикална дейност. Ограничават дейността им в компанията. Имаме няколко жалби и срещу "Лукойл" по същия повод.

Случаите, в които може да прави това, са записани изрично в закона. Тя не може произволно да определя. Ако самата длъжност изисква точно определен пол, тогава е възможно. Но например за вашата професия няма основателна причина, поради която да се предпочете единия пол, тъй като и двата могат да вършат тази работа.

Малко са, въпреки че има много силни неправителствени организации в тази сфера. Далеч съм от мисълта, че проблемите на хората с различна сексуална ориентация са решени. Обществото като цяло сякаш е толерантно, но има какво да се свърши в сферата на законодателството. Например при еднополовите двойки има проблем с присъждането на наследство. Често проявление на сексуалния тормоз е изричането пред друг на нежелани от него действия. Знаете, че често се случва между колеги да се подхвърлят солени закачки. В момента, в който шегата стане нежелана, тя е дискриминираща. Сега имаме преписка срещу човек, който отправя сексуално предложение към колежка, уж на шега, която му отказва, но той продължава да го прави, пак уж на шега. Това си е чист сексуален тормоз!

Част от жалбите са подадени в момент на силна емоционалност. Впоследствие, като потърсим подателите за изслушване, те се отказват. Ние не сме обективни като съда, който трябва само да отсъди кой е прав и кой не. Ние сме пристрастна страна, защото сме длъжни да подпомагаме на дискриминираните. Помагаме на хората да формулират жалбите си юридически. Често обаче искат от нас неща, които не са в правомощията ни. Особено правото на труд. Например при неправилно уволнение или иск за обезщетение търсят защита от нас. Мнозина знаят, че не сме правилният орган, но решават да опитат. Имах случай с лекарка, която се жалва, че работи само втора смяна и се оказа, че работодателят я третира неравно с останалите, което води до разлика в заплащането.

Странно е, но в по-малките населени места тази година хората са по-активни. Имаме значителен ръст на подадените жалби и за първото полугодие те надминават целия обем от миналата година. Едва ли защото има повече дискриминация, по-скоро хората добиват повече смелост да си търсят правата.

Бих посъветвал всеки сам да си защитава правата. Няма разлика, въпреки че в повечето случаи организациите облекчават процеса. Но дори да сте сами, нашите юристи ще ви помогнат. Една организация представлява интересите, но тя не е самият човек, по редица признаци на дискриминация тя не може да е полезна.

Основната разлика е, че предоставяме много по-бързо и безплатно производство. Два месеца е максималният срок на една преписка. Понякога се проточва по-дълго, но практиката е в рамките на месец-два да приключим с решение. Основната разлика със съдебното производство е, че нашата работа не приключва с постановяването на решение или с обжалване пред Върховния административен съд. Ние продължаваме да следим дали се изпълняват предписанията до пълното преустановяване на дискриминацията. Случва се дори да възстановяваме пътните разходи на някои жалбоподатели. Ако се наложат експертизи, те също са за сметка на нашия бюджет.

Минималната е 250 лв., а максималната - две хиляди. Който обаче не изпълни решение на комисията в определения срок, се наказва с до 10 хил. лв. В случай че нарушението продължава още, наказанието се увеличава на 20 хил. лв. Всички глоби се внасят по сметката на държавния бюджет. Събират се доброволно или от Агенцията за държавни вземания.