единствената пра- вилна позиция - от ваша гледна точка, разбира се. Щом като дори едно куче няма да понесе да се отнасят с него снизходително и презрително, какво остава за човека? АРТУР ШОПЕНХАУЕР (1788-1860 г.) МАЙМУНАТА И
ГРАХОВИТЕ
ЗЪРНА
Една маймуна напълнила двете си шепи с грахови зърна. Но едно зърно се търкулнало от ръката и паднало на земята. Маймуната веднага се навела, за да го вдигне, но изпуснала двадесетина други зърна от шепата си. Опитала се да ги събере и тогава на земята се изсипали останалите грахови зърна от двете й длани. Ядосаната маймуна разпръс-нала граховите зърна във всички посоки и побягнала. „БАСНИ“, ЛЕВ толстой (1828-1901 г.) отърве от Катерина: междувременно той се влюбил пламенно в една млада красавица - Ана Болейн. Освен че бил луд по нея, той се надявал тя най-сет- не да му роди жадувания престолонаследник. За целта бракът с Катерина трябвало да бъде разтрогнат. Нетърпеливият Хенри веднага изпратил пратеници до Клемент VII, но папата категорично отказал му даде развод.
През лятото на 1527 г. в
цяла Европа плъзнали слухове, че Хенри се опитвал да постигне невъзможното - да анулира брака си въпреки забраната на Клемент VII.
Катерина съответно категорично отказала да абдикира, но понеже била прекалено измъчена от упоритите настоявания на Хенри, го заплашила, че ще потърси убежище в манастир, ако той не се откаже от порочното си намерение. Междувременно обаче Хенри измислил нова стратегия
- престанал да посещава спалнята на кралицата, защото смятал, че е нередно да споделя леглото със снаха си - явно той вече не я считал за своя закон- на съпруга. Освен това настоял да я наричат вдовс- тваща уелска принцеса - титла, на която Катерина имала право като вдовица на крал Артур. Накрая, през 1531 г., той я прогонил от кралския двор и я заточил в отдалечен замък. Папата веднага му наредил да я върне в двора под страх от отлъчване - най-страшното наказание за всеки католик.
Хенри не само че не се трогнал от тази заплаха, но
дори продължил да настоява, че бракът му с Катерина отдавна бил разтрогнат, така че през 1533 г. се оженил за Ана
Болейн.
Разбира се, Клемент VII яростно отказал да признае този брак, но Хенри и сега не му обърнал внимание.
Повече въобще нямал намерение да признава папската власт и дори бил решил напълно да скъса с католическата църква, за да установи в цяла Англия господството на англиканската църква, начело на която естествено трябвало да бъде самият той - кралят на Англия Хенри
VIII Тюдор. След този безумно дързък за времето си акт било напълно естествено новооснованата църква да обяви за кралица именно Ана Болейн.
Папата опитал с всички заплахи, за които се споменавало в Библията, ала нищо не помагало.
524
Хенри просто престанал да му обръща внимание. Клемент
VII бил бесен от ярост - никой никога дотогава не се е осмелявал да го
предизвиква толкова открито, никой не си е позволявал да се отнася към него с такова обидно презрение. Хенри го унизил страхотно, но папата не разполагал с възможности да си отмъсти. Дори и заплахата за отлъчване (която между другото така и не била осъществена) не помогнала.
Катерина също се чувствала безкрайно обидена от незачитането на Хенри. Опитала се отново да си възвърне позициите в двора, но Хенри въобще не обръщал внимание на отчаяните й призиви и скоро прекъснал всякакви връзки с нея. Изолирана от двореца, пренебрегната от краля, измъчена и унизена до смърт, тя бавно, ала сигурно гаснела и накрая, през януари 1536 г., сърцето й не издържало и тя починала в замъка, където била заточена от Хенри.
ТЪЛКУВАНЕ
Когато отдавате внимание на някоя личност,
вие ставате партньори, които трябва да съгласуват действията си и реакциите си. При този процес неизбежно ще трябва да се примирите с известна загуба на инициатива. В човешките взаимоотношения има много динамика - като оказвате признание на други хора, дори и ако това признание се свежда само до яростно противопоставяне на техните стремежи, вие неизбежно се поддавате на тяхното влияние. Ако Хенри се бе впуснал в ожесточени разпри с Катерина, щеше да се заплете в безкрайни и безплодни спорове, които неминуемо щяха да отслабят неговата решителност и дори да го принудят да ка- питулира. (Катерина била много властна и неотс- тъпчива жена.) Ако пък кралят бе опитал да започне да убеждава папа Клемент VII да отмени своята забрана за развода на
Хенри с Катерина, щеше да затъне в лепкавото тресавище, към което водела любимата тактика на папата - безкрайни увъртания и отлагания с единствената цел да се спечели време, да се обещава какво ли не, ала при едно катего- рично условие - кралят да се подчинява на решенията на папата.
Сподели с приятели: