Русия във Втората световна война, Великата отечествена война (1941 1945)

Изтегляне 229.22 Kb.

страница	1/2
Дата	13.01.2024
Размер	229.22 Kb.
	#119929

1 2

КУРСОВА РАБОТА -СЪВРЕМЕННА ИСТОРИЯ

Факултетен номер

Курсова работа на тема: Русия във Втората световна война, Великата отечествена война (1941 - 1945)

Изготвил:
Специалност:
Факултетен номер:

Велика отечествена война (на руски: Великая Отечественная война) е термин, с който в СССР е наречен Германо-съветския конфликт по време на Втората световна война.

Този военен конфликт между Нацистка Германия и Съветския съюз, продължил през периода 1941 – 1945 г. представлява най-значителният конфликт в хода на войната и същевременно е решителен за нейния изход. Започва с операция „Барбароса“, а завършва с Пражката операция.¹
На 22 юни 1941 г. на съветската граница Германия са съсредоточени три групи армии – „Север”, „Център” и „Юг”. За нападението срещу Съветския съюз са подготвени над 5,5 милиона души, 3712 танка, 47 260 полеви оръдия и миномети, 4950 бойни самолета.²
Същия ден в граничните окръзи и флотове на Съветския съюз са дислоцирани около 3 289 850 войници и офицери, около 60 хиляди оръдия и миномети, 12 782 танка, 10 743 самолета.³
На 22 юни, в 3 часа и 30 минути немската авиация бомбардира градове в Беларус, Украйна и Прибалтика. В четири часа сутринта започва настъплението на немските войски, като в бой влизат 153 немски дивизии, 3712 танка и 4950 бойни самолета. Силите на противника няколко пъти превъзхождат силите на Червената армия, както по численост, така и по снаражение и бойна техника.⁴
В 5,30 часа сутринта райхсминистър Гьобелс в специално предаване по радиото прочита обръщението на Адолф Хитлер към немския народ във връзка с началото на войната срещу Съветския съюз.
Задачите са: ⁵

Група армии Север трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец;
Група армии Център трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва;
Група армии Юг трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.

Около две седмици по-късно, в обръщение по радиото, Сталин ползва думите „Велика” и „Отечествена” по отношение на започналата война на Съветите с Германия. Тогава се ражда изразът „Велика отечествена война”, който обозначава войната между комунистическия Съветския съюз и националсоциалистическа Германия.⁶
Амбициозната операция за завладяване на източните територии ознаменува началото на ключовата фаза за решаване на победата във войната.
Предпоставки за войната:
На 10 януари 1941, СССР и Германия подписват „Разширено икономическо споразумение”, според което двете страни ще си споделят промишлени стоки, вкл. и милиони тонове руско зърно и фуражи. Преговорите по споразумението са започнали още през октомври 1940.
През януари 1941 германската преса цитира и хвали споразумението, което засяга търговията, размяната на граждани и въпроса с границите в завладяните от СССР Прибалтийски държави. Публикациите го описват като „представляващ несъмнено потвърждение за приятелското сътрудничество между двете страни и засилващ допълнително военния потенциал на Германия”.⁷
По същото време „Правда” излиза с редакционен материал, озаглавен „Нови триумфи на Съветската външна политика”, в който се твърди за споразумението, че е „факт с огромно международно значение”, който „е ново доказателство за стабилността на отношенията между двете най-могъщи страни в Европа, съгласили се да живеят в мир между техните народи…” А завладяването на Прибалтийските страни вече е влошило отношенията между Съветите и нацистка Германия, а преговорите по подписването на споразумението са затруднени. Съветите имат нескрит апетит към ресурсите на Литва, Латвия и Естония.⁸
В своя телеграма (6 януари 1941) до Държавния секретар на САЩ, американският посланик в Москва, след разговор с представителя на Германия, пише, че застоят в съветско-германските преговори изглежда се случва заради „безкрайни детайли и заради това, че Русия изнудва Германия по маловажни въпороси”.⁹
Целта на Третия Райх е не просто да се нанесе поражение на страната и системата. Не само нейното завоюване и „смяна на системата“. Според разработения план „Ост“ целта е физическото унищожаване на 70 на сто от руския народ, но забележете – и на другите народи, населяващи „Руския свят“, носещо тогава наименованието СССР, а останалата 1/3 да бъде доведена до равнище на „говорещ добитък“ без историческа памет и съзнание. Т.е. хитлеристка Германия си поставя като най-главна задача „окончателното решение, както пише в този план, на Руския въпрос“. В този смисъл Великата Отечествена война може да бъде наречена най-важната победа в историята на Русия. Чрез нея руският народ, както и другите народи, намиращи се в сферата на Руския свят, наречен СССР, доказват правото си да останат в историята – физически и метафизически. Това не бива за забравят и германският, а също така всички други народи по целия свят. Именно затова Великата победа в тази война представлява уникално събитие не само в историята на руския народ, но и в световната история. Доколкото, тази победа не позволява чрез унищожението на един от великите народи в света, човечеството да бъде тласнато в една жестока и страшна посока – на безумно и унищожително варварство. Варварство, в което, ако не беше тази победа, то най-вероятно щеше окончателно и безвъзвратно да навлезе. Казано с други думи Победата на Съветския съюз в тази най-страшна война в историята на човечеството ясно и показателно демонстрира, че Русия във формата СССР играе ролята на глобалната сила на Доброто и прогреса, което не позволи световното Зло, на регреса да наложи своята воля над света.¹⁰
Германското нашествие в Съветския съюз води до 95% от всички германски жертви от 1941 до 1944 г.
Така започва Великата отечествена война, която отнема живота на над 27 милиона съветски граждани. Oпeрaция „Бaрбaрoca“ e нaй-гoлямaтa вoeннa oпeрaция в чoвeшкaтa иcтoрия в чиcлeнocт нa вoйcкитe и в жeртви. Тя oткривa Изтoчния фрoнт, нa кoйтo ca рaзпoлoжeни пoвeчe вoйcки, oт кoйтo и дa e вoeнeн тeaтър в cвeтoвнaтa иcтoрия. ¹¹
Финалът е на 8 май 1945 година се подписва пактът за пълна капитулация на нацистка Германия. СССР печели войната, но с цената на над 27 милиона убити, включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни, а четвърт от цялото население на СССР са ранени или убити. Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия. Вследствие на войната е разрушена огромна чст от инфраструктурата на територията на СССР, на която са се водили военни действия.¹²
В 22:43 минути на 8 май 1945 г. в източното предградие на Берлин - Карлхорст се състои официалната капитулация на нацистка Германия. По това време в Москва часът е вече 0:43 на 9 май. Ден по-рано в 2:41 часа на 7 май, но във френския град Реймс, е подписан първият акт за капитулация на Германия. От немска страна го подписва генерал полковник Йодл, а от съветска – генерал майор Иван Суслопаров. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили, а френският генерал-лейтенант Франсоа Севез поставя подписа си като официален свидетел.¹³
Йосиф Сталин намира този начин за капитулация за неприемлив и настоява за повторно подписване на документа, което да бъде на територията на Германия и в приссъствието на представители на върховното командване на всички държави от антихитлеристката коалиция.
Церемонията се провежда на 8 май в Карлхорст. Делегацията на Съветския съюз е начело с маршал Жуков, американската се води от генерал Спатс, британската - от маршал Тедер, френската - от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Нацисткия Райх подписва фелдмаршал Кайтел. Това е официалният край на бойните действия във Втората световна война на европейския континент. Новината обикаля света за секунди.
В Съветския съюз победата е отбелязана с масови салюти вечерта на 9 май 1945 г. За Съветска Русия приключва Великата Отечествена война, започнала с вероломното нахлуване на Германия на 22 юни 1941 година. Русия на 9 май си спомня за милионите жертви, реките от кръв и страдания, мъките, които народът ѝ понася за 1418-те дни на Великата Отечествена война. 9 май за Русия, бившия СССР е денят, в който приключва Великата Отчествена война. За руснаците това е датата, в която е победен хитлерофашизма – зло, довело до разпалването на Втората световна война. Най-кръвопролитната в историята война, белязала развитието на цивилизацията ни.
Започналата като междуимпериалистически сблъсък Втората Световна война придобива коренно различен характер след нападението на хитлерова Германия над СССР на 22 юни 1941 година. В тази война съветският народ показва невиждано единство, сплотеност и сила. Тя демонстрира правотата на взетия курс на ускорена индустриализация, както и ефективността на съветския модел на централизирана икономика. Хитлер е уверен в своята победа, като изхожда от простото пресмятане, че промишлената мощ на Европа под негов контрол превъзхожда 4 пъти тази на Съветския Съюз. В никакъв случай не бива да се забравя, че против СССР бе противопоставена икономическата мощ не само на хитлеристка Германия, но на практика на почти цяла Европа без Великобритания.

Изтегляне 229.22 Kb.

Сподели с приятели:

1 2