КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ за IV подготвителна възрастова група (6-7 годишни)
СЪДЪРЖАНИЕ
ПЪРВА ГЛАВА
СУБЕКТ – СУБЕКТЕН ПОДХОД НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ : „ УЧИТЕЛ – ДЕТЕ“ / Ир. Колева/
ВТОРА ГЛАВА
Структура и разпределение на образователното съдържание , спрямо ДОСПО - МОН/2016// по типологията на времената/Кс. Семизорова, Г. Златанова, Н. Ралчева, Л. Стефанова, С. Благова/
2.1. ОН „Български език и литература“
2.2. ОН „Околен свят“
2.3. ОН „Математика“
3.4. ОН „Конструиране и технологии“
3.5. ОН „Изобразително изкуство“
3.6. ОН „Музика“
3.7. ОН „Физическа култура“
ТРЕТА ГЛАВА
3.1. Технология на ситуацията, като основна форма на педагогическо взаимодействие в условията на детската градина. / Ир. Колева/
3.2. Примерни апробирани в педагогическата практика педагогически ситуации по ДОСПО./ Кс. Семизорова, Г. Златанова, Н. Ралчева, А. Деспотова, Ем. Станоева/
3.3. Технология на допълнителни форми на педагогическо взаимодействие в условията на детската градина./ Ир. Колева/
3.3.1. Ателието, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие / Ир. Колева/
3.3.2. Примерни апробирани в педагогическата практика допълнителни форми на педагогическо взаимодействие по ДОСПО.
3.3. 3. Развлечението, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие/Ир. Колева, Г. Благомилова/
3.3. 4. Автодидактичната игра, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие .
3.3. 5. Ценностно – нормативните игри, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие ./Ир. Колева/
ПЪРВА ГЛАВА
СУБЕКТ- СУБЕКТЕН ПОДХОД НА ПЕДАГОГИЧЕСКО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ:”УЧИТЕЛ - ДЕТЕ”
Всеки учител в процеса на общуване с децата си задава поне два въпроса: 1/ „Какви форми на педагогическо взаимодействие да използва?" и 2/ „Как да структурира и поднесе програмното съдържание на децата?"
На първия въпрос отговаря ситуационният подход като педагогически, а на втория — подходът на глобалното образование.
Разгледаният в тази книга рефлексивен подход определя технологията на използваните методи и средства, кодирани чрез ситуационния подход. Той подсказва и технологията на използваните от учителя тип и вид на ситуацията. От само себе си се разбира, че основната форма на педагогическо взаимодействие е ситуацията. Съществуват различни по технология ситуации. Те се прилагат в педагогическата практика по различен начин, който като цялостност се доближава до занятието като форма на обучение (планирани и преднамерени ситуации). В педагогическата теория на сегашния етап съществува терминологична неяснота относно използваните от учителя педагогически понятия. Гордиевият възел се оказва прецизирането на терминологията, обличането й в дрехата на съответната технология по форма и използвания психологически подход по съдържание.
„Коктейлът" включва педагогически ситуации и технити видове :, преднамерени и непреднамерени, игрово-познавателни, обучаващи и т. н.. Всеки учител си задава въпросите: „Каква е разликата между тях?"; „Каква е тяхната технология?"; „Как да използвам новата форма на педагогическо взаимодействие — ситуацията в режима?"; „По какво тя се различава от старата форма на дидактично въздействие — занятието?" ; „Кой педагогически подход да използвам, за да кодирам в технологията на ситуацията сътвореното програмно съдържание?" „Чрез кой психологически подход да осъществя процеса на педагогическо взаимодействие в ситуацията?" „Мога ли да използвам познатите ми вече дидактически методи и средства?"; „Следва ли съобразно използваното концептуално ядро да прилагам други методически модели?и т. н. Въпросите са безкрайни и спорадични по своя характер. Причините произлизат от липсата на концептуален модел в някои програмни системи , в други — отсъствието на методичен модел , а в трети — методическа неяснота по тез въпроси. Липсата на апробация на издигнатите тези води до разминаване между педагогическата теория и педагогическата практика. Внедряването на нови форми на педагогическо взаимодействие изисква тяхното терминологично и технологично изясняване.
В противен случай „коктейлът" губи „вкус". Той е интересен със своето име, неясно в семантичен план, но „цената4 не си заслужава. Някои учители го опитват, други го оглеждат, изчакват някой друг преди тях да опита, трети се опитва да променят неговата форма, цвят и т. н., четвърти променя съставките му, пети използват името му с други съставки така всеки се опитва да новаторства в „името" и за „благото на детето. Съществуват и учители — „традиционалисти-", които предпочитат занятието, като основна форма н обучение в детската градина. За да бъдат видимо актуални, те използват занятието като основна форма на „педагогическо взаимодействие" в контекста на ситуационния подход.
Обяснението е, че ситуацията е елемент на занятието. За щото къде по-лесно е да отвориш някой тълковен речник и да прочетеш, че „ситуацията представлява взаимодействие между два субекта" или (от латински) положение, разположение състояние, но да не прочетеш, че „ситуационен" произлиза о думата „ситуация". Е, тогава може би, ще се предложи нов технология на определен вид занятие и би следвало да се промени и съответната терминология. Изгодна и удобна позиция за всеки традиционалист е да смята, че режимът представлява верига от ситуации в широкия смисъл н думата. Естествено е, тъй като неговите представи за социализация на детето се свеждат до ситуацията — „трудов стаж4 и мнение на висшестоящия проверяващ. Детето остава някак си в страни. То е или средство за възпитание, обучение и социализация или цел за реализиране на определена образователна идея.
Сподели с приятели: |