Следите на душите
Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уединение в духовния свят. К
Изтегляне 1.91 Mb.
|
Свързани:
Пътят на душите
- Навигация на страницата:
- Д-р Н.
| Д-р Н. Чувал съм, че заблудените души, онези, които са се съюзили със злото, са заставени да живеят в уединение в духовния свят.
К. Така е, но поне могат да слушат музика и докато енергията им се лекува, са обградени с обич и грижи. Д-р Н. Можеш ли да опишеш как постъпват водачите с души в самоналожено изгнание? К. Дават им време да размислят. Това е предизвикателство за учителите. Те знаят, че тези души са загрижени за оценката си и реакцията на останалите от духовните си групи. Изпълнени са с отрицателна енергия и не разсъждават ясно. Понякога са нужни много уверения от страна на желаещите да им помогнат, за да ги накарат да излязат от самоналожения си затвор. Д-р Н. Предполагам, че всеки водач има различна техника на убеждаване. К. Да... Зависи от способностите им. Някои учители не се доближават до заблудените си ученици, докато на самата душа толкова й омръзне да бъде в уединение, че по своя воля помоли за помощ. Това може да отнеме дълго време. (продължава след пауза.) Други учители често се отбиват да поговорят с тях. Д-р Н. Накрая тези страдащи души освобождават ли се? К. (пауза). Би могло да се каже. Накрая всички биват освободени чрез различни форми на насърчение... (смее се.) Или убеждаване. Онези от вас, които са запознати с работата ми, знаят, че силно вярвам във влиянието на душевната памет върху човешкото мислене. Самотата и уединението на душите, за което се говори в случай 16, напомня място за изкупление, подобно на християнското чистилище. Възможно ли е тази религиозна концепция да се е зародила от спомените на някоя душа за уединението й в духовния свят, изопачени на Земята? Има прилики и големи различия между откритията ми за духовното уединение и църковните определения за чистилището. Според християнската доктрина чистилището е състояние на самопречистване за онези, които трябва да заличат всички следи от грях, преди да продължат към рая. Чувал съм, че някои души преживяват пречистване, докато други изискват енергийно регенериране. Все пак не излизаме от уединението напълно чисти. Иначе не би било необходимо отново да се прераждаме. Освен това самоналоженото уединение не е изгнание. През последните години по-малко консервативните представители на християнската църква не наблягат толкова на представата за ада, колкото в миналото. Въпреки това църквата все още отрича универсализма, вярата, че всички отиват в рая. Все още се твърди, че душите на извършилите смъртни грехове не попадат в чистилището, а в ада, където за наказание биват хвърлени във „вечния огън". Проклятието според църквата е раздяла с Бога, противопоставена на вечното блаженство. Християнските църкви просто не приемат концепцията, че в отвъдния свят всичко е простимо. Съдейки по чутото в процеса на работата си, мисля, че всяка душа се разкайва, защото носи отговорност за изборите си. От всичко, което съм научил, правя извода, че душевната енергия не може да бъде унищожена или потисната, а само да се преобразува и пречисти от вредните земни влияния. Душите, настояващи да останат в уединение след физическата смърт, не се самоизмъчат. Някои чувстват необходимост от усамотение, защото са загрижени да не покварят и други с отрицателната си енергия. Има и души, които не се смятат за покварени, но не са готови да бъдат утешавани. Важното, което трябва да се помни, е, че тези души сами разполагат с енергията си и повечето молят водачите си да отведат в центрове за лечение и обновяване в духовния свят. Те представляват терапевтични зони далеч от духовните им групи, където душите имат възможност за уединение и време за личен размисъл. Но това е форма на целенасочено лечение. Заблудените души, за които става дума в случай 16, все още не са направили избора да получат помощ. Историите на всички мои клиенти сочат, че след смъртта имаме право да се откажем от подкрепата на духовните си водачи за толкова дълго, колкото желаем. По време на лекции са ми задавали въпроса, дали местата за самоналожено изгнание са „по-низши слоеве или светове". Имам чувството, че тези идеи са породени от догми, в основата на които стои страх. Може би е въпрос на семантика. Мисля, че по-подходящо определение на това състояние е собствено пространство, субективна реалност, създадена от душата, която иска да бъде сама на място, отдалечено от духовния й център. Не смятам, че тези души са затворени в някаква област, отделена от духовния свят, обитаван от другите. Самотата им е собствен избор. Душите, живеещи в тишина, знаят, че са безсмъртни, но се чувстват безсилни. Сами, без ничия помощ, обмислят какво да правят. Преживяват постъпките си отново и отново, преповтарят кармичните изводи за това, което са причинили на другите или понесли от тях през последния си живот. Възможно е или да са навредили на някого, или да са пострадали от нечии действия. Доста често чувам, че се чувстват жертва на обстоятелства, които почти не са били в състояние да променят. Те са тъжни и същевременно гневни. Не общуват с останалите от духовните си групи. Такива души страдат от самообвинения и неразбиране на самите себе си. Трябва да призная, че тези условия донякъде съвпадат с определенията за чистилище. Сартър казва: „Всеки на света има въображаемо „аз", с наклонности и желания, и истинско „аз". Бих добавил към това твърдение мисълта на Уилям Блейк. „Разбирането на истинската ни същност може да попречи на сливането с тази същност." В своето пространство усамотените души се отказват от въображаемата представа за себе си и се предават на разкаяние. Уединението и мълчаливият самоанализ са важен и нормален аспект от живота на душата в духовния свят. Разликата е, че заблудените души все още не са готови да потърсят облекчение на страданията си, като помолят за помощ, продължат напред и направят промени. За щастие те са съвсем малка част от обитателите на духовния свят. Безплътни посетители на Земята Има същества, които пътуват до Земята като туристи и никога не са се прераждали на нашата планета. Някои от тях са доста напреднали, а други - незрели. Описвали са ми характера на тези посетители като дружелюбен, търпелив и кротък или надменен, раздразнителен и дори заядлив. Вярвам, че от хиляди години те присъстват в земния фолклор като същества, способни да всяват страх и омагьосват. Митологията ни прави разлика между светли създания, които са ефирни и загадъчни, и други, по-тъмни, тежки и враждебни. Някои от предхристиянските легенди по-късно са повлияли на религиозните вярвания в светли или тъмни образи на милозливост или насилие в отвъдния свят. Много от клиентите ми са казвали, че между преражданията си на Земята пътуват като безплътни същества до други светове и в нашето измерение, и извън него. Някои обясняват, че по време на пътешествията виждат непознати нефизически създания. Затова ми се струва изненадващо, че получавам от клиентите си оскъдни сведения за срещи с други ефирни същества на Земята. Виждат ги само когато самите те решат да посетят планетата като безплътни души между преражданията си. Разказите са интригуващи, както в следващия случай. • случай седемнадесети • Д-р Н. След като ми описа колко ти харесва да пътуваш до физически и безплътни светове между преражданията си, съм любопитен да чуя какво знаеш за други същества, които могат да се видят, когато дойдеш на Земята. Изтегляне 1.91 Mb. Сподели с приятели:
|