Снахи и свекърви Регине Шнайдер, Клеменс фон Лук

пропусне нещо важно. По правило тя не е в състояние да се занимава сама, дефинира се единствено чрез децата си. Те са единствената тема за разговор, съдържанието на живота й, тя не може да живее без тяхната привързаност. Следователно не пита дали посещенията й са желани. И най- малкият повод е достатъчен за поредната визита или най-малкото за подробен телефонен разговор, понякога два-три пъти дневно. Когато се е разположила удобно в дома на сина си, тя е готова да остане със седмици и понякога е необходимо меко насилие, за да бъде изведена оттам. Особено когато живее по-далече.
Даже когато не присъства, възгледите, съветите и възраженията й често витаят в пространството.
Още в собствения си брак тя е открила, че може да бъде чута дори само с вечното си присъствие и небиеща на очи упоритост, че по този начин може да стане незаменима. Тя не се сеща, че само изнервя близките си хора. Отдавна е станала недосегаема за недоволството им.
По същия небиещ на очи начин тя очаква и вниманието на сина си, малко или повече открито,
нещо като семеен атрибут, който тя е отдавала, без да я молят за това. „По цели нощи съм бдяла над леглото му, докато беше болен" - това е един от любимите й разкази. Или аргументира убедително:

„Ти никога няма да се сетиш да ми се обадиш, значи аз трябва да дойда." И
застава на вратата,
натоварена с покупки от последната разпродажба или саморъчно опечен сладкиш за любимия син и непременно с написана на ръка рецепта за снахата.
Постоянната посетителка непрекъснато се измъчва от страха да не загуби сина си или се чувства самотна. Поради това, без да го осъзнава напълно, тя посяга и към някои евтини номера: грипът й продължава цели седмици, автобусът минава на всеки кръгъл час,
отоплението в жилището й не работи и т.н. Даже когато синът грижовно я снабдява с лекарства и горещ чай, откарва я в къщи, след
Изпратена от Надя Р. на www.spiralata.net
47
като се стъмни, или поправя отоплението, основната потребност от продължителна близост не е наситена. Дори напротив: успехът й вдъхна нова надежда и я кара да изнамира все нови причини за посещение. Кръговрат без край.
Най-големият проблем в общуването с потенциалната постоянна посетителка се състои в прокарването на ясни граници. Без да й създавате чувството, че е изхвърлена от семейния кръг.
Въпреки това е валидно правилото: колкото по-рано прокарате ясни граници, толкова по-малко ядове ще имате. Откровените разговори и дори сблъсъци донасят повече

дълготрайна полза, отколкото могат да навредят. Понякога помагат и твърди уговорки като: „Можеш да идваш всяка неделя на обяд, но следобедът си е само наш." Защото това няма да бъде обиждащ намек, че тя е нежелана гостенка, а обяснение, че партньорите държат на връзката си и искат да я развиват (със или без децата).
Задачата на сина е среднотрудна, но със сигурност поставя на изпитание търпението му. Той трябва да внуши това на майка си, без да изглежда коравосърдечен и неблагодарен (или поне да се чувства така). Защото именно той е длъжен да ограничи постоянните й посещения. Струва си да осъществи това - заради собственото си партньорство и за да изгради искрени отношения с майка си.

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: