Интернет адрес всеки сървър, свързан към Интернет има числов ip адрес, състоящ се от четири групи цифри



Дата18.02.2017
Размер91.12 Kb.
#15192


Интернет адрес - всеки сървър, свързан към Интернет има числов IP адрес, състоящ се от четири групи цифри (например-112.160.2.300).

За щастие е създадена система за трансформиране на числата в имена, които по лесно се запомнят. Числата се заместват с имена на области и подобласти.



IP адресът е уникален номер, много наподобяващ телефонен номер, който се използва от машини (обикновено компютри), за да се свързват едни с други, когато изпращат информация през Интернет или локална мрежа, използвайки Интернет протокол (IP). Той позволява на машините, които изпращат информацията, да знаят къде да я изпращат, а на машините, които получават информацията, да знаят, че тя идва от желаното местоназначение.

World Wide Web (Уърлд уайд уеб; съкратено WWW или W3; още The Web, буквално „Паяжината“), наричана същосветовна мрежа, мрежата или само уеб, е система от взаимно свързани хипертекстови документи, достъпни през компютърната мрежа Интернет. Документите в World Wide Web, наричани уеб страници, могат да съдържат текст,изображения, видео и други мултимедийни компоненти, а връзките между тях се осъществяват с помощта на хипервръзки.




Уеб сървърът (на английски: Web server) е приложна програма, сървър, която позволява на даден компютър да предоставя информация на други компютри, под формата на страници с хипертекст.

Уеб сървърът предоставя информация на клиент под формата на HTML документ. За пренасянето на информацията се използва протокола HTTP. Често Уеб сървърът се използва за предоставяне на информация и в други формати — най често това са изображения във форматите PNG, JPEG и GIF; XML документи и др.

Най-популярните Уеб сървъри са Apache и lighttpd.

Обикновено Уеб сървърът позволява свързване с външни приложения, които да обработват информацията, преди тя да бъде изпратена до клиента, с помощта на т. нар. CGI скриптове. Тези скриптове могат да бъдат написани на един от много езици за програмиране, но най-често използваните езици са PHP, Python и Perl.

Източници: www.wikipedia.com




Електронната поща (на английски: electronic mail), съкратено е-поща или имейл (email или e-mail), е метод за обмен на цифровисъобщения през Интернет или други компютърни мрежи. Схемата показва обичайната поредица от събития, когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя клиент за електронна поща(MUA). Тя попълва имейл адреса на получателия и натиска бутона за изпращане.

1. Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола SMTP, за да го изпрати на локалния пощенски сървър (MTA), в този пример - smtp.a.org, поддържан от интернет доставчикът (ISP) на изпращача.
2. Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP protocol, в този пример -bob@b.org. Интернет имейл адресите са низове от вида localpart@exampledomain. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия домейн. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките насистемата от имена на домейни (DNS).

3. DNS сървърът за домейна b.org, ns.b.org, отговаря с MX запис, съдържащ пощенските сървъри в домейна, в примера - mx.b.org, сървър, поддържан от интернет доставчика на получателя (Bob).

4. Smtp.a.org изпраща съобщението на mx.b.org, използвайки протокола SMTP, a той от своя страна го поставя в пощенската кутия на получателя.

5. Когато получателят провери входящата си поща със своя клиент за електронна поща, той прочита съобщението от пощенския сървър, използвайки протокола POP3.

Източници: www.wikipedia.com


Система за имена на домейните (на английски: Domain Name System), DNS представлява разпределена база от данни за компютри, услуги или други ресурси свързани към Интернет или частни мрежи, с чиято помощ се осъществява преобразуването на имената на хостовете в IP-адреси. Това улеснява работата на потребителите на Интернет услуги. Вместо да въвежда IP-адрес (комбинация от цифри) за да достигне до даден ресурс в мрежата, потребителят може просто да въведе неговото име (домейн).

Информацията за IP-адресите и имената на домейни се съхранява на DNS-сървърите. DNS е разпределена дървовидна система от обвързани чрез логическа йерархия сървъри. В основата на тази структура са сървърите, съхраняващи:



  • домейни от първо ниво (top-level domains) — например .com.org.edu и т.н. и

  • множество домейни на държавно ниво (country-level domains) — .bg (за България), .fi (за Финландия), .fr (за Франция) и т.н.

Името на домейн се състои от две или повече части, които са разделени от точки. Например wikipedia.org

  • Най-дясната част изразява домейна от първо ниво (например, адресът en.wikipedia.org има домейн от първо ниво org).

  • Всяка част , разделена с точка представлява поддомейн на домейна, изписан след нея.

Източници: www.wikipedia.com


Сървър база данни e компютърна програма, която осигурява (набавя) услуги тип бази данни към други компютърни програми или компютри, както е определено вклиент-сървър модела. Терминът може също така да се отнася до компютър, чието предназначение е да поддържа такава програма. Системите за управление на данни често предоставят функционалност за сървър тип база данни като някои Системи за управление на бази от данни (напр. MySQL) разчитат основно на модела клиент-сървър за достъп до базите данни.
Microsoft SQL Server е сървърна система за управление на бази от данни (и по-точно, на релационни бази от данни) на компанията Microsoft. Microsoft SQL Server е предназначена за управление на големи сървърно базирани БД за разлика от MS Access която е desktop базирана и не е предназначена за управление на големи корпоративни БД.

Източници : www.wikipedia.com ,

Когато една организация се разрастне и в нея заработят повече от двама или трима служители, необходимостта от сътрудничество и обмен на файлове неизбежно води до нуждата от файлов сървър. Представено по друг начин, този вид сървър предоставя среда за общо ползване на приложения и други ресурси по локалната мрежа (LAN) или по Интернет.



File Transfer Protocol (Протокол за пренос на файлове, FTP) представлява мрежов протокол от тип клиент-сървър, предоставящ възможност за обмяна на файлове между машини, свързани в локална мрежа или в Интернет.

Протоколът за пренос на файлове използва TCP за комуникация между клиент и сървър. Клиентът е специално разработена програма, чрез която се предоставя лесен начин за използване на възможностите за комуникация. Съществуват множество FTP-клиенти, които могат да се ползват безплатно и такива, които са платени. Повечето от тях са графични, като малката част текстови (конзолни) клиенти са предназначени за специалисти с по-задълбочени познания за FTP или са предназначени за строго специфични системни задачи.

Свързването със сървъра може да бъде „нормално“ или „анонимно“. При нормалното свързване достъпът до сървъра се осигурява само при използването на потребителско име и парола на потребител с достатъчни права. Анонимно свързване се осъществява с потребителско име anonymous и каквато и да е парола и може да се използва за сървъри, които позволяват такъв достъп. 

Модерните браузъри поддържат свързването с FTP-сървъри с цел изтегляне или показване на файлове в зависимост от вида на файла и възможностите на браузъра. 

За управление на данни на FTP-сървър (вкл. създаване на директории, триене на файлове и смяна на директории) има наличен софтуер. Някои операционни системи (напр. дериватите от UNIX и OS/2) имат включен такъв софтуер в основния си пакет. 


Източници: www.it-sys.org , www.Wikipedia.com








Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница