ЛЕГЕНДА: ОФПВ- ОСНОВНА ФОРМА НА ФИЗИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ;
ДФПВ- ДОПЪЛНИТЕЛНА ФОРМА НА ФИЗИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ;
СПУИ –СПОРТНО- ПОДГОТВИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ И ИГРИ
V –ново
- затвърждава
X- усъвърш.
ТРЕТА ГЛАВА Технология на ситуацията , като основна форма на педагогическо взаимодействие в условията на детската2„ Ситуационният подход произлиза от семантиката на думата „ситуация". От това следва, че основна форма на педагогическо взаимодействие в него е ситуацията от педагогическо гледище (възпитателно и дидактично). Акцентът пада на педагогическото взаимодействие между детето и учителя, основано на субект-субектния подход. Детето представлява уникална индивидуалност, която носи в себе си определени заложби — данни от генетичния код, както и кода на разума, който следва да бъде декодиран. Субектното взаимоотношение изисква партньорска връзка между възрастния и детето. Да осъзнаеш детето като партньор в дейността означава да можеш да координираш своя поведенчески репертоар от позицията на детето, да познаваш различни стратегии за разрешаване на определен вид ситуация, да притежаваш личностни установки, основани на емпатията и симпатията към детето, и позитивно знание за динамиката на развитието на света. Субект-субектното взаимодействие изисква познаване на феномените на общуването и междуличностните взаимоотношения. То е отражение на екипната организация на труда в конкретната детска градина и група. Не може да съществува субект-субектен подход от учителя към детето, когато се работи и колектив и единоначалието е основен принцип в управлението и педагогическото общуване. Екипната организация изисква изграждане на ядро между двамата учители на групата и помощник-възпитателя. Равностоен партньор на това ядро са родителите (родителско ядро). Те представляват един „екипаж" с учителите и помощник-възпитателя, които заедно с останалия персонал в детската градина осъществяват идеите на програмата или концепцията (идейния проект), по които работят и следва да покриват държавните образователни изисквания. Детето е партньор в този екипаж. Чрез него то изследва средата, в която живее. Усвоява определени стратегии н( поведение, които ще му помогнат да разрешава бъдещи конфликтни житейски ситуации. Изгражда с помощта на учител собствени алгоритми за осъзнаване на различни обекти и яв ления. Утвърждава себе си като субект с позитивно влияние променящия се свят. Това педагогическо взаимодействие с< изгражда в цялостния режим и чрез останалите форми по ситуационния подход, а именно: ателиетата, развлеченията, из летите, екскурзиите, разходките и др.
Технология на ситуацията от педагогическо гледище
Изходна позиция на виждането ми за технологията наситуацията бе философското разбиране за генезиса и структурата на проблемната ситуация . В структурно отношение то съдържа четири равнища, които отговарят на степента на подреденост на информацията от когнитивно гледище. Първото равнище отговаря на знанието на детето за непълната и непо/ редена информация, без да се създава ориентировъчна основа на действието за разглеждания познавателен обект.
Второто равнище отговаря на знанието на детето за непълната, но подредена информация, свързана с изследвай познавателен обект или явление. Отново отсъства ориентировъчна основа на действието за детето, свързана с обекта или явлението.
Третото равнище е свързано с достатъчната, но неподредена информация, свързана с конкретния познавателен обект или явление. Ориентировъчната основа към съответното ново знание е налице.
Четвъртото равнище създава представата на детето достатъчната и подредена информация за конкретния обект или явление. Създава се цялостен образ, чието осъзнаване елементите и целеполагащата единица води до пренос на знанията на детето и изграждането у него на способност за социална ориентация.
Равнищата са съобразени с рефлексния подход като психологически (12; 14). Четирите аспекта на рефлексията са: интелектуален, комуникативен, личностен и кооперативен. Технологията на проблемната ситуация се съотнася с интелектуалния аспект на рефлексията. Избраните методи и средства осъществяват процеса на осъзнаване на знанията на детето за възприемания познавателен обект или явление. Осъзнаването се разглежда като средство и елемент на интелектуалната рефлексия. Присъстват и някои дидактични методи, стимулиращи развитието на комуникативния и личностния аспект на рефлексията. Същността на рефлексивния подход е разгледана и м» втора глава на настоящия труд.
Всяко равнище притежава свои цел, методи, средства и резултат. Проблемната ситуация се реализира по определена тема за деня, извлечена от потребностите за знания на детето.
И така, какво представлява технологията на проблемната ситуация, използвана с педагогическа цел (дидактична и възпитателна)? Тъй като акцентът на субект-субектното взаимодействие е социализацията на три-седемгодишното дете чрез семейството и детската градина, в разработената технология се отделя внимание на такива методи и средства, които стимулира изграждането на способност за социална ориентация.