Д-р Н.Колко членове на съвета седят срещу теб?
К. Петима.
Д-р Н. Как са облечени?
К. С бели тоги.
Д-р Н. Искам да ги огледаш внимателно... Виждаш ли някой от тези мъдреци да носи нещо върху тогата си? Ако не виждаш, не се безпокой. Просто проявявам любопитство.
К.(пауза.) Седналият в средата има нещо на врата.
Д-р Н. Ако обичаш, опиши какво виждаш.
К. Не зная, нещо на верижка.
Д-р Н. Какво виси на нея?
К. Кръгла метална плочка.
Д-р Н.(винаги задавам този въпрос.) Колко е голяма? Колкото грейпфрут, портокал или орех?
К.(обичайният отговор.) Колкото портокал.
Д-р Н. Какъв цвят е този знак?
К. Златен е.
Д-р Н. Какво мислиш, че означава златният медальон?
К.(нормалнцят отговор.) О, вероятно някакъв символ на сан или може би на способностите му в определена област.
Д-р Н. Разбирам. Мислиш ли, че е необходимо членовете на съвета да носят гербове, за да изтъкват едни пред други сана или дарбите си?
К.(смутено.) Е... не зная... Искам да кажа, как да разбера?
Д-р Н. Да не се предаваме толкова лесно. Заедно бихме могли да открием нещо.
К.(не отговаря.) Д-р Н. Опиши какво виждаш на златния медальон.
К.(както обикновено.) Не го виждам много ясно.
Д-р Н. Искам да се приближиш и да погледнеш емблемата отблизо.
К. (с неохота.) Не съм сигурна дали е редно.
Д-р Н. Нека помислим логически. Ако не биваше да виждаш знака, председателят на съвета не би ти позволил. Нима има смисъл тези високоразвити същества да се явяват пред теб с гербове на тогите си, които не трябва да виждаш? А защо биха ги показвали един на друг?
К. Предполагам, че сте прав. (все още колебливо.) Мисля, че мога да се приближа.
Д-р Н.Ако не смяташ, че да говориш за това с мен, е нарушение на правилата, погледни изражението на старейшината с герба. Той знае какво мислиш. Кажи ми какво виждаш.