Септември 2017 г

За посещение врати ще отворят знаковите сгради на Президентството, Народното събрание, БНБ, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи. Отворени за гражданите ще са Съдебната палата, Европейската комисия в България, Френската резиденция и Британският съвет. Ще може да се посети и една от най-красивите сгради от началото на 20-и век в София - Военният клуб. Желаещите могат да видят част от книжовните богатства, които се съхраняват в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще се присъедини към инициативата на 17 септември. В Ректората гостите ще имат възможност да посетят Университетската библиотека, Аулата, Музея на Софийския университет, Музея по палеонтология и исторична геология, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, емблематичните аудитории 272-ра и 65-та. Гражданите ще могат да отидат също в Биологическия и Богословския факултет, Астрономическата обсерватория и Ботаническата градина в София.

Отворена за посещение ще е и най-старата запазена сграда в София - Археологическият музей, и една от първите сгради с цялостна железобетонна конструкция от края на 19-и век - музея "Земята и хората".

Вратите си ще отворят Военната академия "Георги С. Раковски", БНР, Софийската синагога, Баня Баши джамия, а Католическата катедрала "Св. Йосиф" кани гражданите да се присъединят към Светата литургия, която ще се отслужи на български, полски и латински.

От 10.00 ч. до 12.00 ч. днес е предвидена разходка "По стъпките на религиозната толерантност в София", с маршрут: Катедрален храм "Св. Неделя", Баня Баши джамия, Софийската синагога и Католическа катедрала "Св. Йосиф". В неделя по повод на Европейската седмица на мобилността ще има "Разходка с ретротрамвай". Маршрутите са организирани с екскурзовод на български език.

Народното събрание отваря врати за граждани в рамките на инициативата Европейски дни на наследството, съобщиха от пресцентъра на парламента.

Сградата на законодателната институция ще може да бъде посетена днес от 10 до 17 часа.

За втори път Народното събрание участва в инициативата Европейски дни на наследството, организирана от Столичната община и Министерството на културата със съдействието на френското посолство и Френския институт в България.

В 10 часа заместник-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще посрещне първите посетители в сградата, обявена за паметник на културата от национално значение през 1955 година. Гостите ще могат да разгледат пленарната зала, кулоарите и постоянната експозиция, свързана с историята на законодателната институция.

Председателят на парламента Димитър Главчев ще разговаря в 16.30 ч. с последните посетители в пленарната зала на Народното събрание. Той ще покани най-младите и най-любопитни сред тях в кабинета на председателя, ще им разкаже за дейността на институцията и ще отговори на техни въпроси.

Проектът на сградата на Народното събрание е на архитект Константин Йованович, представен е през май 1884 г., а през ноември същата година е поставено началото на строежа на зданието. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 година.. Между 1896 и 1899 г. се построява двуетажно крило от северната страна на сградата с помещения за канцеларии и архив на Народното събрание, а през 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив.

Блестящият цигулар Светлин Русев и прочутата корейска звезда–Йоръм Сон откриват есенните „Дни на музиката в Балабановата къща”. Концертът е тази вечер от 19 ч. в ГДК „Борис Христов”.

От тази есен многообичаният български виртуоз Светлин Русев е назначен за концертмайстор на един от най-елитните оркестри в Европа - Оркестъра на Романска Швейцария в Женева, като от 2005 г. до момента заемаше поста концертмайстор на Филхармоничния оркестър на Френското национално радио. Русев печели многобройни награди на редица международни конкурси (Индианаполис, Лонг-Тибо, Мелбърн…) Признат е за Откритието на 2000 от ADAMI на фестивала Мидем в Кан. През 2001 получава Първа награда, Специалната награда на публиката и Специалната награда на Първия международен конкурс в Сендай, Япония. Светлин изпълнява със забележителна виртуозност и дълбочина широк репертоар, който обхваща творби от барока до съвременната музика. Известен е с изпълненията си на славянски композиции и е един от изтъкнатите пропагандатори на българска музика. Затова не е изненада неговото избиране през 2006 за Музикант на годината в България. През 2007, отново в България, той е отличен с наградата Кристална лира, която се връчва от Министерството на културата.

Светлин Русев редовно бива канен като гост-солист на различи оркестри в САЩ, Латинска Америка, Азия и Европа, сред които Националният оркестър на Франция, Филхармоничният оркестър на Френското радио, Сеулската филхармония, Токийската филхармония, Симфоничният оркестър на Индианаполис, Букурещката филхармония Джорде Енеску, оркестрите на Румънското и Българското радио, Президентският оркестър на Анкара. Свири на цигулка „Страдивариус” от 1710 г. („Camposelice“), предоставен му от Nippon Music Foundation.

Медиите обичат Йоръм Сон и често я наричат „месията на пианото“. Сценичното й присъствие е ярко и магнетично. „Грация, кристален тон“ – това са част от определенията за нейното свирене. Учи пиано в Корейския национален университет, след което продължава обучението си в Хановер при Ари Варди. Попада под светлината на прожекторите през 2004, когато се появява като солист на Нюйоркската филхармония, под палката на Лорин Маазел, по време на турнето й в Азия. Йоръм Сон има сребърен медал и награда за най-добро изпълнение на камерна музика от конкурса „Ван Клайбърн“, последвана от втора награда от конкурса „Чайковски“ в Москва и награда за най-добро изпълнение на специално написаната от Родион Шчедрин творба, и трето място на международния конкурс „Артур Рубинщайн“.

Била е солистка на Израелската филхармония, Оркестъра на Мариинския театър, Academy of St. Martin in the Fields, както и филхармониите на Санкт Петербург, Варшава, Ротердам и Сиатъл, с диригенти като Валери Гергиев, Дмитрий Китаенко, Кийт Локхард и Юри Башмет. Изпълненията й от конкурса „Ван Клайбърн“ са издадени на диск от Harmonia Mundi, за която вече е записала интеграл на етюдите на Шопен. На летните фестивални дни в Бад-Кисинген печели така наречената „Клавирна Олимпиада” - награда, присъждана от най-добрите музикални критици в Германия.

Металният знак, който представлява цветно изображение на герба на София, ще бъде връчен на музикантите по време на тържествената сесия на общината в Деня на София.

Откривателят на най-старите къщи в Европа чл.-кор. проф. д.и.н. Васил Николов става почетен гражданин на София. Заместник-председателят на БАН проучва праисторическото селище в Слатина. Най-високото звание на столицата му се присъжда изключителен принос и заслуги за развитието на града. Николов ще бъде удостоен с Почетен знак с лента. Името му ще бъде вписано в книгата с почетните граждани. Той ще може да присъства да заседанията на СОС и да има съвещателен глас, съобщава Стандарт.

Почетен софиянец става днес и Гийом Робер, съветник по сътрудничеството и културната дейност на Посолството на Франция в България и директор на Френския културен институт.

Почетният знак на София пък ще получат още Балет „Арабеск", Томас ван Оорсхот, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Нидерландия, посланикът на Република Казахстан Темиртай Избастин, бившият главен преговарящ на България с ЕС Владимир Кисьов и др.
Снимка - без текст
www.dir.bg, 16.09.2017 г.

http://dnes.dir.bg/news/otvoreni-vrati-narodnoto-sabranie-26372229?nt=10
Народното събрание отваря врати за гражданите
Мануел Насименто

Народното събрание отваря врати за граждани в рамките на инициативата Европейски дни на наследството, съобщиха от пресцентъра на парламента.

Сградата на законодателната институция ще може да бъде посетена в събота от 10.00 до 17.00 часа. За втори път Народното събрание участва в инициативата Европейски дни на наследството, организирана от Столичната община и Министерството на културата със съдействието на френското посолство и Френския институт в България.

В 10.00 ч. заместник-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева посрещна първите посетители в сградата, обявена за паметник на културата от национално значение през 1955 г.

Гостите ще могат да разгледат пленарната зала, кулоарите и постоянната експозиция, свързана с историята на законодателната институция.

Председателят на парламента Димитър Главчев ще разговаря в 16.30 ч. с последните посетители в пленарната зала на Народното събрание.

Той ще покани най-младите и най-любопитни сред тях в кабинета на председателя, ще им разкаже за дейността на институцията и ще отговори на техни въпроси.

Проектът на сградата на Народното събрание е на архитект Константин Йованович, представен е през май 1884 г., а през ноември същата година е поставено началото на строежа на зданието. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 г.

Между 1896 и 1899 г. се построява двуетажно крило от северната страна на сградата с помещения за канцеларии и архив на Народното събрание, а през 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив.

Инициативата Европейски дни на наследството се подкрепя от Съвета на Европа и от Европейската комисия и се провежда всяка година през септември. Първите дни на културното наследство са организирани през 1984 г. във Франция.

Европейските дни на наследството тази година ще предоставят на гражданите в София възможност да посетят престижни обекти с ограничен достъп.

Това са сгради на министерства, съдебни институции, частни резиденции и висши учебни заведения. Инициативата ще се състои в събота и неделя, по време на Празника на София, съобщават организаторите, цитирани от БТА.

За посещение врати ще отворят знаковите сгради на Президентството, Народното събрание, БНБ, Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.

Отворени за гражданите ще са Съдебната палата, Европейската комисия в България, Френската резиденция и Британският съвет. Ще може да се посети и една от най-красивите сгради от началото на 20-и век в София - Военният клуб.

Желаещите могат да видят част от книжовните богатства, които се съхраняват в Националната библиотека "Св.св. Кирил и Методий".

Софийският университет "Св. Климент Охридски" ще се присъедини към инициативата на 17 септември. В Ректората гостите ще имат възможност да посетят Университетската библиотека, Аулата, Музея на Софийския университет, Музея по палеонтология и исторична геология, Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми, емблематичните аудитории 272-ра и 65-та.

Гражданите ще могат да отидат също в Биологическия и Богословския факултет, Астрономическата обсерватория и Ботаническата градина в София.

Отворена за посещение ще е и най-старата запазена сграда в София - Археологическият музей, и една от първите сгради с цялостна железобетонна конструкция от края на 19-и век - музея "Земята и хората".

Вратите си ще отворят Военната академия "Георги С. Раковски", БНР, Софийската синагога, Баня Баши джамия, а Католическата катедрала "Св. Йосиф" кани гражданите да се присъединят към Светата литургия, която ще се отслужи на български, полски и латински.

В неделя по повод на Европейската седмица на мобилността ще има "Разходка с ретротрамвай".

Маршрутите са организирани с екскурзовод на български език. Програмата е достъпна на www.institutfrancais.bg и www. artsofia.bg.

Столичната община и Министерството на културата обединиха усилията си и тази година, за да организират съвместно с френското посолство и Френския институт в България Европейските дни на наследството в София през 2017-та.

Инициативата, подкрепена от Съвета на Европа и от Европейската комисия, се провежда всяка година през септември. Първите дни на културното наследство са организирани през 1984 г. във Франция от Министерството на културата, по инициатива на министър Жак Ланг. От 1991 г. са познати като Европейски дни на наследството.

В 10.00 часа заместник-председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще посрещне първите посетители в сградата, обявена за паметник на културата от национално значение през 1955 г. Гостите ще могат да разгледат пленарната зала, кулоарите и постоянната експозиция, свързана с историята на законодателната институция.

Председателят на парламента Димитър Главчев ще разговаря в 16.30 часа с последните посетители в пленарната зала на Народното събрание. Той ще покани най-младите и най-любопитни сред тях в кабинета на председателя, ще им разкаже за дейността на институцията и ще отговори на техни въпроси.

Проектът на сградата на Народното събрание е на архитект Константин Йованович. Той е бил представен от автора си през май 1884 г., а през ноември същата година е поставено началото на строежа на зданието. Изграждането и обзавеждането продължава до 1886 г. Между 1896 и 1899 се построява двуетажно крило от северната страна на сградата с помещения за канцеларии и архив на Народното събрание, а през 1925 г. започва изграждането на триетажно северно крило с чакалня, кулоари и архив.

Инициативата Европейски дни на наследството се подкрепя от Съвета на Европа и от Европейската комисия и се провежда всяка година през септември. Първите дни на културното наследство са организирани през 1984 г. във Франция.

Редактор: Деница Райкова
Снимка - без текст
www.actualno.com , 16.09.2017 г.

https://www.actualno.com/politics/nad-2500-grajdani-posetiha-narodnoto-sybranie-v-denja-na-otvoreni-vrati-news_633581.html
Над 2500 граждани посетиха Народното събрание в Деня на отворени врати
Повече от 2500 граждани посетиха Народното събрание в Деня на отворени врати на законодателната институция. Това съобщиха от пресцентъра на Народното събрание.

Председателят на парламента Димитър Главчев разговаря с посетители в пленарната зала на парламента и разказа на най-младите и любопитни сред тях как работи Народното събрание.

Кой стои на предните редове в пленарната зала, кой може да се изказва от трибуната и кой предлага законите бяха сред въпросите, които децата зададоха на Димитър Главчев. Те попитаха също за какво служи парламентарният звънец, как работят пултовете за гласуване и какво се изписва на мониторите в пленарната зала.

Председателят на парламента ги покани и в своя кабинет, където имаха възможност да седнат на неговото място. Накрая младежите попитаха Димитър Главчев могат ли след време да бъдат стажанти в Народното събрание. Толкова умни и будни младежи винаги са добре дошли в парламента, отговори той.