Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
ГЛАВА 7 ПРЕТОВАРВАНЕ НА ПAМЕТТA
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 7 ПРЕТОВАРВАНЕ НА ПAМЕТТA Еволюцията не е дарила човека със способността да играе футбол. Наистина тя е причината да имаме крака, пригодени за ритане, лакти, пригодени за блъскане, и уста, пригодена за псуване, но всичко, което тези придобивки ни позволяват, е в най-добрия случай изпълняване на наказателни удари. За да започнем игра с непознати, които срещаме в училищния двор всеки следобед, ние не само трябва да можем да действаме в синхрон с още десет играчи, които никога досега не сме срещали, но и да разчитаме, че и останалите единайсет от противниковия отбор ще играят по същите правила. Другите животни, които включват непознати в епизоди на ритуализирана агресия, правят това основно по инстинкт — на кученцата по целия свят генетично са заложени правилата за игра с боричкане и хапане. Подрастващите представители на Homo sapiens обаче нямат гени за футбол. Въпреки това те могат да играят с напълно непознати, защото всички споделят еднакви идеи относно футбола. Тези идеи са напълно въображаеми, но всеки, който ги споделя, може да играе футбол. В по-голям мащаб същото се отнася за кралствата, църквите и търговските мрежи, но с една важна разлика. Правилата на футбола са относително прости, не са много и до голяма степен са подобни на правилата, нужни за сътрудничество в група или в малко село на ловци събирачи. Всеки играч може лесно да ги съхрани в ума си и там да остане още пространство за песни, образи и списъци за пазаруване. Но големите системи за сътрудничество, които включват не двайсет и двама, а хиляди и дори милиони човешки същества изискват възможност за обмен и съхраняване на огромни количества информация — много повече, отколкото всеки отделен човешки ум би могъл да запази и обработи. Многобройните общества, които формират други видове като мравките и пчелите, са стабилни и устойчиви, защото по-голямата част от информацията, необходима за поддържането им, е запечатана в генома на отделните индивиди. Женската ларва на пчелата може например да се превърне или в царица, или в работничка — в зависимост от храната, която приема. Нейната ДНК програмира необходимото поведение и за двете роли — за кралски етикет или за пролетарско послушание. Кошерите могат да бъдат много сложни социални структури с различни типове работници — жътвари, медицински сестри, чистачи. Но до този момент учените не са успели да наблюдават пчели адвокати. Пчелите не се нуждаят от адвокати, защото няма опасност някоя от тях да се опита да 117 заобиколи правилата, отричайки на пчелите чистачи правото на живот, свобода и стремеж към щастие. Хората обаче правят подобни неща през цялото време. Тъй като социалният ред на Homo sapiens е въобразен, ние не можем да съхраняваме информация- та, ключова за поддържането му, единствено в копията ДНК, които предаваме на потомството си. Необходимо е съзнателно усилие, за да бъдат поддържани законите, обичаите, процедурите, привичките, защото иначе социалният ред бързо би рухнал. Хамурапи например постановява, че хората ще се разделят на представители на висшата класа, обикновени хора и роби. Това не е естествено разграничение — в генома няма и следа от него. Ако вавилонците не са в състояние да удържат тази „истина“ в съзнанието си, обществото им би престанало да функционира. По подобен начин, когато Хамурапи предава своята ДНК на децата си, тя не носи информацията, че ако виден мъж убие жена от средната класа, той трябва да плати трийсет шекела сребро. Хамурапи трябва да научи децата си какви за законите на империята, а те по-късно трябва да направят същото със своите деца и внуци. Империите генерират огромно количество информация. Наред със законите, империите трябва да водят сметка за търговския обмен и данъците, да поддържат описи на военните доставки и търговските плавателни съдове, да съхранят колективната памет за победи и празници. Милиони години наред хората съхраняват информация на едно единствено място — в ума си. За нещастие, той не е пригоден да съхранява база данни от имперски мащаб по три основни причини. Първо, има ограничен капацитет. Наистина някои хора имат удивителна памет и в древни времена те са удържали в главите си спецификите на релефа на цели провинции или юридическите кодекси на цели държави. Въпреки това има граница, която дори майсторите по мнемоника не могат да преодолеят. Един адвокат може да знае наизуст основните закони на щата Масачусетс, но не и детайлите на всеки съдебен процес, който се е водил там от процеса срещу Салемските вещици до наши дни. Второ, хората умират и техните умове умират с тях. Информацията, съхранена там, ще бъде изтрита за по-малко от век. Възможно е, разбира се, тя да преминава от един мозък в друг, но след няколко подобни преноса ще бъде изкривена или изгубена. Трето и най-важно, човешкият мозък е адаптиран да съхранява и обработва само конкретен тип информация. За да оцелеят, древните ловци събирачи е трябвало да помнят формите, характеристиките и моделите на поведение на хиляди растителни и животински видове. Трябвало е да помнят, че сбръчканата жълта гъба, която расте през есента под бряста, е най-вероятно отровна, докато подобната на нея, растяща през зимата под дъбови дървета, е добър лек за болки в стомаха. Ловците събирачи също така е трябвало да 118 имат предвид мненията и отношенията между няколко десетки индивиди — членове на групата. Ако Луси се нуждае от нечия помощ, за да накара Джон да спре да я тормози, за нея е важно да знае, че Джон се е издънил миналата седмица с Мери, която по тази причина ще е подходящ съюзник. Вследствие от това еволюционният натиск е моделирал човешкият мозък, така че да е подходящ да съхранява огромно количество ботаническа, зоологична, топографска и социална информация. Но когато в зората на земеделската революция започват да възникват особено сложни общества, един напълно нов тип информация се оказва жизненоважна — числата. Ловците събирачи не са били длъжни да обработват големи количества математически данни. Не е имало ловец събирач, на когото да се е налага да запомни, да кажем, броя на плодовете на всяко дърво в гората. Затова човешкият мозък не е адаптиран към съхраняването и обработването на числа. Но за да се поддържа голямо царство, информацията от такъв тип е особено важна. Не е достатъчно да се формулират закони и да се разказват истории за богове пазители. Трябва да се събират и данъци. За да бъдат обложени с данъци стотици хиляди лица, е необходимо да се събират данни за доходите и собствеността им, за направените плащания, за неплатените данъци, за дълговете и глобите, за изключенията и отстъпките. Всичко това е информация от милиони детайли, които трябва да се пазят и обработват. Без тази способност държавата няма да знае с какви ресурси разполага и какво още може да измъкне от хората. Ако бъдат изправени пред нуждата да запаметят всичко това, да си го припомнят, когато е необходимо, и да боравят с него, повечето човешки мозъци просто изключват. Това ментално ограничение сериозно редуцира размера и комплексността на човешките колективи. Когато броят на хората и количеството на собствеността в едно общество прескочи критичния праг, става необходимо да се поддържат и обработват големи масиви от математически данни. Тъй като човешкият мозък не е в състояние да прави това, системата рухва. Хиляди години след земеделската революция, социалните мрежи остават относително малки и опростени. Първите, които преодолели проблема, били древните шумери, които живеели в южните части на Месопотамия. Там ярко слънце огрявало плодородните равнини, които давали богата реколта и приютявали проспериращи градове. С нарастването на броя на жителите им нараствало и количеството информация, необходимо за координиране на съвместния им живот. Между 3500 и 3000 г.пр.Хр. неизвестен шумерски гений изобретил система за съхраняване и обработване на информация извън мозъка — система, която е идеално пригодена за обработка на голям обем математически данни. По този начин шумерите освободили социалния ред |