Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî



Pdf просмотр
страница42/141
Дата16.05.2024
Размер4.7 Mb.
#121245
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   141
Sapiens. Кратка история на човечеството - Ювал Харари [4eti.me]
СТЕНИТЕ НА ЗАТВОРА
Как хората могат да бъдат накарани да повярват във въобразен ред като християнството, демокрацията или капитализма? Първо, никога не признавате, че той е въобразен. Винаги трябва да настоявате, че става дума за обективна реалност, създадена от великите богове или от естествените закони. Хората не са равни не защото така е казал Хамурапи, а защото Енлил и Мардук са го постановили. Хората са равни не защото така е хрумнало на
Томас Джеферсън, а защото Създателят ги е направил такива. Свободният


110
пазар е най-добрата икономическа система не защото Адам Смит е твърдял така, а защото това са неподлежащите на изменение природни закони.
Освен това хората трябва да бъдат образовани по съответен начин. От момента на раждането им постоянно трябва да им се напомня за принципите на въобразения ред — чрез приказките, драмите, картините, песните, етикета, политическата пропаганда, архитектурата, рецептите и модата.
Например днес хората вярват в равенството, затова е модерно децата на богатите да носят дънки, които някога са били облекло, характерно за работническата класа. През Средновековието хората са вярвали в класовото различие, затова не е било възможно младите аристократи да обличат износени рубашки. В онази епоха е била рядка привилегия да те наричат
„господин“ или „госпожа“, запазена единствено за аристокрацията и често завоювана с кръв. Днес учтивата форма на кореспонденцията, независимо кой е получателят, започва с „уважаеми господине или госпожо“.
Хуманитарните и обществените науки са посветили много усилия, за да обяснят как точно въобразеният ред бива вплетен в самата жизнена тъкан.
Тук няма възможност да се впускаме в детайли. Три основни фактора не позволяват на хората да осъзнаят, че редът, организиращ живота им, съществува само във въображението.
А. ВЪОБРАЗЕНИЯТ РЕД Е ВПЛЕТЕН В МАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ

Въпреки че въобразеният ред съществува само в умовете ни, той може да бъде вплетен в материалната реалност около нас — и дори да се претвори в камък. Повечето западняци днес вярват в индивидуализма. Според тях всяко човешко същество е индивид, чиято ценност не зависи от това какво мислят останалите за него. Всеки от нас носи в себе си уникална светлина, която придава ценност и смисъл на живота ни. В модерните западни училища учителите и родителите казват на децата, че ако съучениците им се подиграват, те трябва да игнорират това. Само те, а не другите, познават истинската си ценност.
В модерната архитектура този мит напуска пределите на въображението и навлиза в камъка и хоросана. Идеалната съвременна къща е разделена на няколко малки помещения, така че всяко дете да има собствено пространство, скрито от чуждите погледи, осигуряващо възможно най- голяма автономия. Това частно пространство обикновено има врата и в много семейства е прието детето да я затваря и дори да я заключва.
Родителите могат да влизат само след като почукат и поискат разрешение.
Стаята е декорирана според предпочитанията на детето — с плакати на рокзвезди по стените и мръсни чорапи по пода. Пораствайки по този, начин


111
няма как да не възприемаш себе си като „отделна личност“, чиято истинска стойност идва отвътре, а не отвън.
Средновековната аристокрация не е вярвала в индивидуализма. Ценността на хората се е определяла от позицията им в социалната йерархия и от това какво останалите говорят за тях. Ако бъдеш подигран, това е ужасяваща обида и децата се възпитават да пазят доброто си име, независимо на каква цена. Подобно на модерния индивидуализъм, средновековната ценностна система напуска въображението и се претворява в архитектурата на замъците от онази епоха. В тях рядко има отделни стаи за децата (или за когото и да било от семейството). Подрастващият син на средновековния барон не е разполагал своя стая на втория етаж на замъка с плакати на Ричард
Лъвското сърце и крал Артур на стената. Не е заключвал и вратата си и родителите му не са искали разрешение да влизат. Той е спял редом до своите братя и сестри в голяма обща зала. Винаги е бил в полезрението на другите и винаги е вземал под внимание какво виждат те и какво говорят за него. Ако израснеш в такива условия е естествено да вярваш, че истинската ценност на човека се определя от позицията му в социалната йерархия и от това, което другите казват за него
42


Сподели с приятели:
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   141




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница