Семинар по българистика. Издава се под редакцията на

Университетско издателство “Св.св. Кирил и Методий”

Велико Търново, 2004 г.

Сборникът “ПРЕСЪТВОРЕНИЕ V” съдържа творби на студенти от кръжока по стихотворен превод при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на премираните участници в обявените от Съюза на преводачите в България конкурси за превод на поезия (май 2002 г. и май 2003 г.), на студенти, завършили магистратура към Филологическия факултет и на участници в XXVI международен семинар по българистика.

гл.ас. д-р Мариана Шопова

И тази година едно от радостните събития във Филологически факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” е излизането на шеста книжка от поредицата “Пресътворение”, която публикува студентски преводи на поезия.

Без съмнение заслугата за тази инициатива дължим на проф. дфн Паисий Христов и гл. ас. д-р Мариана Шопова, които с много вдъхновение водят традиционния вече семинар по теория и практика на стихотворния превод. Те именно привличат и дават път на нови млади таланти в областта на поетическия превод.

Значителна част от публикуваните в сборника преводи са отличени на конкурса за превод на поезия, обявен от Съюза на преводачите в България. Този конкурс е също ежегоден, както и книжките от поредицата “Пресътворение”.

С пълно право можем да се гордеем с нашите млади преводачи, възпитаници на ВТУ, но също така и с другите участници, студенти от Пловдивския и Софийския университет, както и, разбира се, с чуждестранните преводачи в сборника, получили по този начин възможност за творческа изява като участници в ХХVІ Международен семинар по българистика във ВТУ.

От личен опит знам, че преводът на поезия е в много голяма степен творчески акт – за разлика от други видове превод. Преводачът на поезия е конфронтиран с повече и по-сложни дилеми: да преведе по-скоро поетическата образност, но за сметка на строежа на лирическия текст; да предаде структурните особености, но да жертва донякъде спецификата на образността; да реши доколко всъщност е възможен превод от техническа гледна точка на поетическата образност въобще и в каква степен е допустима креативност от негова страна относно оригиналния текст и езиковото му съответствие. Това означава, че именно преводачът трябва да прецени доколко и как да пресътвори и адаптира оригинала към една нова комуникативна ситуация, за да отговаря той максимално на нейната специфика. Затова именно смятам, че художественият превод, а още повече поетическият, е един вид изкуство и докато поетът твори посредством езика, то преводачът пре-сътворява този езиков образ в сходен, но все пак друг такъв. В това точно се състои и тънкостта на преводаческото изкуство – да се мине успешно по “моста” от единия езиков бряг до другия, без да “падне” нито поетът, нито преводачът.

Четейки настоящите преведени стихотворения, нито за миг не ме обзе съмнение, че някои от тези млади таланти-преводачи може да “падне под моста”.

Велико Търново Доц. д-р Багрелия БОРИСОВА

20. 01. 2004 год. ДЕКАН на Филологически факултет

Петя ИВАНОВА

ПЕРО ОТ ОРЕЛ^

духът ми в този кратък ден

усеща как гласът божествен

звучи в шума обикновен.

без да помръдна съм приел

оставеното от поета

и от небесния орел.

с победния им двоен щрих –

перо, родено от крилото,

изтръгнат от сърцето стих.

перо и стих от светлина,

пребродили надлъж небето

и облачната равнина.

НА ЮЖНИЯ ВЯТЪР^

с гнезда и птича песен звънка;

цветята то пръстта вдигни,

снега във локва превърни,

отвий кафявото поле,

на воля разпери криле.

Но не забравяй – най-напред

стопи прозореца от лед,

от скелета му – дървен къс –

извай отшелнически кръст.

Нахлуй във стаята, вилней,

картината ми разлюлей,

във вихър листи завърти,

по пода стихове пръсни

и с теб поета отведи.
Робърт ФРОСТ

НА ПРОЛЕТТА^

при мен не си се спряла,

тук пред настъпващото лято

бе нашата раздяла.

и чакат те на прага.

Сиротно, ятото се моли,

ръце към теб протяга.

в пръстта, от скреж скована.

Те път към тебе прокопаха,

но път обратно няма.

се лута из небето

и страда, че било е рано

да прекоси морето.

НЕ МЕ ЖАЛИ^

която всяка вечер се топи;

не ме жали заради красотата,

нетрайна като цъфнали треви.

брегът след прилив пуст е и студен,

копнеем и копнежът преминава,

и ти не търсиш вече с поглед мен.

от буря връхлетяно диво цвете,

море, което все се колебае,

затрупало с отломки бреговете.

сърцето го разбира, но накрая.

СОНЕТ^

облегнат на камината, подпрял глава с ръце,

свел поглед към земята, с разбунтувано сърце

аз мисля за властта жестока на съдбата.

отсрочва ми присъдата с минута или две,

когато ме издига до победни върхове

на трон със пищна императорска позлата.

ще трябва да се върна при познатите беди

и пак да си повторя истината стара,
че също като сухите тютюневи листа

за дълго не засища на мечтата сладостта –

тютюнът става дим, надеждата е пара.
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

СИБИЛА^

Сама посред гъмжаща върволица

бе винаги. И вечната старица

нарекоха столетна планина,

тя, старото си място пак заела,

стоеше като черна цитадела,

проядена от огнения мрак

прииждаха във нея нежелани,

а тя зовеше тръгващите свити,
и някои се връщаха, разстлани

в дълбоки тъмни сенки под очите,

и стихваха, готови за нощта.
Райнер Мария РИЛКЕ

НА ЕСЕНТА

довереник на слънцето узряло,

със него ти замисляш как в лозите

ще пръснеш щедро гроздето наляло.

Как ябълките в селските градини

ще оведеш и всеки плод ще зрее.

Кратуната ще расне и в лещака

ще връзват сладки ядки. Ще се лее

нектарът цветен. И неуморими,

пчелите мед ще сбират в дните сини,

помамени, че Лятото ще чака.
Теб кой не те е виждал във хамбара?

И пътникът, на път потеглил рано,

ще те съзре сред облак житна пара,

с къдрица, от веялката развяна.

Или, недоожънала браздата,

ще те намери спяща, пощадила

един откос от билки натежали.

Понякога, потока прекосила,

крепиш товара, вдигнала главата,

или се взираш в тънката позлата

на сайдера от пресите преляли.
Не си мисли за пролетните песни!

Ти имаш свои струни, свои сцени,

когато във градините небесни

разцъфват вечер облаци червени.

Рояк мушици скръбен глас извива

сред речните върби и го люлее

лъхът между небето и земята.

И спрялото на хълма стадо блее,

щурците пеят, с песен се приспива

една червеношийка треперлива,

а нейде нависоко са ятата.
Джон КИЙТС

ОДА ЗА СЛАВЕЯ

Сърцето ме боли като сковано

от ледения сън на бучиниша –

то сякаш с опиат е приласкано

и за минута спряло е да диша.

И не защото аз от теб ревнувам,

щом щастието ти във мен прелива,

а за това, че ти, лек дух дървесен,

когото само чувам,

стаен навътре в сянката бодлива,

възпяваш лятото с въздушна песен.
2

О, вкус вълшебен на заспало вино,

във избите подземни охладено,

с дъха на Флора, на села, градини,

от провансалско слънце зачервено!

О, юг, налят във чашите предишни,

сок с румения цвят на Хипокрена,

със наниз от мехурчета-мъниста

и устни като вишни!

Да можех, пил от огнената вена,

да се стопя под свод от горски листи!
3

Да се стопя в дима и да забравя

на тебе неизвестното в гората –

умората в човешките ми стави,

гнева и треската, и суетата,

парализираната сива старост

и тази младост призрачно-безплътна,

чиито мисли стават скръбно бреме –

свят, който е без радост,

и красотата в него е безпътна,

и любовта изсъхва в свойто семе.
4

Далеч от тях при тебе ще избягам,

но не със Дионисовата свита.

Крилатата поезия запрягам,

оставям мисълта си да се скита

и с теб съм вече. Нежна е нощта ни,

царицата-луна на трона сяда

сред сребърен рояк от звездни феи.

И в тъмните стакани

блестят искри от тази нощна клада,

която ветровете са измели.
5

Не виждам във нозете си цветята,

не знам какъв тамян дървесен пия,

но всеки сладък дъх на тъмнината

долавям как сезонът скришом вие

в треви, шубраци, в плодните дървета,

във глога и във шипката цъфтяща,

в нетрайни теменужки избуяли

и в късно майско цвете –

мускусна роза винено-кипяща

сред рой мухи, приспивно забръмчали.
6

Стаен, аз слушам. Колко пъти в мрака

за смърт такава лесна съм се молил,

зовал съм я във рими да ме чака,

дъха ми в шепа въздух да разтвори.

И повече от всякога усещам,

че да умра сега ще е красиво,

когато ти изливаш си душата,

екстазна и гореща.

Но в твоя глас, в трептенето му живо

напразно ще се вслушвам от земята.
7

Безсмъртна птицо, не за смърт родена,

неосквернена от тълпите гладни,

под арията ти непроменена

и шут, и господар били са равни.

И може би със същите си ноти

спасил си Рут, по своя дом скърбяща,

изгубена, сама сред чужда нива.

Възпявал си живота

и с музика магически-зовяща

си водил кораби в пустиня дива.

8

Печал. Пустиня. Думата ме връща

Капризът ти не може да превръща

във истина воала на лъжата!

Прости! Прости! И химнът ти заглъхва

над ручея, над дивите череши,

над хълма. И в долчината загубен,

потъва и изсъхва.

Видение ли музиката беше?

Сънувах ли или пък бил съм буден?
Джон КИЙТС

ОДА ЗА ГРЪЦКАТА ВАЗА

Ти още си във плен на тишината,

във скута на забравеното време,

а горските извивки и цветята

подреждаш в рими по-добре от мене.

Каква легенда от листа разказваш?

За смъртните или за боговете

във Темпе и в аркадските поляни?

Какво оплаквате, девойки клети?

Какъв е този порив да избягаш

сред див екстаз от свирки и тимпани?
2

Как сладки са напевите безшумни:

не спирайте, сиринги! Тишината

е музика – бъдете сладкодумни,

но само за ухото на душата.

Младежо, песента ти е безкрайна,

дърветата над теб са все тай живи.

Почти досягаш с дръзки устни тази,

която все така ще бъде тайна.

Но не тъгувай, камъкът я пази –

на тебе вечно вярна – в свойте жили.
3

Щастливи клони! Ах, щастливи клони!

Не трепвате във вечната си пролет!

И ти, свирецо с пръсти неуморни,

не спира песента ти своя полет!

Любов блажена! На вълни прииждаш,

все тъй си топла, все тъй примамлива,

завинаги копнееща и млада.

С дихание от страст кръвта задвижваш,

след теб сърцето пее и се свива,

устата съхне, челото е клада.
5

Каква е тази дълга върволица?

Към кой олтар повел си, тайнствен жрецо,

мучащата обречена юница

със цветните гирлянди и венеца?

Кое градче крайморско, до реката

или пък сред планинските простори

в такова светло утро е замряло?

И кой ще се завърне в тишината

на празния площад – да отговори

защо така, градче, си опустяло?

5

О, форма на атически ваятел,

разстилаш дървеса като приятел.

Сърцето до безумие забива

пред този пасторал неразгадаем.

Когато стане моят век на пепел,

сред друга скръб ще бъдеш ти закрила,

на други хора – мълчалив свидетел,

признал, че истината красота е,

а красотата – истина и сила.
Джон КИЙТС

НОСТАЛГИЯ

в зори, когато сочи

отново острието

нестаналото дом,

запушваме уши

за мамещия тон

на онзи глас камбанен,

ехтящ изпод морето.

и паст на слънчев дракон.

Приспивна лунна песен,

оса над капка мед

и огън посред зима.

В такива дни душата

е слаба и ранима,

и изстрелът е лесен.

презрява самотата,

копнеем за дома си

от галактичен прах.

Безшумните камбани

зоват. Но пò са силни

ръцете на земята.

Оставяме се в тях.

ЕДНА СИБИЛА^

Но тя остана, всеки ден вървеше

по пътя. Възприеха друга мяра

и ето – тя за всички вече беше

стоеше, сякаш своя пост заела,

възчерна като стара цитадела,

висока, глуха, празна, обгорена;

множаха се в главата и` – вселена,

измъчвана, ранявана в душата,
завръщаше се в своя дом сломена,

притваряше очи и в тъмнината

очакваше прегръдката на ада.
Райнер Мария РИЛКЕ
МОЯТА ПОЕЗИЯ^
Кротка като мрамор, хладна като сянка,

ти си бледа муза, тихо що сънува.

Всички чужди блудни песни са държанка,

улична жена, която грозно псува.

във косите ти, а само жълти рози:

за посредствения вкус бъди девица,

антипод на неговите фалш и пози.

мъка в твоето сърце. Онез, що просят

помощ и утеха, кротко отминавай.
Равнодушна ти бъди, с ефирно тяло

под разкошно, многоцветно одеяло

тайнствена и недостъпна все оставай.
Йован ДУЧИЧ

Добромир РУСЕВ

Английска филология (ПУ)

НА ТОПЛИЯ ВЯТЪР^

Донеси ми птичи вопли,

на цвета да живне дай

и снега стопи докрай,

оголи таз земна плът,

а нощес, щом пак на път

тръгнеш, направи така –

от стъклото скрий леда.

И, дошъл от гъсталак,

като странстваш божи знак

във бараката влезни,

стенния портрет люшни,

разпилей ми всички оди,

листите пръсни по пода,

на поета дай природа.
Робърт ФРОСТ

Марина СИМЕОНОВА

Английски и полски език (ВТУ)
* * *^
Нас не ни обвърза нищо!

Нито думи, ни признания…

Нямаше дори въздишки –

само пролетни терзания.

с дъх пропили всеки полъх,

и звънливи птичи песни,

реещи се във простора.

с водопади животворни,

само облаци засмени

и магии чудотворни.

що омайваха сърцето…

Нас не ни обвърза нищо!

Само макът във полето.

НА ПРОЛЕТНИЯ ВЯТЪР^

Довей и птиците с гнездата,

на семената сок дай пак,

стопи останалия сняг,

земята под леда открий,

към къщи след това завий.

Прозореца на мойта стая

измий така, че да сияе

и през потеклите следи

безгрижно в моя дом влети.

Покривки сваляй от креслата,

картини духай от стената,

из въздуха пилей книжата,

гони поеми по земята,

хвърли поета през вратата.
Робърт ФРОСТ

Денислава ДИМИТРОВА

Английски и немски език (ВТУ)

НА СГРЯВАЩИЯ ВЯТЪР^

с птичите гнезда и песни;

под стопилия се скреж

на цветята дай копнеж;

нека от земята цяла

падне пелената бяла,

нека се стопи ледът

и капчуци да текат,

и прозоречните пречки

като кръст да се изпречат.

В стаята ми ти влети

и портрета разклати,

с римите мети земята,

с шум духни ми ти листата,

мен самия – през вратата.
Робърт ФРОСТ

Теодора Тодорова

ОРЛОВО ПЕРО^

Духът ми в този ведър ден

усеща как всевечна слава

се слива тук с шума край мен.

без мъка вземам аз това,

що сам поетът ми остави,

що от орела долетя.

победно хвърлиха ми те:

перо от себе си – орелът,

поетът – строфа от сърце.

перо и строфа! Славен дар!

На воля бродили в небето,

летели в облаците с жар.

СОНЕТ^

облегнат с тъга на камината гола,

с душа изтерзана и втренчен във пода,

си мисля за свойта жестока съдба.

се бори тъгата проклета да смаже,

различна съдба обещава ми даже,

издига ме пламенно към висини.

е време към реалността да се върна

и често, все тъй отегчен, да повтарям:
не, разлика няма, тъй както изглежда,

да пушиш или да живееш с надежда –

едното е дим, а пък другото – вятър.
Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Маргарита ПЕТРОВА

Испанска филология (СУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ^
Не ме жали, че дневните лъчи

не странстват вече в късното небе;

не ме жали, че като кратки дни

отмина прелестта на туй поле.

и че в морето отлив праща зов,

че мъжка страст тъй бързо отлетя

и че ме гледаш вече без любов.

разтворен цвят, от вятъра гнетен,

и мощен прилив над изменчив бряг,

отломки разпилял, на бури в плен.

но трудно схваща мудното сърце.

НА ЖЕНАТА^

ти си навит и запечатан свитък;

слова и мисли в редовете бликат,

във всеки лист безумен е стиха.

Тя устните изгаря миг след миг;

сподавя, който пие, своя вик

сред бесен славослов, от жар проникнат.

от века с накит от корона звездна,

сред бездните ни – лик на божества!
За тебе влачим ний ярем железен,

за теб планинска твърд громим навред,

и молим се – от века – все на теб!
Валерий БРЮСОВ

Нели ДЕМИРЕВА

Английска филология (ПУ)
НЕ МЕ ЖАЛИ^
Не ме жали – светликът на деня

по здрач с небето се прости.

Не ме жали – повехна и цвета,

в полето пусто времето лети.

и приливът да бяга е готов.

И пламът мъжки спира да искри –

не ме поглеждаш вече ти с любов.

ако не цвят, от вятъра смутен,

ако не прилив, хвърлил на брега

отломките от вихър разярен.

това, което разумът прозря.

със залеза побягва от небето.

Не ме жали, че отминава пролетта

и вехнат цветовете на полето.

че отливът отплува по вълните,

че бързо стихва мъжкото желание

и ти към мен не гледаш с плам в очите.

от цвят, който безмилостният вятър брули,

от прилив мощен, бродещ по брега,

разхвърлящ плавея след морски бури.

това, което разумът добре разбира.

във здрач потъва, заловена в плен;

не ме жали, че майските цветя

изсъхват като в ноемврийски ден.

за отлива на морските вълни,

че кратък бе мигът на любовта

и няма обич в твоите очи.

течащи в прехода на вечността,

като вълни, разпръснали развалините

по необятните пространства на брега.

това, което разумът съзира.

към края му не броди вече из небето.

Не ме жали зарад онази красота,

с годините напускаща горите и полето.

или че с отлива отдръпва се морето,

че във мъжа тъй скоро стихва любовта

и с обич ти не ме поглеждаш вече.

което вятърът връхлита с порив буен,

само вълна, която ляга тежко върху бреговете,

оставяйки парчета корабни от много бури.

да разбере това, което за ума е ясно.

изминал, пак денят се стапя в мрак.

Не ме жали, че хубав бе лесът,

но хубостта му се покри със сняг.

морето бяга с отлив надалече,

изстива бързо мъжка страст-жарава

и няма обич в твоя поглед вече.

от вятър брулен нежен цъфнал клон

и мощен прилив, който бряг не знае –

залял, покрил с отломки плажен склон.

каквото мигом разумът съзира.

по здрач не броди вече в небесата.

Не ме жали, че прелести изгниха

наесен във горите и полята.

или че отливът се връща във морето,

или че стихват страстите в сърцата

и ти с любов не ме поглеждаш. Ето!

от цвят, що вятърът със стръв напада,

от прилив, що върху брега повлича

отломки, сбрани в буря без пощада.

туй, дето разум пъргаво познава.

* * *
Обичах ви и може би все още

в душата ми е жива любовта.

Но нека не тревожи ви тя нощем,

не искам да сте тъжна сутринта.
Обичах ви безмълвно, безнадеждно,

измъчван бях от ревност и тъга,

обичах ви и искрено, и нежно,

дано и друг обикне ви така.

Английски и арабски

* * *
За епитафия щом трябва мисъл,

една готова имам и сега –

на плочата надгробна бих написал:

“Кавга любовна имах със света”.
Робърт ФРОСТ

Росица ЙОРДАНОВА

Английски и арабски

ПОСЛЕДНАТА МИ ВОЛЯ

защото нямам нищо да деля.

Родата не е нужно да се вайка:

“Гнездо не сви тоз наш нехранимайко”.

А тялото? – Да можех само, щях

да го сведа до две-три шепи прах.

И нека весел бриз да разнесе

праха ми сред разцъфнало поле.

Тогава цвят умиращ може би

ще живне пак и пак ще разцъфти.

Последната си воля изразил,

сполука ви желая аз,

ПРАВНУЧКА

Что о моем написано роду,

Не знаю я. И не храню заветы,

Не знаю лица их, их жизни и судьбу.

Но чувствую я, как бежит по венам

Она мой сон тревожит ночью гневно,

К греху толкает, дарит мне любовь.

Быть может, моего прадеда дочка,

Глубокой, темной убежала ночкой

С прекрасным ханом из далеких стран?

Как конский топот эхо зазвучало,

И спас двоих влюбленных от кинжала

Восточный ветер – их следы укрыл.

За это ль мил мне ветер-чужестранец,

Под свист кнута коня безумный танец,

И вольный голос в степи отпускать?

Возможно, и коварна, и грешна я,

Тебе верна, – я это точно знаю –

Моя родная матушка-земля.
Элисавета БАГРЯНА

Йовка КАРАДЖОВА

на фона син на спомена от Азия.

И в синьо виждаш своите мечти,

пречупени през синята фантазия.

за да омайват нощите ми трудни;

от Азия тъй сини цветове,

рисунки от Малайзия лазурни.

са твоята съкровищница – тя

от острови ванилови пътува;
Ти щеше ли във синьо да рисуваш,

ако във стаята ти не кротува

пленената ти синя суета.
Марсел ТИРИ (Белгия)

Светла РУСЕВА

сълзите в тях са езерца,

те бледи са като покров

на нечий гроб суров.

като клонак посред поле,

като навети пред врата

опадали листа.

тревожни, плахи и добри,

по-тъжни са от на сърна,

изгубена в мъгла.

Диан КАРАГЕОРГИЕВ

приятели и радост нежна;

загубих гордостта си прежна –

на гения ми страж суров.

реших – приятелка е вярна;

но след лъжата й коварна

от нея вече се гнусях.

и който нея не познава,

не знае нищо за света.
А Бог очаква ни, зове ни

и в мен остават съкровени

следите от една сълза.
Алфред дьо МЮСЕ (Франция)

Елена ПЕТКОВА

С О Н Е Т

как снощи над земята тържествено изгря;

с блестящия си вид и с погледа-заря

яви се тя пред нас като заря сияйна.

и чуваше се как мелодия звучи.

Решила, че това са утринни лъчи,

в миг скри се всякоя звезда в небето гряла.

внезапно пак запали своите лъчи,

обърна впряга си, след нимфата се втурна.
Как би могло морето да го задържи!..

Но щом съзря то красотата и` лазурна,

като завинаги се в дълбините скри.
Венсан ВОАТЮР (Франция)

Даниела ИВАНОВА

да видят що те криеха в сърцето.

и дето се проля кръвта невинна,

три смока съскаха там три години.
От добрина бе второто обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три агънца пасяха три години.
От горести бе третото обзето

и дето се проля кръвта невинна,

три ангела там бдяха три години.
Морис МЕТЕРЛИНК (Белгия)

Симеон БУКОВСКИ

ЩРИХИ ОТ ПАРИЖ

Във сиви тонове обагря

луната своя лик

и черен дим слова извайва

над покрив, остър като щик.
В небето сиво стене вятър,

проплаква като бас.

Настръхнал, скрит в далечината,

мяука тих и странен глас.

за Фидий, Саламин.

Пред мен се Маратон явява

под мигащ нощен пламък син.

ОРИГИНАЛИ

НА СТИХОТВОРЕНИЯТА, ПРЕВЕЖДАНИ

ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В КОНКУРСИТЕ ЗА ПОЕЗИЯ ПРЕЗ 2002 и 2003 г.

AU POÈTE QUI M’ENVOIE UNE PLUME D’AIGLE

Oui, c’est une heure solennelle !

Mon esprit en ce jour serein

Croit qu’un peu de gloire éternelle

Se mêle au bruit contemporain.
Puisque, dans mon humble retraite,

Je ramasse, sans me courber,

Ce qu’y laisse choir le poète,

Ce que l’aigle y laisse tomber.

Ils ont jeté, couple vainqueur,

L’un, une plume de son aile,

L’autre, une strophe de son cœur.

Plume ! strophe ! envoi glorieux !

Vous avez erré dans les nues,

Vous avez plané dans les cieux.

Victor HUGO

Come with rain, O loud Southwester!

Noch immer Frühling, bist du nicht

Noch stehn die Bäume dürr und bar

Frühblumen wohnten dich schon hier,

Die Schwalbe fliegt bestürzt umher,

Pity me not the waning of the moon,

This have I always known: Love is no more

Pity me that the heart is slow to learn

Tristement accoudé contre une cheminée,

Les yeux fixés vers terre, et l’âme mutinée,

Je songe aux cruautés de mon sort inhumain.

Essaie de gagner temps sur ma peine obstinée,

Et, venant me promettre une autre destinée,

Me fait monter plus haut qu’un empereur romain.

Qu’en mon premier état il me convient descendre

Et passer mes ennuis à redire souvent :
Non, je ne trouve point beaucoup de différence

De prendre du tabac à vivre d’espérance,

Car l’un n’est que fumée, et l’autre n’est que vent.

Marc-Antoine de SAINT-AMANT

Einst, vor Zeiten, nannte man sie alt.

Doch sie blieb und kam dieselbe Straße

taglich. Und man anderte die Maße,

und man zahlte sie wie einen Wald
nach Jahrhunderten. Sie aber stand

jeden Abend auf derselben Stelle,

schwarz wie eine alte Citadelle

hoch und hohl und ausgebrannt;

wider ihren Willen in ihr mehrten,

immerfort umschrieen und umflogen,
wahrend die schon wieder heimgekehrten

dunkel unter ihren Augenbogen

saßen, fertig fur die Nacht.
Rainer Maria RILKE

МОJА ПОЕЗИJА

Мирна као мрамор, хладна као сена,

Ти си бледо, тихо девоjче што снева.

Пусти песма других нека буде жена

Што по нечистиjем улицама пева.

Него жуте руже у те косе дуге:

Буди одвећ лепа да се свиђаш сваком,

Одвећ горда да би живела за друге.

Да би ишла икад да тешиш ко страда,

А чедна, да водиш гомиле што нагле.
И стоj равнодушна, док око твог тела,

Место китњастог и раскошног одела,

Лебди само прамен таjанствене магле.
Jован ДУЧИЋ
ЖЕНЩИНЕ
Ты – женщина, ты – книга между книг,

Ты – свернутый, запечатленный свиток;

В его строках и дум, и слов избыток,

В его листах безумен каждый стих.

Он жжет огнем, едва в уста проник;

Но пьющий пламя подавляет крик

И славословит бешено средь пыток.

От века убрана короной звездной,

Ты – в наших безднах образ божества!
Мы для тебя влечем ярем железный,

Тебе мы служим, тверди гор дробя,

И молимся – от века – на тебя!

Валерий БРЮСОВ

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Доц. д-р Багрелия Борисова

За “Пресътворение” и изкуството на превода

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпраща перо от орел

Робърт ФРОСТ

На южния вятър

Николас ЛЕНАУ

На пролетта

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Марк-Антоан дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Райнер Мария РИЛКЕ

Джон КИЙТС

На Есента

Ода за Славея

Ода за гръцката ваза

Луис МАКНИЙС

Носталгия

Преводи от Иван Райчев

Една Сибила

Йован ДУЧИЧ

Моята поезия

Превод от Добромир Русев

На топлия вятър

Превод от Марина Симеонова

Адам АСНИК

Нас не ни обвърза нищо…

Превод от Надежда Георгиева

Робърт ФРОСТ

На пролетния вятър

Превод от Денислава Димитрова

Робърт ФРОСТ

На сгряващия вятър

Превод от Теодора Тодорова

Виктор ЮГО

На поета, който ми изпрати орлово перо

Марк-Антоав дьо СЕНТ-АМАН

Сонет

Превод от Маргарита Петрова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Валерий БРЮСОВ

На жената

Превод от Нели Демирева

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Мила Петрова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Даниела Кирова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Мила Въжарова

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Марияна Георгиева

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Михаил Ненов

Една С. В. МИЛЕЙ

Не ме жали

Превод от Христина Варчева

Александър ПУШКИН

Обичах ви и може би все още…

Превод от Наталия Златева

Робърт ФРОСТ

За епитафия щом трябва мисъл…

Превод от Росица Йорданова

Джо ХИЛ

Последната ми воля

Превод от Татяна Уварова

Элисавета БАГРЯНА

Правнучка

Превод от Йовка Караджова

Марсел ТИРИ

Камили сини пак рисуваш ти

Превод от Светла Русева

Емил ВЕРХАРН

Бедните

Превод от Диан Карагеоргиев

Алфред дьо МЮСЕ

Тъга

Превод от Елена Петкова

Венсан ВОАТЮР

Сонет

Превод от Даниела Иванова

Морис МЕТЕРЛИНК

Убиха три момичета невинни

Превод от Симеон Буковски

Пол ВЕРЛЕН

Щрихи от Париж

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2002 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

 Стихотворението е отличено на конкурса за превод на поезия – май 2003 г.

Каталог: 398 -> pub
pub -> A a avocat, avocat et demi
pub -> R. L. Wagner et J. Pinchon classent les conjonctions temporelles en trois groupes selon leur formation
pub -> Конкурс за превод на поезия май 2001 г и на студенти от семинара по теория и практика на стихотворния превод при специалност френска филология

Изтегляне 311.36 Kb.

Сподели с приятели: